Тора на български - Torah in Bulgarian Samuel Yudelzon

Рав Йосеф ибн Езра (?, Истанбул - ок. 1602 г., София) - рош йешива и равин в София. Базирано на коментара му върху Талмуда “Ацмот Йосеф” (Солун, 1601 г.)

ВАИКРА 26
(3) Ако в законите Ми вървите, и заповедите Ми пазите и извършвате ги.
(4) И ще дам дъждовете ви във времената им… и т.н.
(14) А ако не Ме послушате, и не извършите всички тези заповеди… и т.н.





МИШНА, КИДУШИН 39б
Всеки, който извърши една мицва, му се дава добро, удължава му се живота, и наследява земята. Всеки, който не е извършил една мицва, не му се дава добро, не се удължава живота му, и не наследява земята.
ТАЛМУД, там
Привежда се противоречие: “Това са нещата, чиито плодове човек яде в този свят, а главницата им остава за Бъдещия свят, това са те: уважението към родителите, добрите дела, приемането на гости, помиряването на човек и приятеля му, а изучаването на Тората е равна на всички тях” (Мишна, Пеа 1:1) [Отговорил] Рав Йеуда: “Това се има предвид: всеки, който извърши една мицва вповече от заслугите му, му се дава добро, и е подобен на този, който изпълнява цялата Тора.” От тук, обаче, излиза, че с онези дори за една също! [Отговорил] Рав Шмая: “[Мишната в Пеа] има предвид, че ако са наравно, то [една от изброените мицви] накланя [везните на съда].” Всеки, който извърши една мицва вповече от заслугите му, му се дава добро ли? Привежда се противоречие: “Всеки, чиито заслуги са повече от греховете му - му се пращат страдания, и е подобен на този, който е изгорил цялата Тора и не е оставил от нея дори една буква. А всеки, чиито грехове са повече от заслугите му - му се дава добро, и е подобен на този, който е изпълнил цялата Тора и не е изпуснал и една буква.” [Отговорил] Абайе: “В Мишната се има предвид, че му се дава един добър ден и един лош ден.” Рава [отговорил]: “Според кого е [барайтата]? Според Раби Яаков, който казал: ‘Награда за мицви в този свят няма.’” Както са учили: “Раби Яаков казал: ‘Няма мицва написана в Тората, чиято награда да е спомената с нея, която да не зависи от съживяването на мъртвите. За уважението към родителите пише: ‘за да се удължат дните ти, и за да ти се даде добро’ (Дварим 5:16), а за отпращането от гнездото пише: ‘за да ти се даде добро, и ще ти се удължат дните’ (там, 22:7). [И въпреки, че пише това,] случило се, че баща

Рав Йеуда Сид (ок. 1750, Дупница - 1815, Цфат) - равин на Кюстендил, а по-късно Пловдив. Базирано на откъс от книгата му “Нер мицва”, част първа (1810, Солун).

Повелителна заповед е да се дава цедака на бедните, в зависимост какво е подходящо за бедния, ако даващият може да си го позволи, както е казано: “Отвори ръката си за него” (Дварим 15:8), и е казано: “и ще го поддържаш, чужденеца и заселника” (Ваикра 25:35), и е казано: “и ще живее брат ти с теб” (Ваикра 25:36).
(МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ ЗА ПОДАРЪЦИ НА БЕДНИТЕ 7:1)

Раби Йоханан срещнал малкия син на Реш Лакиш. Казал му: “Кажи ми стиха, [който си учил днес].” Казал му: “Отдели, та отдели десятък (עשר תעשר)” (Дварим 14:22). Казал му: “А какво означава ‘отдели, та отдели десятък?’” Казал му: “Отдели десятък (עשר), за да забогатееш (תתעשר).” Казал му: “Откъде знаеш?” Казал му: “Отиди и опитай.” Казал му: “Разрешено ли е да се изпитва Светия, Благословен да е Той? Нали пише: ‘Не изпитвайте Господа, вашия Бог’ (Дварим 6:16)! Казал му: “Така казал Раби Ошая: ‘Освен с това, както е казано: ‘Внесете всичкия десятък в хранилището, за да има прехрана, и Ме изпитайте с това сега,’ казал Господът на Войнствата, ‘дали ще ви отворя прозорците на небесата, и дали ще излея за вас безкрайна благословия’ (Малахи 3:10).’”
(ТААНИТ 9а)

