Ratio Podcast Ratio Podcast

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
- Кое е общото между „триумфа на науката“ и „измамната подкрепа на субективната сигурност“ (Бъртранд Ръсел)?
- Какво прави един детектив „персонификация на рациото“ („напрегнатост без душа“) и „машина на разума“ (deux ex ratione)?
- С какво детективът е по-добър от всеки полицай?
- Кое е „любимото дете“ на рацио?
- Защо във всеки детективски роман има хотел и в частност фоайе?
- Каква е ролята на слугата на детектива?
- Защо хората наемат детективи?
- Как менталистите промениха работата на детективите?
- Има ли магия около постмодерните детективи и техните събратя: супергероите?
- Защо Скуби Ду е „типичен“ детективски сериал?
- Могат ли жените да бъдат детективи?
- Има ли нужда науката от метафори?
-Каква е ролята на подражателните думи (ономатопеи) в науката?
- Доктор Хаус или Шерлок Холмс?
- Каква и разликата между детектива и лекаря?
- Наука ли е популярната „наука“?
- Какви са ползите и рисковете от превръщането на науката в шоу?

Днешният епизод е посветен на един специфичен художествен жанр: детективските романи. Романите на Агата Кристи и непрестанно умножаващите се истории за Шерлок Холмс са неизменна част от представите ни за това как по логичен път може да открием извършителя на всяко престъпление. В престъпността няма нищо мистично и романтично, става въпрос за поредица от очевидни за Разума парчета от действителността, които съществуват във формата на „находки“. Откриването (чрез наблюдение) и сглобяването (чрез заключение) на тези находки е едно „чисто“ логическо упражнение, при което дедукцията не остава място за никаква автентична онтология. Ако искате да разберете как от Ръсел стигнахме до Скуби Ду, доктор Хаус и в крайна сметка събитията на Рацио, гледайте и слушайте епизода.

===
Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/538/

Гледайте и на видео https://youtu.be/IPMPt3FKIr4

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Мощна геомагнитна буря причинена от рекордно изригване в началото на май и предизвикала сияния в цял свят, привлича вниманието на Никола и Петко в днешния епизод.

От мощните геомагнитни бури Никола и Петко се пренасят в рекордните жеги на Мексико. В продължение на няколко дни температурите се задържали над 45 градуса. Невероятната жега и суша предизвикали измирането на маймуни викачи, които буквално падали от дървета, в резултат на обезводняване и топлинен удар.

В този горещ епизод, засягат и друга гореща тема - огромно количество пластмаса, което бълват хората. Наскоро учените потвърдили, че пластмаса има навсякъде в телата ни - черва, плацентата, кръвоносни съдове и атеросклеротичните плаки, изпражненията на бебетата и дори тестисите. Дали това е причината за глобалния тренд за намаляване на броя сперматозоиди и влошаването на качеството на спермата е един от въпросите, които обсъждат в епизода.

===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/537

Гледайте и на видео: https://youtu.be/26bbvvBnXrA

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Как търси полицията заровени трупове с дронове? Може ли изкуствен интелект да разкрива престъпления по-добре от истински полицаи? Как летящ електронен нос помага на пожарникарите да се ориентират бързо как да загасят горяща сграда?

Това са само част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив с Димитър Рангелов. Разглеждат миналото, настоящето и бъдещето на роботите и дроновете в сферите на гражданската сигурност и безопасност, както и военното дело.

Димитър Рангелов е кандидат доктор към Полицейска академия в Нидерландия и университета Saxion, където е част е от групата за прилагане на високи технологии за криминални разследвания. От години се занимава с електроника, роботика, дроновете и изкуствен интелект.

