" Кога/Как да започна да избирам най-доброто училище/университет/ра‪б‬ MK

През идващата седмица ще се състоят два много важни изпита за 7-мокласниците, които ще предопределят средата, в която те ще живеят, учат и творят през следващите пет години (или минимум три).Някои се опитват да отхвърлат значимостта на този избор, като дават примери с успели личности от „лоши“ училища и, разбира се, това е вярно. Когато обаче разделям училищата по признак – среда и стимули, които осигуряват за учениците си, имам предвид онези 80% от учениците, за които средата се оказва определяща за тяхното израстване или ... падение. Всяко правило има изключение и темата ни не е за изключенията.И, да, лисицата, когато не може да стигне гроздето, казва, че е кисело. Затово моето обръщение е към онези, които се колебаят или силно вярват, че средата е определяща, за онези които са се трудили упорито и ежедневно месеци наред, но сега са много изплашени, стресирани и сякаш са готови да се откажат от мечтите си, които са превърнали в цел, мотивирала ги през тези трудни месеци. НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ и не се страхувайте, защото всички се страхуваме, когато сме на изпит, независимо колко сме добри и колко успехи сме имали преди това. Да, дори и аз при всяка нова среща- това са моите ежедневни изпити, с ученик, младеж или родител се притеснявам дали ще се справя така, както всички очакват. СТРАХЪТ е част от нас, който ако не му позволите да ви парализира може да бъде и мотивиращ.Например – страхът да не разочаровате родителите си, които обичате, може да ви накара да се стегнете и да не се предавате на другия страх- от неизвестното или от неуспеха.Тази седмица, скъпи ученици, вие сте центъра на Вселената и този път, макар крехката ви възраст, нещата зависят ЕДИНСТВЕНО И САМО от вас! Така че, моят скромен съвет към вас е – дайте всичко от себе си на макс, за да можете да си кажете „направих всичко по силите си“ и „това е максимума, който мога да дам“. В този случай, независимо от резултата ви, вие ще сте успели. Ако обаче, подтиснати от собствените си мисли или страхове, не се съсредоточите и не дадете всичко от себе си, концентрирайки се в задачите, вие ще сте в отбора на мрънкачите, които обвиняват винаги другите за собствените си грешки, просто защото не могат да изрекат на глас: „Аз съм си ви

Днес беше втората матура, която е и последна за поне 70% от завършващите втора гимназиална степен. Какъв ден е днес за вас? На удовлетворение, щастие и сладка умора от дългите часове на концентрирана работа и въздържане от излизане с приятели, спиране на шлаяенето след училище, ходенето на фитнес и т.н.т... или днес е вашият черен петък? В този ден на равносметка е добре да си отговорите на моите въпроси и тези отговори да ви помогнат, но не за да се отчаяте и озлобите към успелите, амбициозни, целенасочени и позитивни съученици - не! Използвайте тази енергия, за да създадете най-после цел, която вече ще знаете как да сбъднете – стъпка по стъпка. Не се отчайвайте, макар и да имате основание. Винаги има път напред, който може и да не отъпкан, а трънлив, но го има и ви чака. Затова запишете си въпросите ми и им отговорете, независимо кога, но когато седнете се вглъбете и си дайте тази така нужна за всеки от нас равносметка след важен житейски път/изпит.Ето и въпросите:

- Как работихте през тази година?- Откога започнахте, всъщност, да се подготвяте за този важен финал, определящ съдбата на някой от вас с успеха или неуспеха на матурите ви?- Какво беше натоварването ви при самоподготовката ви – балансирано,  с разписан ежедневен план какво, как, колко и кога да правите?- Спазвахте ли този план, така че да го изпълнявате всеки път на 100%, т.е тук отчитам,  че вие познавате добре себе си и затова сте избрали най-ефективния за вас начин, независимо дали с помоща на кариерен консултант, учител, родител или някой друг?  Вашият план е бил реалистичен ако вие сте го реализирали всеки път поне на 85%.- Променихте ли плана след като сте видяли, че не успявате да научите или прочетете заложените ежедневни текстове или задачи? Изследвахте ли причината – защо не ви стига времето или не ви се занимава с ученето за матурите? А, какво направихте за себе си, ако причината е била в липсата на мотивация?

