Тора на български - Torah in Bulgarian Samuel Yudelzon

Благословиите за заповедите


Рав Авраам Тревес [Царфати] (1470, Мантуа - след 1551, Йерусалим) - равин в София поне ок. 1535 г. - 1545 г. Базирано на книгата му Биркат Авраам [Благословията на Авраам] (Венеция, 1552 г.)

Благословен да си Ти Господи, Боже наш, Царят на Света, който ни е (п)осветил със заповедите Му и ни е заповядал относно измиването на ръцете (ал нетилат ядаим).
(БЛАГОСЛОВИЯ ЗА РИТУАЛНОТО ИЗМИВАНЕ НА РЪЦЕТЕ)

Не вдигай (т.е. не споменавай) Името на Господ, Твоят Бог, напразно.
(ШМОТ 20:7)

Като чуе гласа на петела, да каже: “Благословен да е, който е дал на сърцето знание, за да различи между деня и нощта.” Като си отвори очите, да каже: ““Благословен да е даващият зрение на слепите.” Като се изправи и седне, да каже: “Благословен да е, освобождаващият окованите.” [...]
(БЕРАХОТ 60б)

Казал Рав Йеуда: “Търсещият [хамеца] трябва да благослови.” Какво благославя? Рав Папе казал от името на Рава: “Да се унищожи хамеца” (леваер хамец). Рав Папа казал от името на Рава: “Относно унищожаването на хамеца” (ал биур хамец). За “да се унищожи” всички са съгласни, че със сигурност звучи занапред. Спорят за “относно унищожението.” Единият мъдрец смята, че звучи за миналото, а другият мъдрец смята, че звучи занапред. [...] Законът е, [че се казва:] “относно унищожаването на хамеца.”
Откъде обаче знаем, че според всички трябва да се благослови преди? Защото е казал Рав Йеуда от името на Шмуел: “За всички заповеди благославяме преди изпълняването им.” [...] Рав Хисда казал: “Освен потопяването [в микве].” Така и учим в барайта: “Потопява се и излиза, и при излизането си казва: ‘Благословен да е, който ни е (п)осветил със заповедите Му, и ни е заповядал относно потопяването’ (ал атвила).”
(ПЕСАХИМ 7а-б)

Изображението е заглавната страница на книгата Биркат Авраам (Венеция, 1552 г.)

От книгата на Буко Пити "Панорама на битът" (Тел Авив, 1971 г.)

Рав Исраел Хаим Йосеф Еляким (София, ? - Йерусалим, 1791 г.) - равин от София, учил и живял там до поне 1785 г. Базирано на книгата му Шем Йосеф [Името на Йосеф] (Солун, 1769).

Търсенето на хамец

В нощта на четиринадесети [Нисан] търсим хамеца при светлината на свещ. Всяко място, в което не се внася хамец, не се нуждае от търсене.
(МИШНА, ПЕСАХИМ 1:1)

По думите на Мъдреците се търси хамец в скритните места и дупките, за да се провери и извади от всичкото му имущество. Също така от думите на Мъдреците търсим и унищожаваме хамеца нощем, в началото на нощта на четиринадесети [Нисан] при светлината на свещ, защото нощем всички хора се намират в домовете си и светлината на свещта е подходяща за търсенето. Не назначаваме учене за края на тринадесетия ден. И мъдреца да не започва да чете по това време, за да не се увлече и да изпусне търсенето на хамеца в началото на времето му.
(МИШНЕ ТОРА, ХАМЕЦ УМАЦА, 2:3)

А ако питаш какво [означава] “не назначаваме учене” и “мъдреца да не започва” - не е ли едно и също? Може да се отговори, че назначаването на учене е учене с много хора, а “мъдреца да не започва” се отнася за учещ сам.
(КЕСЕФ МИШНЕ, там)

Смятам, че тъй като причината [да не се учи преди търсенето на хамеца] е да не се увлече в ученето и да забрави да търси, то няма разлика [дали е почнал да учи през деня или по-късно] и дори да е вече почнал трябва да прекрати.
(ТУР, О.Х. 431)

[Раби Йонатан бен Асмаи и Раби Йеуда бен герим] седяли и се запитали: “Пише: ‘По-скъпа е от скъпоценни камъни, и всичките ти желания не могат да се сравнят с нея’ (Мишле 3:15), но желанията на Небесата могат да се сравнят с нея. Също пише: ‘всички желания не могат да се сравнят с нея’ (там 8:11) - даже желанията на Небесата не могат да се сравнят с нея. [Обяснението е, че] тук [във втория стих става дума за] мицва, която може да се изпълни от други, а тук [в първия стих става дума за] мицва, която не може да се изпълни от други.
(МОЕД КАТАН 9б)

