Хоризонти на пробуждане към нов свя‪т‬ Dr. Elena Mustakova

В този последен епизод от първия сезон на подкаста, разглеждаме от гледна точка на интегралната психология и философия какво е пътешествието, на което се намира всеки от нас в момента, често без да разбира. С Надя Костова обобщаваме обсъдените до тук седем измерения на развитието към цялостност и холистично здраве.

Днес продължаваме разговора за развитието, без което животът не е пълноценен и не удовлетворява. За всички ни е известно, че живеем в свят, прогнил от корупция и цинизъм, които са се превърнали в норма. За все повече хора, този световен морален разпад е мотивация за дълбоко търсене на нови пътища – както към по-смислени и равностойни взаимоотношения, така и към по здрав и пълноценен живот, по-близо до природата. В този разговор, с нас е отново Надето Костова. 

Днес ще говорим за развитието на съзнанието, което е не само достъпно за всеки човек, но е и дълбокият смисъл на физическия и социален живот. Много хора мислят, че само децата търпят развитие и когато се оформиш като възрастен човек, вече си си ти докато остарееш. Такова разбиране на живота води до застой и ранно стареене или пристрастявания, защото както вече говорихме в предишния епизод, когато душата не се храни и развива, тя страда и предизвиква личностни изкривявания.

Как живеем зависи в голяма степен от това как мислим за това което сме. Ако възприемаме себе си като материално същество, уловено в капана на едно уязвимо физическо тяло, което се бори с най-различни обстоятелства за да оцелява,винаги ще сме тревожни, раздразнителни, обвиняващи и недоволни. Докато човек не се събуди и не поеме отговорност за себе си и обществото, в което живее, е винаги жертва на обстоятелствата. С нас в този разговор е отново прекрасната Надя Костова.

Кой, всъщност, съм аз? Всички неща, които хората през годините са ми казвали за самия мен? Или нещо друго? Кое е това същество, което разпознава себе си еднакво на 5 годинки, на 10, на 13, на 33, на 60? Всичко в това същество се е променило през тези години, а то все пак разпознава себе си по същия начин.

От какво страдат младите? Защо им е толкова трудно да опознаят своята същност и как човек опознава тази си същност? Какво ни освобождава от робуване на дребното и на социалните тревоги?