Выпусков: 10

В подкаста „Паралели и меридиани“ с Йоанна Елми оставяме настрана простите обяснения на сложните проблеми в България и по света. Изграждаме нужните паралели с миналото и обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да срещнем истината отвъд клишетата, сензацията и дезинформацията. В атмосфера, пренаситена с отговори, се стремим към най-важното – да задаваме правилните въпроси.

Паралели и меридиан‪и‬ Йоанна Елми

    • Политика

В подкаста „Паралели и меридиани“ с Йоанна Елми оставяме настрана простите обяснения на сложните проблеми в България и по света. Изграждаме нужните паралели с миналото и обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да срещнем истината отвъд клишетата, сензацията и дезинформацията. В атмосфера, пренаситена с отговори, се стремим към най-важното – да задаваме правилните въпроси.

    Виртуална нереалност - за социалните мрежи и хората

    Виртуална нереалност - за социалните мрежи и хората

    Тазседмичният подкаст тръгва директно от българските паралели. Протестите срещу Стратегията за детето, прераснали в кауза срещу защитата на детето в България, генерират огромна дейност във Facebook, където групите събират стотици хиляди членове. В реалността обаче тази огромна маса хора е неоткриваема. В началото на септември Боян Юруков даде отговор защо – близо една четвърт от постовете в най-голямата група, както и една трета от коментарите, са генерирани от около едва 1% от членовете. Тоест виртуалната илюзия създава усещане за реална масовост.
    Междувременно името на България се прочува по света в новия подкаст на британския журналист Джейми Бартлет за BBC Sounds, който разказва историята на българката д-р Ружа Игнатова, стояща зад една от най-големите измами на нашия век – OneCoin. Благодарение на невежеството на много хора относно криптовалутите и с помощта на внимателно изграден образ в социалните мрежи, д-р Ружа и OneCoin изграждат империя на илюзиите, разорила хора по цял свят. Българският журналист Николай Стоянов разказа тази история в „Капитал“.
    Тези привидно далечни една от друга теми имат нещо общо помежду си – създаването на виртуална нереалност, в която истина и лъжа са неразличими и умелата манипулация на човешката природа служи за постигане на користни цели. Уязвими ли сме в социалните мрежи, как ни влияят те и как можем да бъдем сигурни, че спазваме добра хигиена на информацията? Йоанна Елми потърси мнението на двама експерти – психолог и специалист по маркетинг в социалните мрежи.
    Мила Петкова е психоложка, защитила докторска теза по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет „Комплутенсе“. Участвала е в четиригодишно обучение в клинична секция „Фройдистко поле“ в Барселона, организирано от Световната асоциация по психоанализа (WAP). Създателка е на сайтовете за психология Mila’s Wellness и MiPsy, където пише по теми, свързани с психичното здраве. Освен това тя е работила повече от десет години в сектора на информационните технологии.
    Непознатото по природа е плашещо. Инстинктивно не искаме да се доближаваме. Това, че ние сме предразположени да търсим информация, която по

    • 36 мин.
    Европа между надеждите и реалността

    Европа между надеждите и реалността

    Завръщаме се за трети сезон на подкаста „Паралели и меридиани“ с нова визия, структура и водещ. Йоанна Елми поема щафетата от Александър Детев, а за първия епизод тя избра да продължи тема, която заедно с Иглика Иванова проследиха подробно в рубриката „Проектът Европа“ – темата за следващия Европейски парламент и следващата Европейска комисия, както и трудната задача, която им предстои: реформирането на този проект и вдъхване на нов живот в сякаш вече износени символи.
    В началото на септември председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви имената на новите комисари и ресори. Но от самото начало към Фон дер Лайен имаше критики, а самата тя се бори с обвинения в корупция от годините, когато е била министърка на отбраната на Германия. Предложеният от нея състав пък включва политици, разследвани за злоупотреби и източване на евросредства. И макар Унгария да смени кандидата си за еврокомисар, а Румъния да обеща, че ще намери друг, въпросите за посланието, което изпраща подобна комисия във време, когато Европа има нужда от солидна позиция относно ценностите си, остават.
    На тези въпроси се опитваме да отговорим с Иглика Иванова, докторантка в катедра „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и авторка в „Тоест“. С нея разговаряме и за назначението на Лаура Кьовеши за първия европейски главен прокурор и значението на нейния пост, но и образ за бъдещето на Европа.

    Номинацията на Лаура Кьовеши за европейски главен прокурор е една щастлива развръзка. Един възел по-малко за развързване, защото беше важно тази кандидатура да се утвърди. 
    Иглика Иванова

    Рубриката „Паралели“ ни връща не само назад в историята до кризата с комисията „Сантер“, но ни пренася и в България. С Емилия Милчева, нашата политическа журналистка за България, разискваме обрата в политиката на Бойко Борисов по отношение на пространството Шенген, след като по-рано този месец премиерът заяви, че България вече няма интерес да бъде част от общността, изтъквайки като проблем мигрантите.

