26 min

Чути под масата, пети епизод: Къщат‪а‬ Мястото с Николета Атанасова

    • Documentary

Връщаме се там, където започна поредицата – в къщата на Въчко Хадживъчков в Чирпан. Войната тъкмо е свършила, България е сред губещите страни, наложени са ѝ непосилни репарации, отнети са ѝ територии. Започва унищожаване на оръжието на българската армия, но българите са находчиви и успяват да скрият част от него в тайни оръжейни скривалища.

През това време Въчко завършва образованието си в Прага и се завръща у дома. Той е сред тримата архитекти в Чирпан. България е разрушена и Въчко започва да строи къщи – красиви и удобни, с течаща вода в тях и вътрешни тоалетни, с тавани, през които вятърът да може да минава.

За първи път разказът излиза от окопите и сраженията и с усмивка ни води в Кольовата кръчма, където Въчко и приятелите му пишат песен. Образът му на войника, нагледал се на жестокости, полека-лека се превръща в образ на съпруг и баща. Но в къщата на архитекта, човек с по принцип миролюбива професия, „има четири пистолета, две пушки и един средновековен меч, незнайно откъде“. Къщата със седемте черници продължава да приютява и войнишките истории – на Въчко и приятелите му:
„Не са можели да се откъснат от усещането за войната докрай, защото са наранени от фронта и търсят себеподобни, за да си излеят мъката – той е оцелял по чудо, но негови приятели са изчезнали…“
Къщата оцелява след Чирпанското земетресение през 1928 г. и Въчко възстановява разрушените ѝ стени, но не успява да я спаси след 60-те години на миналия век.



Автор: Николета Атанасова

Участват: д-р Александър Въчков, изследовател на войните и внук на Въчко Хадживъчков; Калоян Матев, изследовател на бойната техника; Симеон Цветков, уредник в Регионалния исторически музей – Велико Търново; Иван Бориславов, полковник от резерва, бивш летец; академик Валентин Бобевски, диригент на мъжки хор „Гусла“

Музика: „Кориолан“ на Лудвиг ван Бетовен, запис от 1943 г. на Берлинската филхармония с диригент Вилхелм Фуртвенглер; инструменталът на китара е в изпълнение на военния пилот и началник на Аеропланната група майор Радул Милков, запис от 1911 г.; инструменталът на пиано е от увертюрата на операта „Реймънд и Агнес“ от Едуард Лоудър в изпълнение на Бойко Амаров

Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Ива

Връщаме се там, където започна поредицата – в къщата на Въчко Хадживъчков в Чирпан. Войната тъкмо е свършила, България е сред губещите страни, наложени са ѝ непосилни репарации, отнети са ѝ територии. Започва унищожаване на оръжието на българската армия, но българите са находчиви и успяват да скрият част от него в тайни оръжейни скривалища.

През това време Въчко завършва образованието си в Прага и се завръща у дома. Той е сред тримата архитекти в Чирпан. България е разрушена и Въчко започва да строи къщи – красиви и удобни, с течаща вода в тях и вътрешни тоалетни, с тавани, през които вятърът да може да минава.

За първи път разказът излиза от окопите и сраженията и с усмивка ни води в Кольовата кръчма, където Въчко и приятелите му пишат песен. Образът му на войника, нагледал се на жестокости, полека-лека се превръща в образ на съпруг и баща. Но в къщата на архитекта, човек с по принцип миролюбива професия, „има четири пистолета, две пушки и един средновековен меч, незнайно откъде“. Къщата със седемте черници продължава да приютява и войнишките истории – на Въчко и приятелите му:
„Не са можели да се откъснат от усещането за войната докрай, защото са наранени от фронта и търсят себеподобни, за да си излеят мъката – той е оцелял по чудо, но негови приятели са изчезнали…“
Къщата оцелява след Чирпанското земетресение през 1928 г. и Въчко възстановява разрушените ѝ стени, но не успява да я спаси след 60-те години на миналия век.



Автор: Николета Атанасова

Участват: д-р Александър Въчков, изследовател на войните и внук на Въчко Хадживъчков; Калоян Матев, изследовател на бойната техника; Симеон Цветков, уредник в Регионалния исторически музей – Велико Търново; Иван Бориславов, полковник от резерва, бивш летец; академик Валентин Бобевски, диригент на мъжки хор „Гусла“

Музика: „Кориолан“ на Лудвиг ван Бетовен, запис от 1943 г. на Берлинската филхармония с диригент Вилхелм Фуртвенглер; инструменталът на китара е в изпълнение на военния пилот и началник на Аеропланната група майор Радул Милков, запис от 1911 г.; инструменталът на пиано е от увертюрата на операта „Реймънд и Агнес“ от Едуард Лоудър в изпълнение на Бойко Амаров

Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Ива

26 min