"Капиталът човешки" с Милен Велико‪в‬ Милен Великов

Кой е Йордан Камджалов:

- Диригент с три висши образования, с над 10 международни специализации, носител на над 10 международни отличия като диригент. Гастролира на сцените в десетки държави на три континента, включително в световни културни центрове като Берлин, Лондон, Цюрих, Виена, Рим, Бостън, Лос Анджелис, Токио.

- Йордан Камджалов е канен в редица престижни образователни центрове като Heidelberg University (Германия), Harvard University (САЩ), Raffles Institution (Сингапур) и други. Маестро Йордан Камджалов създава Фондация „Йордан Камджалов“, чиято мисия е посветена на разгръщането на колосалния човешки потенциал и на България.

- Основава GENESIS ORCHESTRA, Музикална лаборатория за Човека (в три формата: Хор, Вокален ансамбъл и България пее), Оркестрова академия, ACADEMIA MUSICA, провежда ежегоден Конкурс за млади таланти, Фестивал СТРЕМЕЖ в Царския дворец Врана, поставя началото на нова българска Коледна традиция с музика на арх. Димитър Ненов, съосновател е на Съюза на генералните музикални директори и главни диригенти в Германия.

- Създател на Академия за Човека - иновативен, интердисциплинарен просветен център. НАСА и Международният център по астрономия дават неговото име на астероид 52292 като заявяват, че „той свързва света на музиката с очарованието на вселената“.



Някои от темите в епизода:


-  Кои три неща бихме променили, ако можем?

-  Оптимистичната теория за нашия народ, според Йордан Камджалов

- Академия за Човека – нов подход без компромис

-  Безплатното висше образование ще го направи ли по-качествено?

- Кой е пророк в собствената си държава и интересува ли се някой какви усилия са положили?

- Двете крайности – чуждопоклонничество или криво разбран патриотизъм

- Обичаме ли си авторитетите?

- Какво ние самите мислим за нас самите?

- Какво всъщност мислят европейците за нас, българите?

- Помагат ли си българите в чужбина и защо се избягваме едни други, вместо да си
помагаме?

И много още...

Кой е Валентин Илиев:

Роден на 11 юли 1980 г. в Кнежа. Син на
легендарния вратар на Ботев Враца и ЦСКА Илия Вълов. Юноша на Ботев Враца, от където преминава в Металург Запорожие през 2002 г. Преминава в ЦСКА от есента на 2004 г. В началото на 2008 г. преминава в руския футболен клуб Терек. Има над 20 мача за националния отбор на България. Шампион на България за сезон 2004/05г. и Носител на Купата на България за 2006 г., Суперкупата 2 пъти избран за най-добър защитник на България и веднъж на Румъния. Има три деца. От февруари 2010 г. до юли 2011 г. е играч на Университатия Крайова след това пом.треньор.
От юли 2011 г. се състезава за отбора на Стяуа. От лятото на 2012 г. играе за Волин Луцк, Украйна. От лятото на 2013 г. играе с фланелката на ЦСКА София. От 2016 до 2018 г. е старши треньор на ЦСКА 1948, пом. Треньор в Ботев Враца, 2023 г. е назначен като треньорски пост на ФК „Спартак“ (Варна). В момента е треньор на ЦСКА 1948.



Някои от темите в епизода:

- Има ли стратегия в българския футбол и защо често приказките и делата се разминават?

- Как работи един български треньор с други култури?

- Как се вписваш в спортния колектив, когато си индивидуалист като манталитет?

- Как говорят българи за българи и сърби за сърби един за друг – два примера с футболисти.

- Защо българите извън България се стремят да не общуват с българи?

- Държавата ни е уникална, но сме лош народ

- Родителството сега, родителството в миналото – как се промениха хората?

- Как негативните новини влияят върху обикновените хора?

- Самодисциплинирани ли сме като хора?

- Футболните звезди са звезди, защото са отдадени, самодисциплинирани, безкомпромисни в своя
режим и професионален път



И много още...

Коя е Албена Накова?

Повече от 15 години работи в изследователското поле
на „икономиката в сянка“ в аспекта на социално-психологическите ѝ измерения – представи за икономиката в сянка и нагласи за включване в неформални икономически практики, толерантност към икономиката в сянка, предизвикателства
за диагностика и превенция на икономиката в сянка.

