Българско кино общество filmsociety.bg Bulgarian Film Society

Драматургията следва киното от самото му начало и ще продължи да се разгръща дори след неговия край, защото когато няма драматургия, нищо няма значение. Въпреки че никога не са робували на класически драматургични правила, Кристина Грозева и Петър Вълчанов създават филми, в които няма съмнение в мотивацията на героите и логиката на тяхното развитие. С Кристина говорим за неортодоксалните им практики за създаване на сценарий и дали всяка история може да се превърне в хубав филм.

По изключение в този епизод на подкаста гостът ни е един, но това съвсем не предотвратява дискусията. С Петър Дундаков се опитваме да намерим най-малкото общо кратно между музиката и киното и дали изобщо съществува такова нещо като „филмова музика”. Въпреки че Петър е известен с редица други занимания извън киното, ще чуете как дългогодишната му работа с режисьори като Камен Калев и Тонислав Христов го е променила преди всичко през кино естетиката, която е повлияла на музикалния му усет.

Според Андре Базен монтажът е в основата на раждането на киното като изкуство, защото едва чрез монтажа то придобива самостоятелен език. Тази мисъл е многократно потвърждавана, и то не по най-лицеприятния начин: монтажът може да превърне един филм в манипулативен плакат, а дори и в опасно оръжие за пропаганда. Но монтажът също не позволява да редуцираме киното нито до литература, нито до фотография и така го издига до тотално изкуство. За различните употреби на монтажа говорихме с Веселка Кирякова и Тома Вашаров - всеки от тях колкото монтажист, толкова и зависим от монтажа в качеството им съответно на продуцент и режисьор.

На всеки въпрос може да се даде един отговор и той е образование. Но кое образование прави хората бъдещи достойни граждани? Този въпрос е по-сложен, но за щастие, има кой да намеси киното в него. Ралица Асенова е координатор на програмата CinEd (Cinema Education for the Youth), а Силвия Марушкина - един от видните учители, ползващи препоръките на CinEd за активно използване на киното в класната стая както като форма на активност, така и като форма на дискусия и най-вече по-добро разбиране на света. В нашия разговор имаше и безразсъден оптимизъм, и умерен скептицизъм, но определящо остава безкористното желание да даряваш знание чрез кино.

Дали фантастичното е измислица или точно обратното - нещо по-реално от познатия свят, е тема, която вълнува киното от дълги години. Още в самото начало братя Люмиер са убедени, че техните документални филми ще отстъпят исторически на свръхестествените картинки на Мелиес. И макар да не става точно така, филмите не са спрели да ни пращат в чужди галактики, да предупреждават за рисковете от технологичния напредък или просто да ни очароват колко фриволно може да се прескача в различни измерения - душевни и физически. За видовете фантастични филми и употребите на фантастичното в киното разговаряме с режисьора Димитър Кутманов и колегата от Film Society Стефан Русинов.

Вторият епизод от подкаста на Българско кино общество е посветен на работата с деца и присъствието на децата в киното. Личните истории, препратките към кинокласиките и леката педагогика неусетно преливат едно към друго в разговора, за да изградят сложния образ на детето в киното. Режисьорите Драгомир Шолев и Христо Симеонов - участници в подкаста - имат да споделят много покрай богатия си опит в работата с деца. Докато обичайната представа е, че с деца се снима трудно, но пък образът на детето дава лесни внушения, тяхната гледна точка е обратната - трудността е не в подхода към децата актьори, а в устояването на естествения импулс към експлоатация на детския образ. В крайна сметка, детето е баща на човека, но и то има нужда от своя баща в киното. Разговора води Анастас Пунев.