Учили в барайта: “Мъдреци, които се занимават с изучаването на Тората, прекъсват за четенето на Шма, но не прекъсват за молитва.” Казал Раби Йоханан: “Казано е само за такива като Раби Шимон бен Йохай и колегите му, чието [изучаване на] Тората е техният занаят, но такива като нас - прекъсват за четенето на Шма

Нисан и Шабат агадол

Рав Бинямин бен Меир Алеви Ашкенази (Нюрнберг, преди 1499 г. - Солун, ок. 1565 г.) - равин на ашкеназската общност в София, а от около 1532 г. на ашкеназската общност в Солун. Базирано на махзора му публикуван в Солун около 1550 г.

Питаме за и обясняваме законите на Песах тридесет дни преди Песах, [...] защото на първия Песах Моше вече предупреждавал за втория Песах (Песах шени), както е казано: “И да направят Децата на Исраел Песаха в определеното му време” (Бамидбар 9:2), и пише: “И имаше хора, които бяха ритуално нечисти заради човешки труп” (Бамидбар 9:6).
(ПЕСАХИМ 6б)

Питащият по актуална тема и питащият по неактуална тема - длъжни сме да отговорим на този с актуалната тема.
(ТОСЕФТА, САНЕДРИН 7:5)

“И говори Моше за празниците на Господ на Децата на Исраел” (Ваикра 23:44) - има мицва да се чете за всеки един от тях по времето му. Учили нашите Мъдреци: “Моше постановил на Исраел да питат за и да обясняват темата на деня: законите на Песах на Песах, законите на Шавуот на Шавуот, и законите на Сукот на Сукот.”
(МЕГИЛА 32а)

И се случи в първия месец, на втората година, на първия ден от месеца, че бе издигнат мишканът.
(ШМОТ 40:17)

[...]

“Този месец ще е за вас глава на месеците, [първи ще е за вас от месеците на годината]” (Шмот 12:2) - това е, което пише: “Щастлив е народът, чийто Бог е Господ” (Теилим 33:12). Когато избрал Светият, Благословен да е Той, света си, той отредил началото на месеците и годините. Когато избрал Яаков и децата му, отредил начало на месеците на спасението, защото в него били спасени Исраел от Египет и в него ще бъдат спасени в бъдеще, както е казано: “Като дните на изхода ти от Египет, ще му покажа чудеса” (Миха 7:16).
(ШМОТ РАБА 15:11)

“Нисанът, в който излезли от Египет - на четиринадесети заколили пасхалните жертви, на петнадесети излязли, а вечерта били повалени първородните.” Вечерта [след изхода] ли били повалени?! Има се предвид, че предишната вечер били повалени първородните. “И този ден бил петият ден от седмицата (т.е. четвъртък).”
(ШАБАТ 87б)

Десети се паднал на Шабат, казал им Светият, Благословен да е Той: “[Говорете с цялата общност на Исраел казвайки] на десетия [ден] на този месец, да вземат за себе си всеки агне за бащин дом, агне за дом’” (Шмот 12:3). Казали Иср

Пара и Цав

Рав Хаим Беджерано (ок. 1846, Стара Загора - 1931, Истанбул) - меламед в Ст. Загора и Русе; след 1878 равин на сефарадската общност в Букурещ; 1910 г. назначен за главен равин на Едирне; от 1920 г. главен равин на Турция. Базирано на драша от 1911 г. в ръкопис.

Рош ходеш Адар, който се пада на Шабат, четем парашат Шекалим (Шмот 30). Падне ли се [Рош ходеш] през седмицата, то четем на предишния [Шабат] и прекъсваме [реда на четирите параши] на следващия Шабат. На втория [Шабат] четем Захор (Дварим 25). На третия - Пара адума /червената крава/ (Бамидбар 19:2). На четвъртия - Аходеш азе лахем /този месец ще бъде за вас/ (Шмот 12).
(МИШНА, МЕГИЛА 3:4)

(4) Защото няма мъки смъртта им, и здраво е тялото им.
(5) При труда на човек ги няма, и като другите хора не са поразени. [...]
(7) Изскачат заради тлъстина очите им, надминали са очакванията на сърцето. [...]
(9) Поставили са в небесата устите си, и езикът им се разхожда по земята. [...]
(11) И казват: “Как знае Бог? И има ли знание при Всевишния?”
(ТЕИЛИМ 73)

[...]

