32 min

Чути под масата, трети епизод: Завоя‪т‬ Мястото с Николета Атанасова

    • Documentary

Като гръмне това нещо с трясъка, с огъня, който бълват оръдията, и мястото започва да прилича на едно поле с малки вулкани, които неспирно изригват. Няма кой да свикне с такова нещо. Оглушаваш, но не можеш да свикнеш.
Такава е картината през Първата световна война, включително и на Южния фронт, при завоя на река Черна в Македония, където се сражава Въчко Хадживъчков с Девети пехотен пловдивски полк. Там са едни от най-кръвопролитните боеве по време на окопната фаза на войната.

Земята трепери, звукът на артилерийската канонада заслепява, оглушава и подлудява войниците. Разрушени са окопите, разкъсани са телените мрежи. Фонтани от пръст, камъни и части от човешки тела се издигат над земята при артилерийските обстрели. Заради хилядите загинали по бреговете на реката и свирепостта, с която са влизали в бой, историците дават зловещо име на мястото – Месомелачката. „Българите влизат в бой с особен фатализъм и свръхчовешко презрение към смъртта“, пише кореспондентът на виенския „Райхспост“.
Но войната е нещо ужасно и в никакъв случай не трябва да се възвеличава, дори и зад красиви понятия като „подвиг“, „в името на Родината“ и т.н. Да, това са мотивите на хората, когато отиват на война, но в крайна сметка майките, които чакат синовете си, жените, които чакат мъжете си и не ги дочакват – за тях тези неща нямат стойност.
Девети пехотен пловдивски полк е позициониран в скалистия масив на кота 1050, а негов командир е подполковник Борис Дрангов. Съдбата нарежда картите си така, че среща отново Въчко Хадживъчков и Борис Дрангов в разгара на бойните действия и Въчко не успява да спаси своя командир.
Тази война променя обществата изцяло. До този момент в света и сред хората е имало някакъв ред, както в един организъм, но след Първата световна война нито тялото е тяло, нито мозъкът е мозък, а сърцето го няма.



Автор: Николета Атанасова
Участват: д-р Александър Въчков, изследовател на войните и внук на Въчко Хадживъчков, Калоян Матев, изследовател на бойната техника, академик Валентин Бобевски, диригент на мъжки хор „Гусла“
Музика: „Кориолан“ на Лудвиг ван Бетовен, запис от 1943 г. на Берлинската филхармония с диригент Вилхелм Фуртвенглер; инструменталът на китара е в изпълнен

Като гръмне това нещо с трясъка, с огъня, който бълват оръдията, и мястото започва да прилича на едно поле с малки вулкани, които неспирно изригват. Няма кой да свикне с такова нещо. Оглушаваш, но не можеш да свикнеш.
Такава е картината през Първата световна война, включително и на Южния фронт, при завоя на река Черна в Македония, където се сражава Въчко Хадживъчков с Девети пехотен пловдивски полк. Там са едни от най-кръвопролитните боеве по време на окопната фаза на войната.

Земята трепери, звукът на артилерийската канонада заслепява, оглушава и подлудява войниците. Разрушени са окопите, разкъсани са телените мрежи. Фонтани от пръст, камъни и части от човешки тела се издигат над земята при артилерийските обстрели. Заради хилядите загинали по бреговете на реката и свирепостта, с която са влизали в бой, историците дават зловещо име на мястото – Месомелачката. „Българите влизат в бой с особен фатализъм и свръхчовешко презрение към смъртта“, пише кореспондентът на виенския „Райхспост“.
Но войната е нещо ужасно и в никакъв случай не трябва да се възвеличава, дори и зад красиви понятия като „подвиг“, „в името на Родината“ и т.н. Да, това са мотивите на хората, когато отиват на война, но в крайна сметка майките, които чакат синовете си, жените, които чакат мъжете си и не ги дочакват – за тях тези неща нямат стойност.
Девети пехотен пловдивски полк е позициониран в скалистия масив на кота 1050, а негов командир е подполковник Борис Дрангов. Съдбата нарежда картите си така, че среща отново Въчко Хадживъчков и Борис Дрангов в разгара на бойните действия и Въчко не успява да спаси своя командир.
Тази война променя обществата изцяло. До този момент в света и сред хората е имало някакъв ред, както в един организъм, но след Първата световна война нито тялото е тяло, нито мозъкът е мозък, а сърцето го няма.



Автор: Николета Атанасова
Участват: д-р Александър Въчков, изследовател на войните и внук на Въчко Хадживъчков, Калоян Матев, изследовател на бойната техника, академик Валентин Бобевски, диригент на мъжки хор „Гусла“
Музика: „Кориолан“ на Лудвиг ван Бетовен, запис от 1943 г. на Берлинската филхармония с диригент Вилхелм Фуртвенглер; инструменталът на китара е в изпълнен

32 min