EX ANTE: Икономика с Георги Стое‪в‬ Георги Стоев и Панайот Стефанов

Без да знаем, без да сме го формулирали като наша сила, ние някак успяваме да се възползваме от приятните изненади, родени в привидния хаос на пазарната икономика. 

Въпреки че в разговор на маса, повечето хора казват, че искат повече ред, предвидимост и сигурност… и са готови да жертват свободата си в хаотичния пазар. Всъщност дълбоко в себе си имаме усещане за уют в този неуправляем, трудно предвидим, икономически свят.

Наистина твърде много хора се страхуват, че свободата ще им донесе повече хаос и непредвидимост. Но икономическата свобода не е нищо друго освен защита на правото на личен избор.

Тя е в този смисъл повече ред и предвидимост, защото носи гаранции срещу крадци, измамници и административен произвол. Редът са правила, които гарантират личната свобода.

Т.е. свободата се конкурира с хаоса. Защото свободата и предвидимостта са двете страни на една и съща монета. И двете са постижение на човека, колективно изобретение, носещо повече сигурност.

Страхът от хаоса е нормална емоция, която всички изпитваме. Хората предпочитаме предвидимост и сигурни прогнози. Стремим се към ред и създаваме ред около нас.

Свободата да избираме понякога ни идва в тежест - твърде много предложения, много риск да сгрешим, много хаос и много стрес.

Мечтите са нашият таен изход за бягство от сковаващия страх от хаоса и неизвестното. Плановете, целите и мечтите се различават не по тяхната осъществимост, а по това колко хаос сме склонни да допуснем. За плановете за лятната ваканция предпочитаме всичко да е наредено по конец. За мечтите за вила на брега на океана - дори не сме конкретизирали океана.

Пречка пред новите начинания е свръх-планирането и съответно твърде конкретните очаквания за резултата. Това е предизвикателство пред приятното изживяване на едно ново екзотично пътуване. Колкото по-конкретни детайли си представяме, толкова по-разочаровани сме.

Ролите на артиста и предприемача непрекъснато се преплитат. Създаването на нови продукти и творчеството споделят обща енергия. Разбира се, не всеки артист е предприемач. Но може би всеки предприемач трябва да се възприема като създател.

Но защо много предприемачи не се гордеят с ролята си на предприемачи? Някои от тях дори търсят друго амплоа, за да се представят за хора на изкуството. Може ли проблемът да е в обществената представа за създателите?

Има ли обществото изразена нужда и търсене за създатели? Или има наслагвано убеждение, че икономическият растеж не е резултат от създаване, а по-скоро от добиване (и съответно изразходване) на съществуващите ресурси? Т.е. трябва труд, по-възможност много, затова демографските проблеми са проблеми…

Културата ли е резултат от икономическото развитие или обратно? Или и двете са две страни на едно и също явление: постепенното узряване на обществото за “отглеждане” на създатели?

За успеха ни е нужно да носим положителна промяна на други хора, по възможност много на брой. Съчетана с иновативност и мащаб на действията, добротата носи печалба и уважение в пазарната икономика.

Това, че може да се учим от отрицателната реакция, означава, че ни пука за другите. И то не в емпатичния смисъл, в който говорим за състрадание, а по-скоро в смисъл на автентичен интерес какво ги вълнува другите, какви проблеми срещат и как може да бъдат решени.

Възпитанието на мащабна доброта е различно от инстинкта към алтруизъм (термин от модерния психолог Даниел Гоулман, но познат като феномен още от Дарвин) - което е съпричастност към хора, които са в тежко положение. Докато при алтруизма нашите действия са насочени към един човек или много малка група в неблагоприятно положение, при добрината в мащаб подобряваме живота на много хора.

Трябва да разграничаваме предприемача от политическия бизнесмен, чиято печалба е загуба за някой друг. В теорията те са познати като рент-сиикъри. Те печелят благодарения на протекция от държавата, на гърба на данъкоплатците или потребители, които са принудени да купуват на монополен пазар. Те носят вреда, а не полза за другите. Възпитанието на предприемачеки мироглед понякога налага ясно да показва какво не е предприемач, за да не става объркване.

Един от инструментите на икономическо мислене, с което идваме на този свят вече “заредени”, е способността да навигираме в несигурна среда и да взимаме решения, наситени с риск. Но родителите трябва да научим децата да различават рационалната смелост (“Днес опитах да изпея песен пред всички деца”) от безразсъдното поемане на риск (“Днес опитах да бръкна в контакта с голи ръце”).

Амбицията е важна, но не по-малко важно е предпазването от рискове, които могат да нанесат големи вреди. Алчността в икономически смисъл е заслепяване от голяма цел, заради което подценяваме големи заплахи. Затова е полезно да тренираме децата си не само като амбициозни личности, но и като отговорни и умни анализатори на рискове.

Почти всеки успех е предхождан от много провали. Но натрупването на много провали не гарантира успех - ако са безцелни и хаотични, човек си остава само с провалите. За да са полезни, провалите трябва да са част от системно усилие. Особено полезни за всяко дете в тази връзка са спортът и участията в състезания.

Преди да решите, че някой ви мисли злото, уверете се, че не ви вреди от чиста глупост. Това е полезно, защото не влагате излишни емоции в битки, които не може да спечелите. И спестените сили може да насочите към възпитание на поведение у вашите деца, което да гради доверие, а не да го руши.

Икономиката е общуване между милиони хора, които не се познават, но имат доверие, че резултатът от това общуване ще донесе полза на всеки. Цялото полезно знание на обществото не може да бъде съсредоточено в един човек или в един екип, но икономиката използва цялото знание непрестанно.

По-лесно е да си купим нов компютър отколкото да намерим майстор да смени две плочки в банята. Въпреки че в компютъра има значително повече знание и сложност отколкото в плочките.

Индикатор за нивото на обществено развитие е дали често ви се налага да имате “човек за нещо”. Това е особено показателно в работа с публичната администрация (трябва ми човек в НОИ или КАТ). Но може да бъде и фактор за доверие в частни отношения (имам човек, от който взимам истински зехтин, не фалшив).