    Господин Борисов вероятно е разбрал, че влизането в Шенген няма да стане, и прецени, че вместо да се говори за вървене към Шенген като цел, където така ил

    • 31 мин.
    За музиката, сцената и вдъхновението с Васко Кръпката и Ния Петрова

    За музиката, сцената и вдъхновението с Васко Кръпката и Ния Петрова

    През 2019 г. „Подуене блус бенд“ празнува своя 30-годишен юбилей. 30 години отбелязваме и от едно друго събитие – падането на режима на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Съвпадението не е случайно. Групата с фронтмен Васил Георгиев, по-известен като Васко Кръпката, записва завинаги в музикалната история духа на онова време.
    „Държавна е земята, отровени полята, замърсена е водата и потисната душата“, гласи началото на култовата песен „Комунизмът си отива“. Следват други емблематични за годините на Прехода песни, като „Ден след ден“ и „Нека бъде светлина“.
    Но отиде ли си комунизмът и старият режим, или мимикрира в нова форма, продължаваща да потиска свободата, за която групи като „Подуене блус бенд“ се бореха чрез музиката си? Това попитах Васко Кръпката, с когото говорим две седмици след още един юбилей, отбелязан от него – 60-тата му годишнина.
    Борбата като че ли ще бъде вечна. Това е една вечна мисия. Припомням последния куплет на „Комунизмът си отива“ – песента, която 30 години доста врати ми е затворила, но и доста сърца ми е отворила:
    Диктатори сменяват,
    отново управляват,
    лъжата си остава,
    заборчава таз държава.
    Архиви унищожават,
    хората отчуждават,
    в чужбина заминават,
    но борбата продължава.

    Значи аз съм го казал още тогава – че това е една вечна мисия.
    С Васко Кръпката си говорим също така за музикалната сцена днес, за възможностите пред младите, за състоянието и теченията в музиката в България и по света.
    Ние сме си добре в опозиция. Аз не си представям моите песни да станат институция. Зарадвах се, че се изучават в учебници, но аз вярвам, че под лъскавите прожектори не е много щастливо. Вярвам, че да бъдеш популярен, да те харесват хората и [същевременно] да бъдеш ъндърграунд – това е доста висш пилотаж и е много приятно. […] Смятам, че сцената в България все повече се увеличава откъм такава музика. Давам пример веднага – „Миндя рок фест“ от 10 години в едно балканско село. От един малък фестивал се превърна в голям фестивал. „Цвете за Гошо“ – фестивалът в Южния парк, посветен на Георги Минчев, се пълни с десетки хиляди всяка година, и все повече, и повече. Много малки градове, като например Кнежа, имат рок

    • 25 мин.
    За аферата „Ибиса“ и хоризонта пред Австрия и Европа след изборите

    За аферата „Ибиса“ и хоризонта пред Австрия и Европа след изборите

    В дните между 23 и 26 май в страните членки на Европейския съюз, в т.ч. и Великобритания, избраха новите 751 евродепутати. Равносметката на европейско ниво е следната:
    Рекордна средна избирателна активност в страните от Съюза – над 50%. Първи места за ЕНП и ПЕС, но загуба на мнозинството в Европейския парламент. Сериозна зелена вълна, нарастване на подкрепата за центристите и либералите от АЛДЕ, поредна европейска победа за Марин Льо Пен във Франция и Найджъл Фараж във Великобритания и сериозна подкрепа за Лига на Салвини в Италия.
    В България пет партии излъчиха евродепутати – ГЕРБ спечели, БСП остана втора, Корнелия Нинова подаде оставка, ДПС излъчи трима евродепутати, а родолюбецът Делян Пеевски избра да служи на българския парламент, макар и от дистанция. Ангел Джамбазки като водач на листата на ВМРО консолидира подкрепата на националистите, „Демократична България“ едва прескочи прага, но все пак Радан Кънев ще представлява обединението в Брюксел, а Десислава Иванчева спечели повече от другите самообявили се за патриотични формации НФСБ и „Атака“, чиято коалиция с ВМРО е пред същински разпад след, меко казано, озадачаващи нападки във връзка със сексуалната ориентация на Джамбазки от страна на лидера на „Атака“ Волен Сидеров.
    Във фокуса на общественото и медийното внимание в Европа около изборите обаче се оказа Австрия.
    Скандален запис на вицеканцлера и лидер на крайнодясната Австрийска народна партия Хайнц-Кристиян Щрахе, в който той обсъжда търговия с влияние и осигуряване на обществени поръчки срещу подкрепа за кампанията му с мнима племенница на руски олигарх, доведе до неговата оставка. Последваха я оставките на другите министри от партията му, а впоследствие се стигна и до успешен вот на недоверие срещу целия кабинет на канцлера Курц.
    Коя всъщност е Партията на свободата и изненада ли е подобен скандал за нея? Какъв е хоризонтът пред Австрия след разрива между трите основни партии в страната? Това ще обсъждаме с Атанас Пеканов, експерт в австрийския Институт за икономически изследвания, и с Емил Георгиев, адвокат и кандидат за евродепутат от „Демократична България“.

