Литературен Ги‪д‬ Литературен ги\

Най-добрата научно фантастична книга, според мен, заедно с трилогията "Земното минало" на Лиу Цъсин, на последните 20 години. Тед Чанг (р. 1967 г.) е американски автор от китайски произход, завършил компютърни науки в университета „Браун“ в Провидънс, Род Айланд. Докато работи по специалността си, той пише и публикува в различни списания. Неговите общо 18 разкази и новели са спечелили 4 награди „Небюла“, 4 награди „Хюго“, 4 награди „Локус“, наградата „Джон У. Кембъл“ и наградата „Теодор Стърджън“. От извисяващата се Вавилонска кула, която свързва Земята с божествените висини, до свят, в който посещенията на ангелите са колкото бленувано, толкова и ужасяващо всекидневие, от невронната модификация, позволяваща да се погледне отвъд красотата на човешкото лице, до извънземния език, променящ възприятието ни за времето и реалността, Тед Чанг ни приканва с невъобразима изобретателност да преосмислим нашата вселена и мястото ни в нея.

Опирайки се на изключителната си ерудиция, черпейки от постиженията на математиката, физиката, езикознанието, психологията, ненапразно наричан „гений на научната фантастика“, Чанг не се вписва в никаква традиция и заема свое собствено, уникално място в литературата на човешкото въображение.

„Любовта за напреднали" е познание, тя е пътешествие, тя е замък с много врати и много прозорци. Можем да влезем в любовта от много места. Можем да извървим много коридори, можем да отворим много врати. Дали ще намерим това, което търсим, зад тях – зависи само от нас. Всеки от нас познава собствените си любови, всеки от нас страда от липсите си. Винаги когато разглеждаме любовта, нейната достатъчност или недостатъчност, богатството ѝ, емоциите, които ни дава, начина, по който успяваме да съжителстваме заедно, осъзнаваме, че тя е нещо, което ни тежи, нашата или нечия друга любов, или пък ни дава възможност да дишаме – отваря гърдите ни, отваря всяка от алвеолите в белите ни дробове, забивайки дълбоко в сърцето ни иглата с адреналин, който ни изстрелва в съвсем различно измерение.“ Любовта е неразбирана, неразбрана и много често неразбираща. Любовта е нещото, което търсим, за да запълним вътрешните си рани, разломи или просто липси. Любовта ни кара да се усмихваме, кара ни да страдаме, любовта никога не ни е достатъчна, любовта никога не може да бъде обяснена. Няма нищо по-силно от това да се оставим на любовта, да оставим да ни превземе, да ни изпълни, да ни накара да се слеем с всемира, който пък от своя страна е концентриран в един човек, в едно нещо, в едно същество, което обичаме. Любовта има много природи, има плът, има дух, има слова, има светлина, има мрак. Ще използвам и един друг израз, перифразирайки го, за любовта: любовта е добър слуга, но лош господар. Любовта много често може да унищожи дори доброто в нас. Тази многоликост дава възможност тя да се превърне в най-силната, най-често присъстващата, най-характерната, най-важната, със сигурност, тема в литературата.Автори, представени в сборника: Аксиния Михайлова, Яна Букова, Виргиния Захариева, Здравка Евтимова, Мона Чобан, Камелия Кондова, Албена Стамболова, Екатерина Григорова, Наталия Делева, Белослава Димитрова, Теодора Димова, Марианна Георгиева, Ина Вълчанова, Йорданка Белева, Юлия Спиридонова, Мария Донева, Камелия Кучер, Рене Карабаш, Диана Петрова, Зорница Гъркова, Русана Бърдарска, Керана Ангелова, Яница Радева, Капка Касабова, Велина Минкова, Соня Тодорова, Амелия Личева, Деметра Дулева, Цветелина Цекова, Н

Моята България не е оградена от стени и свински опашки. Моята България цени помощта от другите, но не се прекланя, не благоговее и не жертва независимостта и свободата си. Моята България се защитава само когато я нападнат, признава чуждата територия и култура, уважава религията, расата и бита на другите. Моята България помни славно минало, предателства, победи и загуби, подтисничество, злини, възходи и спадове, но знае, че те са само в миналото, а в днешния ден полагаме основите на бъдещето. Моята България прощава, разбира, приютява, споделя, помага, обича децата си, и всички нуждаещи се, са нейни деца. В моята България всички хора са равни, пред Бог и закон, пред хората и държавата. Моята България са хората, които истински милеят за нея, не пред камерите с байрак в ръка, на стената си или на балкона, не татуиралите си Ботев и Левски, не тези, за които да си българин означава да мразиш някого. Моята България са чистите езера и реки, обвитите с гори и облаци планини, полетата натежали от плод. Моята България са хората, които обичам, родителите и дедите ми, децата и всеки носещ я в сърцето си, роден тук, но живеещ другаде, или роден другаде, но живеещ тук, или просто всеки, който я тачи и милее. Моята България е силата да живея и този ден. Това е моята България. Тази, която е в сърцето, ума и мислите ми, в делата, и в постъпките, моята родина.

Днес в подкаста се пренасяме в далечна Индонезия, на едно магично пътешествие между реалността и света, обитаван от духовете на предците. Историята на Деви Аю и нейните три дъщери в малкото крайбрежно селце протича на фона на големите исторически събития на 20 век в държавата им - от колоналното холандско власичество, през войната за независимост, до гражданската война и комунистическото управление. Роман за човешкото и светлото, за мрака и проклятието, за съдбата и борбата за място под слънцето. Прекрасна литература. А превода е на Надя Розова. Чуйте, прочетете, споделете.

Този епизод на подкаста е посветен на хората, които поставят българската литература на картата на света. Адвокатите, защитници, агенти и популяризатори на българското слово, тези, които строят мостове и прокарват пътища. Джузепе Дел'Агата, Мари Врина, Анджела Родел, Александър Зицман, Рейнал Перес, Хуан Берниер, Ксения Банович, Ана Васунг, Александър Третнер, Елвира Борман, Елизабет Франко, Хеле Далгор, Алесандра Бертучели, Ивана Стоичков, Давид Бернщайн, Хюсейн Мевсим, Хана Крапинска, Мария-Йоана Стоядинович, Хелън Куйман, Кадрие Джесур, Магдалена Питлак, Мария Ширяева, Хайри Хамдан, Милена Селими, Азис Таш, Виктория Попова, Лиляна Табакова, Мария Вутова, Красимир Кавалджиев, Изидора Ангел, Екатерина Петрова. Чуйте, споделете. Нека ги почетем.

Стивън Хокинг, Айзък Азимов, Бил Брайсън, Умберто Еко, Ричард Доукинс, школата "Анали", историографски школи, литературни анализи, физика, биология, химия, астрономия, математика и какво ли още не, може да бъде намерено в секциите за научнопопулярни книги на една книжарница. Науката, разказана на един човешки, нормален език, която да ни покаже красотата в принципите на природата и обществото, в човека и звездите, е движещата сила на човешкия прогрес. Колко от великите изследователи и откриватели са били запалени от такива хора и книги? Чуйте, споделете и прочетете.