Паралели и меридиани с Йоанна Елм‪и‬ Йоанна Елми

Тазседмичният подкаст тръгва директно от българските паралели. Протестите срещу Стратегията за детето, прераснали в кауза срещу защитата на детето в България, генерират огромна дейност във Facebook, където групите събират стотици хиляди членове. В реалността обаче тази огромна маса хора е неоткриваема. В началото на септември Боян Юруков даде отговор защо – близо една четвърт от постовете в най-голямата група, както и една трета от коментарите, са генерирани от около едва 1% от членовете. Тоест виртуалната илюзия създава усещане за реална масовост.
Междувременно името на България се прочува по света в новия подкаст на британския журналист Джейми Бартлет за BBC Sounds, който разказва историята на българката д-р Ружа Игнатова, стояща зад една от най-големите измами на нашия век – OneCoin. Благодарение на невежеството на много хора относно криптовалутите и с помощта на внимателно изграден образ в социалните мрежи, д-р Ружа и OneCoin изграждат империя на илюзиите, разорила хора по цял свят. Българският журналист Николай Стоянов разказа тази история в „Капитал“.
Тези привидно далечни една от друга теми имат нещо общо помежду си – създаването на виртуална нереалност, в която истина и лъжа са неразличими и умелата манипулация на човешката природа служи за постигане на користни цели. Уязвими ли сме в социалните мрежи, как ни влияят те и как можем да бъдем сигурни, че спазваме добра хигиена на информацията? Йоанна Елми потърси мнението на двама експерти – психолог и специалист по маркетинг в социалните мрежи.
Мила Петкова е психоложка, защитила докторска теза по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет „Комплутенсе“. Участвала е в четиригодишно обучение в клинична секция „Фройдистко поле“ в Барселона, организирано от Световната асоциация по психоанализа (WAP). Създателка е на сайтовете за психология Mila’s Wellness и MiPsy, където пише по теми, свързани с психичното здраве. