Ratio Podcast Ratio Podcast

Прекарваме така голяма и важна част от живота си в училище, а все по-често чуваме как то изостава от развитието на обществото. Дали обаче това е непременно лошо? И дали не може да изостава по добър начин, който в крайна сметка да е в полза както на учениците, така и на всички останали?

В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за бавното образование, което вместо да се опитва да имитира засилените обороти на живота, взема времето в свои ръце.

От разговора можете да научите повече за:
- Принципите на бавното образование;
- Морис Холт и призива за бавно училище;
- Към какво трябва да се стреми образованието?
- Ролята на технологиите в забързването и забавянето на училището;
- Нуждата от свободно време и пространство за израстването;
- Натовареността на българската учебна програма;
- Колко учебни часа годишно са отредени за това да се “помогне развитието на автономна личност, която е подготвена да участва съзнателно и конструктивно в живота на социалната общност”?

Ако ви е допаднал разговорът и бихте искали да ни осигурите още бавно време и свободно пространство за споделяне, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support.

===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/561/

Гледайте на видео: https://youtu.be/ZyfRCr3jMHs

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Иван Стойнев и Стоян Ставру обсъждат:
- Коя е Мортие?
- Как правото на живот е свързано с „правото на смърт“?
- Имат ли държавите позитивноправни задължения във връзка с „правото на смърт“?
- Хроничната депресия съставлява ли основание за извършване на евтаназия?
- Каква е ролята на достойнството и на надеждата в дебатите върху евтаназията?
- Кой е проблемът: държавата или лекарят?
- Кои са юридическите гаранции срещу злоупотреба с евтаназия?
- Трябва ли близките да участват при вземането на решението за евтаназия?
- Каква е разликата между евтаназия и асистирано самоубийство?
- Какво представлява т.нар. „охлаждащ период“?
- Кога един пациент е компетентен и автономен?
- Може ли да зачитаме правните последици, без да приемаме евтаназията?
- Става ли недостоен да наследява този, който е придружил наследодателя до държава, в която той е извършил позволена евтаназия?
- До какво ще доведе деморализацията на наказателното право?
- Има ли смисъл да говорим за евтаназията?

Делото „Мортие срещу Белгия“ се смята за едно от ключовите дела на Съда в Страсбург по въпросите на евтаназията. В него за пръв път се коментира пряко възможността една държава да допусне извършването на евтаназия, след като е осигурила достатъчно гаранции, че с тази възможност няма да се злоупотреби. Как се постига сложният баланс между задължението на държавата да осигури правото на живот, автономността на всеки човек сам да реши дали сложи край на живота си и обществения интерес – ето това е големият въпрос в делото „Мортие срещу Белгия“. Специфична особеност е и обстоятелството, че този разговор се води по отношение на заболяване, което не е на тялото, а на душата.

===
За госта
Доц. д-р Иван Стойнев е магистър по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2005г.) и магистър по Право на Европейския съюз от Université Paris II – Pantheon Assas, Франция (2007г.). През 2011г. защитава с отличие и похвала на журито докторска степен по Право на Европейския съюз в UniversitéParis II – PantheonAssas, Франция, с тема „Влияние на концентрациите върху изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар“. Има публикувани редица статии в областта на конкурентното право и енергетиката, като през 2018г. изл

Колко парникови газове отделя биткойн мрежата? Как IT индустрията влияе на екологията?

Кив и Никола разширяват темата на ЕКО месеца на Ratio и се опитват да разнищят в дълбочина ефекта на Изкуствения интелект върху околната среда. Скрит зад бляскавата фасада на AI се крие изключитлено енергоемък процес с изумителен въглероден отпечатък.

Според изследователите на OpenAI, от 2012 г. количеството изчислителна мощност необходима за обучение на съвременните модели ИИ се удвоява на всеки 3 - 4 месеца. Това увеличение на потреблението на енергия пряко влияе върху емисиите на парникови газове, което от своя страна утежнява климатичните промени.

