За евроизборите и кампанията в Холандия, Франция и Великобритания

В края на месец май гражданите на държавите на Европейския съюз, в т.ч. и Великобритания, ще излъчат следващия Европейски парламент, в който ще намерят място новите 751 евродепутати.

Според мнозина тези избори ще се превърнат в еманация на популистките движения, които набраха особена скорост в последните години – от една страна, заради мигрантската криза, от друга, заради все по-ясното разделение между западните държави членки със стожери Франция и Германия и блока около Вишеградската четворка, която концентрира определяните като евроскептични и авторитарни настроения под маската на т.нар. концепция за „Европа на нациите“ и за нуждата от алтернатива на либералната демокрация.

Затова две седмици преди изборите решихме да направим една обиколка из Европа, за която ще ни помогнат няколко изявени българи, представители на нашата диаспора в три от най-влиятелните страни в Европейския съюз.

За предизборната кампания в Холандия ще ни разкаже Маргарита Желязкова, общинска съветничка в град Енсхеде от Движение „Д66“, за което гласуваха най-много холандци на последните европейски избори през 2014 г.

За разлика от България, където тези избори се очакват с доста голямо напрежение, тъй като са и вот на доверие (или недоверие по-скоро) на правителството, тук хората преди малко повече от месец също имаха избори, и то много важни – за Провинциални щати и за Горната камара (която се нарича Сенат и се избира от членовете на т.нар. Провинциални щати – б.р.). В този смисъл нещата са по-ясни и по-фокусирани върху Европа.

Във Франция пък на последните европейски избори най-много избиратели подкрепиха „Националния фронт“ на Марин Льо Пен. Може ли това да се повтори, обсъждаме с Йоанна Елми, която живее в Париж и е авторка в „Тоест“, където заедно с Иглика Иванова прави специална рубрика, посветена на европейските избори.

[През 2014 година] близо 60% от французите изобщо не гласуваха. Тези 25%, гласували за „Националния фронт“, са 25% от 40%. Тази победа на Льо Пен е част от голяма картина, в която основният проблем не е крайнодясното. Крайнодясното е проблем, но основният е защо една огромна част от французите не считат за необходимо да