10 episodes

„Мястото“ с Николета Атанасова е документален подкаст на „Тоест“ за лични истории. Най-често те са част от днешния ден и гледат към социалнозначими проблеми на хората в България. Но също така търсим и разказваме за малко известни хора от миналото, които са оставили отпечатък в историята ни. Следете ни и на toest.bg.

Мястото с Николета Атанасов‪а‬ Николета Атанасова

    • Society & Culture

„Мястото“ с Николета Атанасова е документален подкаст на „Тоест“ за лични истории. Най-често те са част от днешния ден и гледат към социалнозначими проблеми на хората в България. Но също така търсим и разказваме за малко известни хора от миналото, които са оставили отпечатък в историята ни. Следете ни и на toest.bg.

    Създатели и мечтатели, втори епизод: Приказки за огъня

    Създатели и мечтатели, втори епизод: Приказки за огъня

    Огънят е като звяр. Лумва и помита всичко по пътя си.
    Началото на пожарното дело в България е поставено малко след Освобождението. Нуждата от „тулумбаджии“, както са наричали пожарникарите тогава, се появява, защото къщите в градовете и селата са били най-често от дърво и плътно прилепени една до друга, а „пламне ли една, изгаря всичко“. Стихийните пожари са изпепелявали цели махали и малки градчета. Тогава в София първите смели мъже, които започват да организират пожарни команди у нас, са на подчинение на полицията, но има и много доброволци.

    През 1884 г. Спиро Костов, опълченец от боевете на Шипка, после депутат в Първото велико народно събрание, става командир на Софийската пожарна команда. Десет години по-късно, през 1894 г., започва да издава и първото илюстровано списание „Пожарникар“. През годините това списание има различни имена, но съществува и до днес. Пак тогава се купуват първите пожарни „тулумби“ – теглени от коне каруци, натоварени с бурета, секири и канджи. Благодарение на смелостта и идеализма се създадат пожарни команди в големите градове в цялата страна. И така до началото на Балканските войни, когато „всичко отива по дяволите“. Пожарникарите са мобилизирани, а след края на Първата световна война никой не мисли за възстановяване на пожарното дело. Един инцидент в София обаче променя нещата…

    В епизода „Приказки за огъня“ разказваме за смелите мъже, които първи се изправят организирано срещу стихията – само с кирка и канджа в ръка, в началото дори без специално облекло. Описваме как са изглеждали „тулумбите“ и униформите на „тулумбаджиите“, слушаме скърцането на водни помпи от началото на миналия век, представяме си как са се грижили за конете. Разглеждаме вещите на един от най-забележителните командири на пожарната в София – Юрий Захарчук, който променя облика на пожарното дело в България след унищожителния огън в Народния театър през 1923 г. В епизода звучат гласовете на свидетели на това събитие; представяме и един философски поглед към огъня, смелостта и страха.



    Автор: Николета Атанасова
    Участват: гл. инсп. Стефан Стефанов, началник отдел „Превантивна дейност“ към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“

    • 40 min
    Създатели и мечтатели, първи епизод: Да бръкнеш в Земята

    Създатели и мечтатели, първи епизод: Да бръкнеш в Земята

    Посвещаваме тази подкаст поредица на Марин Бодаков. Епизодите в нея не са за литература или поезия, но символично ги докосват във всяка своя дума и емоция.



    В новата подкаст поредица „Създатели и мечтаели“ разказваме за хора, за които се знае малко, но са важни с началото, което са поставили в науката и знанието в България и по света. Понякога те са тихи и кротки създатели, друг път са смели и отдадени мечтатели, но във всеки случай тези хора оставят важна следа след себе си.

    Частично откъснати от мястото на действието, в епизодите от поредицата понякога присъства и паралелен философски свят на размисъл. Тази линия се оплита с основната история и я представя в различен контекст – подкрепяйки или опровергавайки я, без да се възхищава или гневи.

    Първият епизод от поредицата, озаглавен „Да бръкнеш в Земята“, е за първия български геолог проф. Георги Златарски. Той завършва геология в Австрия в началото на миналия век и се завръща у нас, за да положи основите на тази наука в България. Пише задъхано и ентусиазирано на Иречек за пътешествия и нови открития. След много изпитания създава единствената по това време геоложка карта на страната, която е „много красива и с цветовете от цялата палитра“.

    Земята „мълчи по специфичен начин“, докато я очертаваме и подреждаме недрата ѝ в микроскопски препарати, а едно мъничко късче може да бъде безценно и да прилича на Вселената. Земята е ориентирът ни за място, благодарение на нея пространството добива завършеност и е възможен вечният кръговрат. Представете си как преди да се превърнат във въглища, дърветата са били дом на птиците – и колко напомнят за нас.

    Не можем да укротим Земята, когато ни се ядоса, но е голяма благодат, че я имаме. Геолозите не са само хора с чукче и компас в ръка. За тях и за Земята разказваме в този епизод.



    Автор: Николета Атанасова
    Участват: проф. Филип Мачев, декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, и Евгени Митев, философ
    Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов
    Заглавна снимка: Greg Rakozy / Unsplash

    Музиката и ефектите са от сайта за свободна музика Icons8 Fugue.



    Поредицата е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова.

    • 30 min
    Чути под масата, шести епизод: Двамата командири

    Чути под масата, шести епизод: Двамата командири

    Преди повече от 100 години двама мъже се срещат на първата българска подводница UB 1-8, която България купува по времето на Първата световна война. Това са командирът на подводницата лейтeнант Никола Тодоров и младши офицер Иван Вариклечков, който впоследствие командва подводницата малко преди края на войната, а години по-късно става първият действащ контраадмирал на Българския военноморски флот.

    Разказът проследява подготовката на Иван Вариклечков в Кил, Германия, в реални бойни условия насред Атлантика, документирани в дневника му и в една картина. После се пренася насред бойните подвизи на UB 1-8 във Варненския залив по време на войната и разкрива колко тесни и несигурни са били подводниците тогава и колко голям е бил рискът да плаваш „с това ново оръжие, което е обръщало в бягство всеки кораб, който го види във водата“.
    „Те са били много нестабилни, а вътре е било толкова шумно, че екипажът се е разбирал помежду си само с ръце.“
    И докато UB 1-8 воюва, нишката на личните съдби на двамата ѝ командири не отстъпва от разказа за сраженията. Едно влюбване, едни златни очила, без които Никола Тодоров „не е можел“, една икона и един дневник с поезия на няколко езика, писан, докато подводницата е правила бойните си походи. За всичко това разказват Надя Вариклечкова, снаха на контраадмирал Иван Вариклечков, и внукът на Никола Тодоров – проф. Климент Хаджов, който съхранява уникалния дневник.

    Историята прескача границите на времето, за да продължи отвъд Първата световна война, когато съдбата на UB 1-8 е обгърната в тайни, а съдбите на двамата ѝ командири се преобръщат драматично. След края на войната UB 1-8 мистериозно изчезва. Животът на контраадмирал Иван Вариклечков след 9 септември 1944 г. се превръща в ад. А Никола Тодоров загърбва завинаги военната кариера.

     



     
    „Там сме имали много кошмарни гмуркания... Отгоре я видяхме. Беше много загадъчна...“
    В наши дни на дъното на Варненския залив, на 35 метра дълбочина, е открита непозната, разцепена на две подводница. Започват напрегнати експедиции с риск за живота на водолазите от Военноморската база във Варна. Коя е тази подводница и възможно ли е тя да е UB 1-8, след като в изпълнение на клаузите на Ньойския договор би следвало да е

    • 59 min
    Чути под масата, пети епизод: Къщата

    Чути под масата, пети епизод: Къщата

    Връщаме се там, където започна поредицата – в къщата на Въчко Хадживъчков в Чирпан. Войната тъкмо е свършила, България е сред губещите страни, наложени са ѝ непосилни репарации, отнети са ѝ територии. Започва унищожаване на оръжието на българската армия, но българите са находчиви и успяват да скрият част от него в тайни оръжейни скривалища.

    През това време Въчко завършва образованието си в Прага и се завръща у дома. Той е сред тримата архитекти в Чирпан. България е разрушена и Въчко започва да строи къщи – красиви и удобни, с течаща вода в тях и вътрешни тоалетни, с тавани, през които вятърът да може да минава.

    За първи път разказът излиза от окопите и сраженията и с усмивка ни води в Кольовата кръчма, където Въчко и приятелите му пишат песен. Образът му на войника, нагледал се на жестокости, полека-лека се превръща в образ на съпруг и баща. Но в къщата на архитекта, човек с по принцип миролюбива професия, „има четири пистолета, две пушки и един средновековен меч, незнайно откъде“. Къщата със седемте черници продължава да приютява и войнишките истории – на Въчко и приятелите му:
    „Не са можели да се откъснат от усещането за войната докрай, защото са наранени от фронта и търсят себеподобни, за да си излеят мъката – той е оцелял по чудо, но негови приятели са изчезнали…“
    Къщата оцелява след Чирпанското земетресение през 1928 г. и Въчко възстановява разрушените ѝ стени, но не успява да я спаси след 60-те години на миналия век.



    Автор: Николета Атанасова

    Участват: д-р Александър Въчков, изследовател на войните и внук на Въчко Хадживъчков; Калоян Матев, изследовател на бойната техника; Симеон Цветков, уредник в Регионалния исторически музей – Велико Търново; Иван Бориславов, полковник от резерва, бивш летец; академик Валентин Бобевски, диригент на мъжки хор „Гусла“

    Музика: „Кориолан“ на Лудвиг ван Бетовен, запис от 1943 г. на Берлинската филхармония с диригент Вилхелм Фуртвенглер; инструменталът на китара е в изпълнение на военния пилот и началник на Аеропланната група майор Радул Милков, запис от 1911 г.; инструменталът на пиано е от увертюрата на операта „Реймънд и Агнес“ от Едуард Лоудър в изпълнение на Бойко Амаров

    Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Ива

    • 26 min
    Чути под масата, четвърти епизод: Срещата

    Чути под масата, четвърти епизод: Срещата

    „Срещата“ е предпоследният епизод, в който разказваме за Въчко Хадживъчков и участието му в Първата световна война с Девети пехотен пловдивски полк. Той и неговият брат Ганчо Хадживъчков се сражават на Южния фронт.

    Няколко месеца преди Въчко да стане свидетел на смъртта на подполковник Борис Дрангов на кота 1050, командир на полка му при Битоля е полковник Иван Аврамов. В края на 1916 г. полковник Аврамов е тежко ранен и обявен за загинал в боя. Някъде по същото време братът на Ганчо е пленен и също мислен от полка и близките си за загинал, а Въчко е с българските части в планините на Албания и по чудо се спасява от смъртта за трети път.

    Първата световна война е към края си, а героите на този разказ са далеч от дома, разпилени в различни краища на България и Гърция. Година след Солунското примирие развръзката на техните съдби идва неочаквано – бягство от плен, спасено полково знаме, нежелано убийство и среща на тези, които са се мислили за загинали. За всичко това разказваме в поредния епизод на „Чути под масата“.



    Автор: Николета Атанасова
    Участват: Александър Въчков – военен историк, изследовател на военните униформи, художник на комикси и внук на Въчко Хадживъчков
    Музика: „Кориолан“ на Лудвиг ван Бетовен, запис от 1943 г. на Берлинската филхармония с диригент Вилхелм Фуртвенглер Raindrop на Шопен, в изпълнение на Бойко Амаров; инструменталът на китара е в изпълнение на Радул Милков, запис от 1911 г.; ефектите са от сайта freesound.org
    Аудиообработка: Николета Атанасова



    В поредицата „Чути под масата“, която е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, слушаме автентични истории на хора, сражавали се във войните на България. За събитията от нашето минало разказват техните потомци или изследователи и историци.

    • 29 min
    Чути под масата, трети епизод: Завоят

    Чути под масата, трети епизод: Завоят

    Като гръмне това нещо с трясъка, с огъня, който бълват оръдията, и мястото започва да прилича на едно поле с малки вулкани, които неспирно изригват. Няма кой да свикне с такова нещо. Оглушаваш, но не можеш да свикнеш.
    Такава е картината през Първата световна война, включително и на Южния фронт, при завоя на река Черна в Македония, където се сражава Въчко Хадживъчков с Девети пехотен пловдивски полк. Там са едни от най-кръвопролитните боеве по време на окопната фаза на войната.

    Земята трепери, звукът на артилерийската канонада заслепява, оглушава и подлудява войниците. Разрушени са окопите, разкъсани са телените мрежи. Фонтани от пръст, камъни и части от човешки тела се издигат над земята при артилерийските обстрели. Заради хилядите загинали по бреговете на реката и свирепостта, с която са влизали в бой, историците дават зловещо име на мястото – Месомелачката. „Българите влизат в бой с особен фатализъм и свръхчовешко презрение към смъртта“, пише кореспондентът на виенския „Райхспост“.
    Но войната е нещо ужасно и в никакъв случай не трябва да се възвеличава, дори и зад красиви понятия като „подвиг“, „в името на Родината“ и т.н. Да, това са мотивите на хората, когато отиват на война, но в крайна сметка майките, които чакат синовете си, жените, които чакат мъжете си и не ги дочакват – за тях тези неща нямат стойност.
    Девети пехотен пловдивски полк е позициониран в скалистия масив на кота 1050, а негов командир е подполковник Борис Дрангов. Съдбата нарежда картите си така, че среща отново Въчко Хадживъчков и Борис Дрангов в разгара на бойните действия и Въчко не успява да спаси своя командир.
    Тази война променя обществата изцяло. До този момент в света и сред хората е имало някакъв ред, както в един организъм, но след Първата световна война нито тялото е тяло, нито мозъкът е мозък, а сърцето го няма.



    Автор: Николета Атанасова
    Участват: д-р Александър Въчков, изследовател на войните и внук на Въчко Хадживъчков, Калоян Матев, изследовател на бойната техника, академик Валентин Бобевски, диригент на мъжки хор „Гусла“
    Музика: „Кориолан“ на Лудвиг ван Бетовен, запис от 1943 г. на Берлинската филхармония с диригент Вилхелм Фуртвенглер; инструменталът на китара е в изпълнен

    • 32 min

Top Podcasts In Society & Culture

You Might Also Like