Екологичните последици от възхода на ИИ са причина за истинска загриженост и изискват спешно внимание и въпреки липсата на повече точни данни, Никола и Кив разсъждават върху редица въпроси:

- Колко харчи изкуственият интелект?
- Може ли изкуственият интелект да реализира своя потенциал, без да навреди на околната среда?
- Какво е е-боклук и как е вреден?
- Кой оказва повече влияние на околната среда извършвайки и съща дейност - човек или ИИ?

===
Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/559/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/5b4bFiWY4Ik

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Невена Панова и Стоян Ставру обсъждат:
- Кой е Хайрефонт?
- Кой е Хармид и как тялото му въздейства върху „кантара“ на Сократ?
- Кога един младеж е „надарен и в душата си“?
- Каква е историческата съдба на Критий и има ли шанс той и неговия род в усилието за търсене на разумността?
- Възможна ли е философия във фитнеса (палестрата)?
- Каква е връзката на диалога с тракийските лечители?
- Защо една билка се нуждае и от баене?
- Що е разумността: спокойно действие, чувство за срам или това, че всеки си върши своето?
- Възможно ли е познание, което познава себе си: „да знае какво знае и какво не знае“?
- Заразно ли е объркването?
- Празни приказки ли е баенето?
- Може ли да те направи щастлив етиката?
- Какво може да направи истината „за присмех“?
- Как можем да се изгубим в превода?
- Има ли рекламна цел диалогът „Хармид“?

„Хармид“ е един от т.нар. „апоретични“ диалози, в които дефинициите не успяват да издържат на въпросите и разговорът завършва без изход. Поставените въпроси остават без отговори. Този риск е особено голям, когато разговорът е за добродетелите, защото „добродетелта е не просто качество на отделния човек, а ситуация, в която човек влиза в отношения с други хора“ (Георги Гочев, Свободата от сенките…). Дали и нашият разговор върху разговора между Сократ, Хармид и Критий беше такъв, преценете сами :)

===
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет.

Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прав

В последния епизод преди кратка лятна почивка, Петко и Никола закономерно са се насочили към морски тематики.

Разбира се, в контекста на Ratio Weekly, това не са последните тенденции в лятната мода, а невероятни междувидови морски битки.

Слушайте епизода, за да разберете:
- Защо октоподите и калмарите произвеждат мастило?
- Какво е тайното оръжие на кашалотите срещу косатките?
- Каква е разликата между морски лъв и тюлен?

Разбира се, няма как да не поговорим и за успешния старт на новата европейска ракета Ариана 6. Чуйте повече в епизода!

===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/557

Гледайте и на видео: youtu.be/cUR-O9ymHtc

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

The episode is in English – scroll down for the English description.

Според някои, ролята на науката е да отговори на два въпроса: откъде идваме и защо сме тук. Днешният ни гост търси отговора на първия. Според него, дори ако намирането на живот на други планети не ни срещне с интелигентни извънземни, то може да ни разкрие рецептата за създаване на живот.

Със Стивън Мойзиш говорихме за произхода на живота на Земята, за това какви са съставките на живота и възможните рецепти, за скоростта и естеството на еволюцията, за извънземния живот, парадокса на Ферми и наличието на интелект във Вселената.

Чуйте повече в епизода или го гледайте на видео: https://youtu.be/OsHEhiV39jw

==In English==

According to some, science's biggest role is to find answers to two questions: where do we come from, and why are we here? Our guest today is looking into the former. According to him, even if finding life on other planets doesn't introduce us to intelligent species, it may give away the recipe for creating life itself.

Together with Stephen Mojzsis, we spoke about the inception of life on Earth, the ingredients and potential recipes for creating living beings, the speed and nature of evolution, extraterrestrial life, Fermi's Paradox, and the existence of intelligence in the Universe.

Listen to the episode for more or watch us on YouTube: https://youtu.be/OsHEhiV39jw

===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/556

Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support