Причината за забраната да се изпитва [Бог] със заповеди е, че няма награда за заповедите в този свят, както са изтълкували [Мъдреците], благословена да е паметта им, в началото на трактат Авода зара: “‘днес да се направят’ (Дварим 7:11), а утре, т.е. в Бъдещия свят, да се получи наградата за тях.” [...] А причината за това е, както пише: “Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17), т.е. съобщил ни е Бога, Благословен да е Той, че като даваме прехрана на служещите в дома Му с десятъка, ще има полза и благословия за състоянието ни, и никой грях или прегрешение не ще възпрат това.
(СЕФЕР АХИНУХ 424)

“Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17) - обяснението е, че ако човек дава цедака на бедния, дори да не е с желание, тя се приема, защото бедния има удоволствие от нея, и все едно “дава заем на Господ.” Но това е само относно цедаката, но в останалите заповеди - ако ги извършва, н

Рав Йом-Тов Бехмоарам (1860, Одрин - 1941, Тел Авив) - учител и даршан (проповедник) в Пловдив и Пазарджик, ционистически деец, а от 1932 г. член на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) в София. Базирано на статии в. Jesreel (Яш, Румъния) от 1881 г. [Свободен превод]

[...] Преди да стигна до крайната ми цел, ще ти обобща мнението си. Според мен голямо и свещено задължение е да се обединят двете лъжливи крайности - на преобладаването и отсъствието на вярата, които са сред нас, доколкото е възможно; защото винаги ги е имало в миналото ни и така и в нашето поколение. Така ги е имало в дните на Господаря на пророците (Моше) - от една страна служещите на телеца, а общността на Корах от другата. Така ги е имало и в дните на пророците, като виждаме в укорите им към служещите на идолите и преследващите удоволствията. По времето на Втория храм пък есеите и садукеите, а в последните поколения - тези, които им се привиждат визии и философите отричащи Провидението. Това е, което, за наше съжаление, е унищожило земята ни и подпалило Храма ни, докато свещената ни Тора се опитва да ни постави на средния път, както са казали, благословена да е паметта им: “средният е похвален” (Сифре, Бамидбар 59), и така и Рамбам, геният на народа ни, във всичките му книги, и това са се опитвали да постигнат мъдреците ни през поколенията. [...]
А сега ще започнем с темата ни, завръщането в Цион. То и неговите поддръжници са преследвани от двете лъжливи крайности, защото тези с преобладаваща вяра, но и с отсъствие на светско познание, само се надяват да видят Машиаха спускащ се от небесата на земята, докато тези с отсъствие на вяра, но с преобладаващо светско познание, желаят само да бъдат космополити. Едните си затварят очите от светлината, която блести от думите на Танаха и Мъдреците ни, благословена да е паметта им, по темата, а другите - напълно ги отричат. Масите, които винаги бягат след най-образованите в средите си, която и от двете лъжливи крайности да е, са отрицателно настроени към тази тема, както към всяко друго добро и полезно нещо. Заради това, спасението ни е много далеч от нас - вредата от враговете ни, които боравят със сила, бихме могли да предотвратим като положим усилия, но това не ще помогне да се промени отношението

Благословиите за заповедите


Рав Авраам Тревес [Царфати] (1470, Мантуа - след 1551, Йерусалим) - равин в София поне ок. 1535 г. - 1545 г. Базирано на книгата му Биркат Авраам [Благословията на Авраам] (Венеция, 1552 г.)

