Тора на български - Torah in Bulgarian Samuel Yudelzon

Рав Давид Авраам Пипано (1851 г., Солун - 1924 г., София) - От 1899 г. (с прекъсвания) главен равин на София, ав бет дин (председател на духовния съд) на София и на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) на България. И.д. Главен равин на България (1921-1924 г.)

Базирано на реч от 1878 г. по повод петгодишнината на дружеството “Купат цедака вахесед,” Солун.


ЯЛКУТ ШИМОНИ, МИШЛЕ 935
Рав Уна казал от името на Рав Ирмия бар Аба: “В бъдеще Светият, Благословен да е Той, ще направи подслон и покров за тези, които имат заповеди, при тези, които имат Тора. Защо? ‘Защото в подслона на мъдростта е [да си] в подслона на среброто’ (Коелет 7:12); и пише: ‘[Така каза Господ: Пазете справедливостта и правете цедака …] Щастлив е човекът, който направи това, и синът на Адам, който се държи за нея’ (Йешаяу 56:1-2), и пише: ‘Дърво на живота е за тези, които се държат за нея’ (Мишле 3:18).” Рав Уна казал: “Какво следва да направи човек ако се спъне в грях, за който е длъжен да получи смърт в ръцете на Небесата, за да живее? Да отиде да се занимае с [изуч. на] Тората - ако преди е бил свикнал да чете един лист, то сега да чете два листа; ако преди е бил свикнал да учи една глава, то сега да учи две глави. А ако нито може да чете, нито да учи, какво да направи, за да живее? Да отиде и да се назначи за поддръжник на общността или събирач на цедака и ще се спаси.”

ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 106:3
Всеки, чийто е занаят е изучаването на Тората, като Раби Шимон бен Йохай и колегите му, трябва да прекъсне [изучаването], за четенето на “Шма,” но не и за молитвата, а ние прекъсваме и за четенето на “Шма” и за молитвата.

ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 70:4
Ако се занимава с обществени нужди и е дошло времето за четенето на “Шма” - да не прекъсва, а да довърши работата за тях и да прочете ако му е останало време да прочете.

ТАЛМУД, СУКА 49б
Казал Раби Елазар: “Наградата за цедаката е според гемилут хасадима в нея, както е казано: ‘Посадете си според цедаката, и жънете според добротата (хесед)’ (Ошеа 10:12).”

ТАЛМУД, СУКА 49б (ВЕРСИЯТА ПРИВЕДЕНА В КНИГАТА МЕИЛ ЦЕДАКА)
По-велики са добрите дела (гемилут хасадим) от Тората [...], както е казано: “Устата й с мъдрост е отворила, и учението на доброто (Торат хесед) е върху езика й” (Мишле 31:26). Не е казано “Тора и хесед,” а “Торат хесед.

Рав Йосеф ибн Езра (?, Истанбул - ок. 1602 г., София) - рош йешива и равин в София. Базирано на коментара му върху Талмуда “Ацмот Йосеф” (Солун, 1601 г.)

ВАИКРА 26
(3) Ако в законите Ми вървите, и заповедите Ми пазите и извършвате ги.
(4) И ще дам дъждовете ви във времената им… и т.н.
(14) А ако не Ме послушате, и не извършите всички тези заповеди… и т.н.