Автор на книгата „Общуването между българи, турци и роми“ Когнитивни аспекти. Съавтор на книгата
„Национална идентичност и социални времена“

Един от авторите на Национално представително изследване с фокус съвременната идентичност на българските граждани, в рамките на научноизследователския проект „Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите", финансиран от фонд „Научни изследвания"

Научните й интереси са в посока етносоциология и етнопсихология; общности и идентичности; европейска, национална, етническа и локална идентичност; междуетнически отношения и толерантност; миграции; бежанци; качество на живот; икономика в сянка; управление на човешките ресурси.

Някои от темите в епизода:
- Място за оптимизъм има – той минава през знанията за другия, през разбирането на неговата гледна точка.

- Побългаряване или адаптация

- Тези, които разбират от всичко често са с ниско образование и култура

- Защо сме черногледи…или по-скоро сме недоволни?

- Ниското образование + високото самочувствие = глупост

- Ниската избирателна активност, защото всичките май са си все същите

- Разочарованието на масите и липсата на гордост, че са българи

- Лидерите, в които вярваме…52% нямат доверие на никакви лидери

- С кои съвременни български личности се гордеят българите?

-Как съвременния българин измерва родното родолюбие?

- Идентичността на децата на родните емигранти

- Езикът, като влияние върху идентичността

И много още...

Диляна Курдова, изследовател на българския танцов фолклор и член на  Международен съвет за музикални и танцови традиции към UNESCO.

Има публикации в различни български и международни издания. Тя е дългогодишен координатор на Международния летен фолклорен семинар, който се провежда в Академията за музикално и танцово изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив и част от екипа на Културен семинар „Непознатите“ в Пловдив. Тя е и хореограф, и преподавател по български и гръцки танци, и има проведени над 270 семинара в различни страни по целия свят.



Някои от темите в епизода:
-  Фолклорът като бизнес и изобретяването на новите традиции

-  Фолклорът ни по време на Социализма и след 1989 г.

-  Защо българският фолклор се дъвче толкова много?

- Колко е важен родния фолклор за българите – днес и в миналото?

- Танцуването на хоро и различните традиции и поводи за това

-  Българите - индивидуалисти, хванати за ръце на хорото

- Локалните балкански комплекси

- Възникването на поп-фолка

-  Опитомяването на самобитния български фолклор

-  „Търсенето на себе си“ – в миналото и сега


И много още...

Кой е Борис Панкин:

Следва режисура при проф. Гриша Островски във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“, а по-късно специализира в академия „Буш“ в Берлин и в националната театрална академия „Силвио д’Амико“, Италия.

В периода 1985 – 1987 г. работи в Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ Смолян, където дебютира с постановката на „Мюзикъл за пет пари“ (по „Опера за три гроша“) на Бертолд Брехт. В периода 1987 – 1988 г. работи в Драматичен театър „Димитър Димов“ в Кърджали, в периода 1988 – 1989 г. работи в
Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ в Шумен, а през 1990 г. в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив.

Следва сценичен мениджмънт и в периода
1992 – 1994 г. работи като режисьор в Монреал. Връща се в България, за да работи с
любимите си български драматурзи на територията на мюзикъла.

В периода 1995 –1998 г. работи в Нов драматичен театър „Сълза и смях“, а в периода 2001 – 2005
г. в Театър „София“.

Преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ в периода 2000 – 2002 г.

Той е директор на програмата по изпълнителски изкуства  и ръководител на програмата за английска драма и мюзикъл в Американския колеж в София.

Отличен е на четвърто по ред място в ТОП класацията за „Най-добрите български режисьори“ със 141 гласа и без нито един отрицателен вот.

Някои от темите в епизода:

- Какво ни даде и какво ни взе чалгата?

- Културата като „храна“.

- Няма вече усещане за възраст, а за финансов статус

- Настоящето днес е следствие от нещо в миналото

- Паралелите с българския футбол

- Какво означава „култура“ за съвременния българин?

- Имаме ли достатъчно глад за промени?

- Протестиращи артисти и отказващи да ги чуят министри

- Купени дипломи, купени шофьорски книжки и стремеж към истински живот

И много още...

Кой е доц. Дечев:

Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременна българска история и историография. Преподава в Нов български университет.


Някои от темите в епизода:

- Стефан Стамболов и условията в които е бил;

- Самокритиката с която трябва да подхождаме като народ;

- Родното гостоприемство;

- Трудолюбието ни - мит, легенда, избирателна реалност;

- Защо бяха затворени границите преди 89 г., ако е било много хубаво;

- Родното връзкарство и кога "ще се оправим", ако разчитаме само на него;

- Коя е необходимата критична маса, за да дойдат и очакваните промени;

И много още...