    Доста несигурен из

    • 41 мин.
    За евроизборите, кампанията в Австрия и Германия и уроците от Брекзит

    За евроизборите, кампанията в Австрия и Германия и уроците от Брекзит

    Близо седмица остава до европейските избори, когато гражданите на 28 страни членки ще отидем до урните, за да подкрепим чрез гласовете си най-близката до нашата визия за това в каква посока трябва да се развива общият ни дом Европа.
    Шестима кандидати за наследници на Жан Клод Юнкер като председател на Европейската комисия се изправиха на дебат в сряда. Още във встъпителните им думи стана кристално ясна и политическата им платформа.
    От левицата в лицето на Нико Куе поискаха повече солидарност и по-малка власт на банките. Той заяви подкрепата си за по-човешко и солидарно отношение към мигрантите. „Зелената“ Ска Келер настоя да защитим „единствената планета, която имаме“ и да се борим за социална справедливост – за малцинствата и в защита на човешките права. Чехът Ян Захрадил, представител на консерваторите и реформистите, желае по-малко вмешателство на Европейския съюз в националната политика – „по-малък, но по-ефективен Европейски съюз“. Либералите в лицето на Маргрете Вестегер се борят за Европа, която да е по-близка до европейските граждани, да обръща по-сериозно внимание на опазването на околната среда и да постави акцент върху намирането на работа на младите. Манфред Вебер от Европейската народна партия в ролята си на фаворит за поста обеща единство. Той пожела да се бори за ускоряване на икономическото развитие във всички страни членки и по-лесно вземане на общи решения с премахването на единодушието в Европейския съвет. А социалистите в лицето на Франс Тимерманс ще се борят за по-високи данъци за богатите, минимална европейска заплата, равнопоставеност на жените и защита на околната среда.
    И ако споменатите тези ви звучат прекалено ясни, та дори скучни, може да включите някой сутрешен блок в българския ефир, за да чуете малко неясни послания, надвикване и не много задълбочено познаване на европейските институции и процеси от страна на повечето българските кандидати за Европарламента. Такава е ситуация – “if you be a young politician”, както написа една от гордостите ни в Брюксел наскоро.
    Ние обаче за втори и последен предизборен епизод на подкаста няма да обръщаме внимание на българската кампания,

    • 29 мин.
    За евроизборите и кампанията в Холандия, Франция и Великобритания

    За евроизборите и кампанията в Холандия, Франция и Великобритания

    В края на месец май гражданите на държавите на Европейския съюз, в т.ч. и Великобритания, ще излъчат следващия Европейски парламент, в който ще намерят място новите 751 евродепутати.
    Според мнозина тези избори ще се превърнат в еманация на популистките движения, които набраха особена скорост в последните години – от една страна, заради мигрантската криза, от друга, заради все по-ясното разделение между западните държави членки със стожери Франция и Германия и блока около Вишеградската четворка, която концентрира определяните като евроскептични и авторитарни настроения под маската на т.нар. концепция за „Европа на нациите“ и за нуждата от алтернатива на либералната демокрация.
    Затова две седмици преди изборите решихме да направим една обиколка из Европа, за която ще ни помогнат няколко изявени българи, представители на нашата диаспора в три от най-влиятелните страни в Европейския съюз.
    За предизборната кампания в Холандия ще ни разкаже Маргарита Желязкова, общинска съветничка в град Енсхеде от Движение „Д66“, за което гласуваха най-много холандци на последните европейски избори през 2014 г.
    За разлика от България, където тези избори се очакват с доста голямо напрежение, тъй като са и вот на доверие (или недоверие по-скоро) на правителството, тук хората преди малко повече от месец също имаха избори, и то много важни – за Провинциални щати и за Горната камара (която се нарича Сенат и се избира от членовете на т.нар. Провинциални щати – б.р.). В този смисъл нещата са по-ясни и по-фокусирани върху Европа.
    Във Франция пък на последните европейски избори най-много избиратели подкрепиха „Националния фронт“ на Марин Льо Пен. Може ли това да се повтори, обсъждаме с Йоанна Елми, която живее в Париж и е авторка в „Тоест“, където заедно с Иглика Иванова прави специална рубрика, посветена на европейските избори.
    [През 2014 година] близо 60% от французите изобщо не гласуваха. Тези 25%, гласували за „Националния фронт“, са 25% от 40%. Тази победа на Льо Пен е част от голяма картина, в която основният проблем не е крайнодясното. Крайнодясното е проблем, но основният е защо една огромна част от французите не считат за необходимо

    • 37 мин.

Топ подкастов в категории «Политика»


Слушатели также подписываются на