Благословен да си Ти Господи, Боже наш, Царят на Света, който ни е (п)осветил със заповедите Му и ни е заповядал относно измиването на ръцете (ал нетилат ядаим).
(БЛАГОСЛОВИЯ ЗА РИТУАЛНОТО ИЗМИВАНЕ НА РЪЦЕТЕ)

Не вдигай (т.е. не споменавай) Името на Господ, Твоят Бог, напразно.
(ШМОТ 20:7)

Като чуе гласа на петела, да каже: “Благословен да е, който е дал на сърцето знание, за да различи между деня и нощта.” Като си отвори очите, да каже: ““Благословен да е даващият зрение на слепите.” Като се изправи и седне, да каже: “Благословен да е, освобождаващият окованите.” [...]
(БЕРАХОТ 60б)

Казал Рав Йеуда: “Търсещият [хамеца] трябва да благослови.” Какво благославя? Рав Папе казал от името на Рава: “Да се унищожи хамеца” (леваер хамец). Рав Папа казал от името на Рава: “Относно унищожаването на хамеца” (ал биур хамец). За “да се унищожи” всички са съгласни, че със сигурност звучи занапред. Спорят за “относно унищожението.” Единият мъдрец смята, че звучи за миналото, а другият мъдрец смята, че звучи занапред. [...] Законът е, [че се казва:] “относно унищожаването на хамеца.”
Откъде обаче знаем, че според всички трябва да се благослови преди? Защото е казал Рав Йеуда от името на Шмуел: “За всички заповеди благославяме преди изпълняването им.” [...] Рав Хисда казал: “Освен потопяването [в микве].” Така и учим в барайта: “Потопява се и излиза, и при излизането си казва: ‘Благословен да е, който ни е (п)осветил със заповедите Му, и ни е заповядал относно потопяването’ (ал атвила).”
(ПЕСАХИМ 7а-б)

Изображението е заглавната страница на книгата Биркат Авраам (Венеция, 1552 г.)

От книгата на Буко Пити "Панорама на битът" (Тел Авив, 1971 г.)

Рав Исраел Хаим Йосеф Еляким (София, ? - Йерусалим, 1791 г.) - равин от София, учил и живял там до поне 1785 г. Базирано на книгата му Шем Йосеф [Името на Йосеф] (Солун, 1769).

Търсенето на хамец

В нощта на четиринадесети [Нисан] търсим хамеца при светлината на свещ. Всяко място, в което не се внася хамец, не се нуждае от търсене.
(МИШНА, ПЕСАХИМ 1:1)

По думите на Мъдреците се търси хамец в скритните места и дупките, за да се провери и извади от всичкото му имущество. Също така от думите на Мъдреците търсим и унищожаваме хамеца нощем, в началото на нощта на четиринадесети [Нисан] при светлината на свещ, защото нощем всички хора се намират в домовете си и светлината на свещта е подходяща за търсенето. Не назначаваме учене за края на тринадесетия ден. И мъдреца да не започва да чете по това време, за да не се увлече и да изпусне търсенето на хамеца в началото на времето му.
(МИШНЕ ТОРА, ХАМЕЦ УМАЦА, 2:3)

А ако питаш какво [означава] “не назначаваме учене” и “мъдреца да не започва” - не е ли едно и също? Може да се отговори, че назначаването на учене е учене с много хора, а “мъдреца да не започва” се отнася за учещ сам.
(КЕСЕФ МИШНЕ, там)

Смятам, че тъй като причината [да не се учи преди търсенето на хамеца] е да не се увлече в ученето и да забрави да търси, то няма разлика [дали е почнал да учи през деня или по-късно] и дори да е вече почнал трябва да прекрати.
(ТУР, О.Х. 431)

[Раби Йонатан бен Асмаи и Раби Йеуда бен герим] седяли и се запитали: “Пише: ‘По-скъпа е от скъпоценни камъни, и всичките ти желания не могат да се сравнят с нея’ (Мишле 3:15), но желанията на Небесата могат да се сравнят с нея. Също пише: ‘всички желания не могат да се сравнят с нея’ (там 8:11) - даже желанията на Небесата не могат да се сравнят с нея. [Обяснението е, че] тук [във втория стих става дума за] мицва, която може да се изпълни от други, а тук [в първия стих става дума за] мицва, която не може да се изпълни от други.
(МОЕД КАТАН 9б)

Учили в барайта: “Мъдреци, които се занимават с изучаването на Тората, прекъсват за четенето на Шма, но не прекъсват за молитва.” Казал Раби Йоханан: “Казано е само за такива като Раби Шимон бен Йохай и колегите му, чието [изучаване на] Тората е техният занаят, но такива като нас - прекъсват за четенето на Шма