(8) [...] Бедност и богатство не ми давай; нахрани ме с предопределената за мен храна.
(9) За да не се заситя, и да отрека и кажа: “Кой е Господ?”; и за да не обеднея и открадна, и да бъда хванат с Името на моя Бог.
(МИШЛЕ 30)

[...]

Шломо се затруднявал в законите на червената крава. Този, който пръскал и този, когото пръскали, били ритуално чисти, а докосващият се - ритуално нечист. И това е, което е казано: “казах си да помъдрея, но тя е далеч от мен” (Коелет 7:23).
(ЙОМА 14а)

“Към Теб се провикнаха и бяха спасени” (Теилим 22:6), както е казано: “И Децата на Исраел изпъшкаха [поради робството си и извикаха]“ (Шмот 2:23). “И бяха спасени”, както е казано: “И спаси Господ в онзи ден [Исраел от ръката на Египет]” (Шмот 14:30). А защо? “На Теб се уповаха и не се засрамиха” (Теилим 22:6) - всичко [било] заради заслугата на упованието.
(МИДРАШ ТЕИЛИМ 22)

Огън постоянен да гори върху жертвеника, да не погасва.
(ВАИКРА 6:6)

И каза: “Господ на Синай дойде, и изгря в Сеир за тях, блестя в планината Паран, и дойде от свято множество, отдясно Му огнен закон за тях.
(ДВАРИМ 33:2)

“Не е ли така, че думата Ми е като огън,” казва Господ.
(ИРМИЯУ 23:29)

Казал Рава, или може би Рав Хисда: “Ако човек вижда, че го настигат страдания, то да провери делата си, както е казано: ‘Ще потъ

Захор и Пурим

Рав Шабетай бен Авраам (?, Йерусалим - 1835, Русе) - меламед в Русе от ок. 1814 г., а по-късно равин и ав бет дин на града между 1822-1835 г. Базирано на ръкопис.

Тората като причина за спасението

(13) И каза Моше на Бога: “Кой съм аз, за да отида при фараона, и за да изведа Децата на Исраел от Египет?”
(12) И каза: “Защото ще бъда с теб, а това ще ти бъде за знак, че Аз те пратих, когато изведеш народа от Египет ще служат на Бога върху тази планина.”
(ШМОТ 3)

А това, което попита, заради коя заслуга ще ги изведа от Египет? - знай, че в заслуга на Тората, тъй като в бъдеще ще приемат Тората чрез теб върху тази планина, ще излязат от Египет.
(ШМОТ РАБА 3:4)

И дойде Амалек, и воюва с Исраел в Рефидим.
(ШМОТ 17:8)

Други казват: “Рефидим означава, че разслабили ръцете си (рафу йедеем) от Тората.
(МИДРАШ ТАНХУМА, БЕШАЛАХ 25)

И каза Моше на Йеошуа: “Избери мъже за нас, и излез, воювай с Амалек; утре аз ще застана на върха на хълма, и жезълът на Бога [ще бъде] в ръката ми.
(ШМОТ 17:9)

И отслаби Йеошуа Амалек и народа му с острието на меча.
(ШМОТ 17:13)

Защо пише: “А Ехуд си направи меч, и той имаше две остриета” (Шофтим 3:16)? Той се занимавал с Тората, която е наречена “меч с две остриета” (Теилим 149:6), защото тя поглъща в два свята - в този свят и в бъдещия свят.
(МИДРАШ ТАНХУМА - Б., ВАЙЕХИ 14)

[...]

14) И каза Господ на Моше: “Запиши това като спомен в книга, и постави в ушите на Йеошуа, че “Наистина ще изтрия спомена за Амалек от под небесата!”
(15) И построи Моше жертвеник, и нарече името му “Господ, моето Знаме (נסי/ниси).”
(16) И той каза: “Защото ръка върху трона на Бог - война за Господ с Амалек, от поколоение на поколение.”
(ШМОТ 17)

“Моето Знаме” (נסי/ниси) - “Синай” (סיני)

(8) И казал Аман на цар Ахашверош: “Има един народ, разпръснат и разпилян сред народите във всяка провинция на царството ти, и законите им се различават от [тези на] всеки [друг] народ, и законите на царя не извършват, и на царя не му струва да ги остави.
(9) Ако царят одобри, то да се напише да бъдат погубени, и десет хиляди таланта сребро ще претегля в ръцете на извършващите службата, за да внесат в хазните на царя.
(10) И свали царят пръстена си от ръката си, и го даде на Аман сина на Амдата агагитянина, врага на евреите.
(11) И каза царят на Аман: “Среброто ти