- Колко пъти някой от близките ви трябваше да ви напомня, че няма време и трябва да се отнесете по-сериозно, защото в противен случай ще имате лоши резултати и няма да можете да постигнете целите си?

Всъщност – имахте ли цел? Ваша ли беше или... на родителите ви?

В практиката ми съм разбрала, че не е важна ч

Атентатът срещу Йоан Павел II е, извършен в сряда на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана (за тези от вас, които не знаят тези факти) и днешната тема е свързана с отбелязването на 40 години от събитието, в което се опетни името на страната ни и  завинаги, макар че официално беше отречена от най-високо ниво, а сега и от самия атентатор, Мехмет Али Агджа , наличието на каквато и да е българска следа или вина,  имиджа на страната ни е накарнен и то заваниги.Затова бих искала да поговирим за междуличностните взаимоотношения на работното място, тогава когато сме в позиция на зависимост или сме в ролята на подчинени. Тази йерархия важи и при взаимоотношенията учител-ученик, където в зависимост от рейтинга на училището и условията на конкуренция, би могло да се говори за силен стрес и авторитарност към учениците, но практиката ми показва, че жертви стават и някои от учителите.България беше изкупителна жертва и пострада заради близките си отношения с Русия (тогава СССР). Това, което се случва в политиката и страдат държави се случва и в живота – на работното ни място, при обтегнати взаимоотношения между ръководители и ситуация на война между тях, страдат служителите им. Тези взаимоотношения, наситени с напрежение засягат всички, тъй като с времето покрай тях се обособяват лагери и съответно се намират „случайни жертви“, които го „отнасят“ при войната между двамата  ръководители. Паралел може да се направи и в училище или университет, където при крайни взаимоотношения между преподаватели, жертвите са в лицето на ученици и студенти.Някои намират тези взаимоотношения като дискриминиращи и търсят помощ от Закона за защита от дискриминация, където в чл.4, ал.1 се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на всякакви признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл. 5 от същия закон тормозът на основа на изброените признаци се смята за дискриминация. “Тормоз” е всяко нежелано поведение на основата на дискриминационните признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашите

В Светлата седмицата след Великден и изминалия Гергьовден да си поговорим за светлината в живота ни и за нейните нюанси, ако зад тази метафора си представим пламъчето на огъня, в което може да видим и жълто, и червено, но така също и лилаво и зелени отблясъци в зависимост от степента на кислород и движението на въздуха. Затова се замислете имало ли е моменти, в които светлината в живота ви е оскъдна и дали изборите, които правите в такива моменти са добри за вас.Дали е добре да предприемате конкретни действия в живота си, когато и светлината и силата на вярата са в най-ниската си точка, а вие самите, в такива моменти следвате чужди избори. Научили ли сте се да изчаквате и да разпознавате най-добрия момент за действие. Това знание и умение изискват не само желание, а  и осъзнаване на важността на въпроса „Кога?“ в живота.Избора на най-добрия момент за действие не означава системно изчакване, в степен, че вие се отказвате всеки път от вземане на решение, изчаквайки.И цветът на светлината, и силата на вярата са пряко свързани със „светлите седмици“ във вашия живот.Доброто образование за управляване на собствените емоции, които ако са единсвени при избор, могат да бъдат единствено във ваш ущърб, отколкото да донесат добро.Не казвам, че ентусиазма е лош, но ето и значението на думата „Ентусиазмът е положително украсена емоция, състояние на въодушевление, пораждане на желание за нещо. Първоначално думата ентусиазъм обозначава състояние на човек, обладан от божество или намиращ се под негово влияние.“Ако волята за действие се изчерпва с ентусиазма, то тогава вие нямате цели, а едни емоционални моменти, през които вие лесно се мотивирате - да, но това не е достатъчно, защото след такива емоционални изблици човек се изтощава от трудностите, които съпътстват всяко начало или провокациите на средата, които са причина много хора да да се откажат по пътя си .Светлината има цвят, но онова, което се свърза със съзиданието, е онзи ярко бял цвят, който осветява тъмнината. Силата на волята не е само да започнем нещо, а именно преодоляването на пречките, защото имаме ясна цел и знаем, че по всеки „път“ има „тръни“ и особено, когато сме първи по него.Ако вие сте ученици, които често

Символиката на Разпети петък е тема и за днешният ни подкаст. Замисляли ли сте се за това, което учите, работите, за начина по който живеете? До колко сте доволни от направения избор и именно този избор ли ви носи удовлетворение, защото е ваш?

В контекста на празника всички знаете, че Исус е знаел какво му предстои и не се е отказал нито  за миг от избора си и мисията си, независимо от трудностите, недоверието и болката. Той е приемал цената на избора си.

Затова бих искала да ви попитам :– „Каква е вашата мисия? Какви са силните ви качества, които дават стойност на заобикалящия ви свят? Вашите качества, изразени чрез вашите действия, помагат на обществото, но понякога и пречат.Знаете ли как да бъдете полезен и с какво?

Всеки от нас е уникален сам по себе си. Това е важно да бъде разбрано от всеки, защото имено заради неприемането на това твърдение, се получват рамки, на които се очаква да отговорим, а те определено не са ни по размер (винаги). Ако очакванията на другите са сходни с нашите, то проблем няма J.

Какво искам да кажа? Ако всеки приеме, че другите около него са индивидуалности, то няма да има излишни очаквания и ненужни етикети или разочарования.

Давам пример “Родители -  лекар и адвокат очакват детето им да избере път сходен на техните професии. Да, но ако се окаже, че детето им  има талант в рисуването и мечтае да бъде майстор на графити или татоси, то тогава взрива е неизбежен.В една такав ситуация е много трудно за всички – не само за детето, което страда заради родителите си, които очакват то да стане светило в попрището на един от двамата, които  в повечето случаи са професионално успели. Тук трябва да се вземе под внимание и стреса при родителите, които са в културен шок от един такъв кариерен избор.

Не казвам, че е лесно, но в сходна на тази житейска  ситуация всеки участник трябва да направи крачка назад, за да се намери пресечна точка в компромисно решение, което да удовлетворява както родителите със свръх очаквания, така и детето, бягащо от предначертан родителски избор.

Като родител разбирам всички родители, но като учител и кариерен консултант разбирам и всички деца, чиято болка през годините ме е шокирала и често и разплаквала.

Моят съвет е - обърнет

Днешната тема 15 „Коя е любимата ти книга, която прави цветно сивото ти ежедневие?“ е свързана със Световния ден на книгата и авторското право. Замислих се за онези книги в живота ми, които са ме вдъхновили и дали полет на мечтите ми. Замислих се какви са днешните книги – дали не са с лек популистки вкус и прах от нечий засегнати права. Задавам и въпросите си към вас: - Какво са за вас са книгите? Имате ли любима книга и защо точно тя ви впечетли (с какво?)? Книгите, които четете днес, зареждат ли ви, така както онези от детството?

Как избирате книги... или забързани от ежедневието и спецификата на работата ви, отдавна сте спрели да четете?!

Ще се радвам ако в днешния ден ви накарам да се сетите за любимата ви книга от детството, така че да се усмихнето отново. Ще се радвам и да ви заредя с темата и да потърсите любими цитати или просто – да си закупите книгата, която отдавна отлагате да купите.

Скъпи родители, възпитавате ли в децата си култура на четене? А, вие, млади хора, четете ли?

Четящите хора развиват критичноо мислене и определено са лишени от синдрома на функционална неграмотност, от който страда съвременното поколение. ( 47% от учениците на 15-годишна възраст не разбират какво четат. Едва 9% от тях различават фактот мнение) Aко човек е функционално неграмотен няма да може да разбере информацията в текста и да я приложи в ежедневието, за да бъде полезен първо за себе си, а после и за близките си.

Ако това ми твърдение ви провокира, то проверете вашата грамотност по следния начин, отговаряйки на въпросите ми.

Има ли текст, който след като го прочетете не разбирате смисъла му?

Налага ли се да питате ваши близки и да ви обяснят какво искат да кажат с тези думи дадени автори?

Допускате ли грешки при решаване на математически или текстови задачи (особено онези от вас, които ще се явяват на НВО и ДЗИ) само защото не сте разбрали условието, а не защото не знаете материала?

Ако имате проблеми с ученето, със запомнянето или търсенето на информация е изключително сложен и досаден процес, то определено имате нужда да поработите върху функционалната си грамотност, започвайки НЕ с видеа, а с четене на книги  с текст 80% и картинки – 20%, към който да се опитате да зададете въпроси и да