МИШНА, КИДУШИН 39б
Всеки, който извърши една мицва, му се дава добро, удължава му се живота, и наследява земята. Всеки, който не е извършил една мицва, не му се дава добро, не се удължава живота му, и не наследява земята.
ТАЛМУД, там
Привежда се противоречие: “Това са нещата, чиито плодове човек яде в този свят, а главницата им остава за Бъдещия свят, това са те: уважението към родителите, добрите дела, приемането на гости, помиряването на човек и приятеля му, а изучаването на Тората е равна на всички тях” (Мишна, Пеа 1:1) [Отговорил] Рав Йеуда: “Това се има предвид: всеки, който извърши една мицва вповече от заслугите му, му се дава добро, и е подобен на този, който изпълнява цялата Тора.” От тук, обаче, излиза, че с онези дори за една също! [Отговорил] Рав Шмая: “[Мишната в Пеа] има предвид, че ако са наравно, то [една от изброените мицви] накланя [везните на съда].” Всеки, който извърши една мицва вповече от заслугите му, му се дава добро ли? Привежда се противоречие: “Всеки, чиито заслуги са повече от греховете му - му се пращат страдания, и е подобен на този, който е изгорил цялата Тора и не е оставил от нея дори една буква. А всеки, чиито грехове са повече от заслугите му - му се дава добро, и е подобен на този, който е изпълнил цялата Тора и не е изпуснал и една буква.” [Отговорил] Абайе: “В Мишната се има предвид, че му се дава един добър ден и един лош ден.” Рава [отговорил]: “Според кого е [барайтата]? Според Раби Яаков, който казал: ‘Награда за мицви в този свят няма.’” Както са учили: “Раби Яаков казал: ‘Няма мицва написана в Тората, чиято награда да е спомената с нея, която да не зависи от съживяването на мъртвите. За уважението към родителите пише: ‘за да се удължат дните ти, и за да ти се даде добро’ (Дварим 5:16), а за отпращането от гнездото пише: ‘за да ти се даде добро, и ще ти се удължат дните’ (там, 22:7). [И въпреки, че пише това,] случило се, че баща

Рав Йеуда Сид (ок. 1750, Дупница - 1815, Цфат) - равин на Кюстендил, а по-късно Пловдив. Базирано на откъс от книгата му “Нер мицва”, част първа (1810, Солун).

Повелителна заповед е да се дава цедака на бедните, в зависимост какво е подходящо за бедния, ако даващият може да си го позволи, както е казано: “Отвори ръката си за него” (Дварим 15:8), и е казано: “и ще го поддържаш, чужденеца и заселника” (Ваикра 25:35), и е казано: “и ще живее брат ти с теб” (Ваикра 25:36).
(МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ ЗА ПОДАРЪЦИ НА БЕДНИТЕ 7:1)

Раби Йоханан срещнал малкия син на Реш Лакиш. Казал му: “Кажи ми стиха, [който си учил днес].” Казал му: “Отдели, та отдели десятък (עשר תעשר)” (Дварим 14:22). Казал му: “А какво означава ‘отдели, та отдели десятък?’” Казал му: “Отдели десятък (עשר), за да забогатееш (תתעשר).” Казал му: “Откъде знаеш?” Казал му: “Отиди и опитай.” Казал му: “Разрешено ли е да се изпитва Светия, Благословен да е Той? Нали пише: ‘Не изпитвайте Господа, вашия Бог’ (Дварим 6:16)! Казал му: “Така казал Раби Ошая: ‘Освен с това, както е казано: ‘Внесете всичкия десятък в хранилището, за да има прехрана, и Ме изпитайте с това сега,’ казал Господът на Войнствата, ‘дали ще ви отворя прозорците на небесата, и дали ще излея за вас безкрайна благословия’ (Малахи 3:10).’”
(ТААНИТ 9а)

Причината за забраната да се изпитва [Бог] със заповеди е, че няма награда за заповедите в този свят, както са изтълкували [Мъдреците], благословена да е паметта им, в началото на трактат Авода зара: “‘днес да се направят’ (Дварим 7:11), а утре, т.е. в Бъдещия свят, да се получи наградата за тях.” [...] А причината за това е, както пише: “Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17), т.е. съобщил ни е Бога, Благословен да е Той, че като даваме прехрана на служещите в дома Му с десятъка, ще има полза и благословия за състоянието ни, и никой грях или прегрешение не ще възпрат това.
(СЕФЕР АХИНУХ 424)

“Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17) - обяснението е, че ако човек дава цедака на бедния, дори да не е с желание, тя се приема, защото бедния има удоволствие от нея, и все едно “дава заем на Господ.” Но това е само относно цедаката, но в останалите заповеди - ако ги извършва, н

Рав Йом-Тов Бехмоарам (1860, Одрин - 1941, Тел Авив) - учител и даршан (проповедник) в Пловдив и Пазарджик, ционистически деец, а от 1932 г. член на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) в София. Базирано на статии в. Jesreel (Яш, Румъния) от 1881 г. [Свободен превод]

[...] Преди да стигна до крайната ми цел, ще ти обобща мнението си. Според мен голямо и свещено задължение е да се обединят двете лъжливи крайности - на преобладаването и отсъствието на вярата, които са сред нас, доколкото е възможно; защото винаги ги е имало в миналото ни и така и в нашето поколение. Така ги е имало в дните на Господаря на пророците (Моше) - от една страна служещите на телеца, а общността на Корах от другата. Така ги е имало и в дните на пророците, като виждаме в укорите им към служещите на идолите и преследващите удоволствията. По времето на Втория храм пък есеите и садукеите, а в последните поколения - тези, които им се привиждат визии и философите отричащи Провидението. Това е, което, за наше съжаление, е унищожило земята ни и подпалило Храма ни, докато свещената ни Тора се опитва да ни постави на средния път, както са казали, благословена да е паметта им: “средният е похвален” (Сифре, Бамидбар 59), и така и Рамбам, геният на народа ни, във всичките му книги, и това са се опитвали да постигнат мъдреците ни през поколенията. [...]
А сега ще започнем с темата ни, завръщането в Цион. То и неговите поддръжници са преследвани от двете лъжливи крайности, защото тези с преобладаваща вяра, но и с отсъствие на светско познание, само се надяват да видят Машиаха спускащ се от небесата на земята, докато тези с отсъствие на вяра, но с преобладаващо светско познание, желаят само да бъдат космополити. Едните си затварят очите от светлината, която блести от думите на Танаха и Мъдреците ни, благословена да е паметта им, по темата, а другите - напълно ги отричат. Масите, които винаги бягат след най-образованите в средите си, която и от двете лъжливи крайности да е, са отрицателно настроени към тази тема, както към всяко друго добро и полезно нещо. Заради това, спасението ни е много далеч от нас - вредата от враговете ни, които боравят със сила, бихме могли да предотвратим като положим усилия, но това не ще помогне да се промени отношението

Благословиите за заповедите


Рав Авраам Тревес [Царфати] (1470, Мантуа - след 1551, Йерусалим) - равин в София поне ок. 1535 г. - 1545 г. Базирано на книгата му Биркат Авраам [Благословията на Авраам] (Венеция, 1552 г.)

Благословен да си Ти Господи, Боже наш, Царят на Света, който ни е (п)осветил със заповедите Му и ни е заповядал относно измиването на ръцете (ал нетилат ядаим).
(БЛАГОСЛОВИЯ ЗА РИТУАЛНОТО ИЗМИВАНЕ НА РЪЦЕТЕ)

Не вдигай (т.е. не споменавай) Името на Господ, Твоят Бог, напразно.
(ШМОТ 20:7)

Като чуе гласа на петела, да каже: “Благословен да е, който е дал на сърцето знание, за да различи между деня и нощта.” Като си отвори очите, да каже: ““Благословен да е даващият зрение на слепите.” Като се изправи и седне, да каже: “Благословен да е, освобождаващият окованите.” [...]
(БЕРАХОТ 60б)

Казал Рав Йеуда: “Търсещият [хамеца] трябва да благослови.” Какво благославя? Рав Папе казал от името на Рава: “Да се унищожи хамеца” (леваер хамец). Рав Папа казал от името на Рава: “Относно унищожаването на хамеца” (ал биур хамец). За “да се унищожи” всички са съгласни, че със сигурност звучи занапред. Спорят за “относно унищожението.” Единият мъдрец смята, че звучи за миналото, а другият мъдрец смята, че звучи занапред. [...] Законът е, [че се казва:] “относно унищожаването на хамеца.”
Откъде обаче знаем, че според всички трябва да се благослови преди? Защото е казал Рав Йеуда от името на Шмуел: “За всички заповеди благославяме преди изпълняването им.” [...] Рав Хисда казал: “Освен потопяването [в микве].” Така и учим в барайта: “Потопява се и излиза, и при излизането си казва: ‘Благословен да е, който ни е (п)осветил със заповедите Му, и ни е заповядал относно потопяването’ (ал атвила).”
(ПЕСАХИМ 7а-б)

Изображението е заглавната страница на книгата Биркат Авраам (Венеция, 1552 г.)

От книгата на Буко Пити "Панорама на битът" (Тел Авив, 1971 г.)