===
Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/536/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/BUx1v7Kb6l0

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Георги Гочев и Стоян Ставру обсъждат:
- Какво означава да си „мизолог“?
- „Чиста“ ли е душата?
- Колко коня има в една душа?
- Защо Сократ не иска да избяга, а желае (?) смъртта?
- Как се развращава младото поколение?
- Какво се включва в посланието на Сократ към неговите ученици „да се грижат за душата си“?
- Гроб ли е тялото?
- Имаме ли право на самоубийство?
- Каква е връзката между достойнството и смъртта?
- Фундаменталист ли е Сократ?
- Има ли значение какво мисля другите и конформист ли е бил всъщност Сократ?
- Каква е връзката между филолозите и хоризонта на събитията на черната дупка?
-Каква е връзката между душата, психиката, аз-а и себе си?
- Има ли значение за човека начинът на погребване на неговото тяло, след като вече така или иначе не е сред живите?
- Съществува ли душата?
- Коя от частите на душата е безсмъртна и кои са неразделно свързани с тялото?
- Какво всъщност е казал Сократ, когато е говорил за душата?

„Федон“ е един от най-известните диалози на Платон. В него са описани последните часове от живота на Сократ, който се опитва да убеди своите ученици, че не трябва да скърбят за неговата смърт. Напротив, Сократ казва, но и показва, че най-важната задача за всеки философ е да посрещне смъртта, когато душата се отделя от тялото. „Федон“ е изпълнен с редица сравнения: на тялото с гроб и със затвор, на душата – с лира и с дреха, с много ирония, но и с много тъга. Въпреки опитите си да убеди своите приятели, че смъртта не е нещо лошо и човек не трябва да става за присмех, вкопчвайки се в живота, Сократ осъзнава, че не е успял да постигне много. Станал ли е обаче Сократ пример за някого и в какво всъщност се състои неговия пример? Приятно слушане.

===
Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите

Представете си да станете свидетели на събитие, което се случва веднъж на милиард години. Никола и Петко разговарят за такова феноменално явление, при което две форми на живот се сливат в един организъм. Последният път, когато това се е случило е било, когато Земята е била дом на първите растения.

Този изумителен процес се нарича първична ендосимбиоза. Той възниква, когато един микробен организъм погълне друг и започне да го използва като вътрешен орган. В замяна, клетката гостоприемник предоставя хранителни вещества, енергия, защита и други ползи за симбиота, който постепенно става неспособен да оцелее сам и се превръща в органела в микробните клетки на гостоприемника.

В епизода ще чуете още за измислена ваксина, която може да спаси пчелните кошерите от най-опустошителната болест, с която медоносните пчели се сблъскват в днешно време - амeрикански гнилец (АFB).

===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/534

Гледайте и на видео: https://youtu.be/7ICXN7D7D0U

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

С настоящия епизод стартираме тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:
- Кои са венецианският търговец (Атонио) и неговият кредитор (Шейлок)?
- Защо християните не харесват евреите?
- Имат ли кредиторите права върху телата (месото) на своите длъжници?
- Има ли меню (сделка) в наказателното право?
- Кои са основите сюжетни линии във Венецианският търговец?
- Какво представлява изключителната компенсаторна неустойка?
- Защо трябва да се спазва законът?
- Как се дава и отказва милосърдие?
- Може ли правото да се справи без литература?
- До къде стига правото във Венецианския търговец?
- Как правото се преобръща в себе си (трансформациите на Порция)?
- Има ли двойници във Венецианският търговец?
- Има ли фалоцентризъм в процеса пред Венецианския Дож?
- Комедия ли е Венецианският търговец?

„Венецианският търговец“ е пиеса на Шекспир от края на 16-и век, която може да бъде анализирана в множество различни направления. Ние избрахме да се съсредоточим върху ролята на Порция (преоблечена като доктор по гражданко право), която консултира венецианския Дож относно приложението на неустойка, по силата на която евреинът Шейлок има право да получи един фунт месо от тялото на венецианския търговец Антонио задето не му е върнал заетите от него 3000 дуката. В драматичния съдебен процес право и литература се срещат, за да създадат едно от най-енигматичните произведения в западната културна история. Останете с нас до края в първия епизод на Vox Nihili, който надхвърли в своята продължителност 2 часа…

===
За госта
Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023).

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследв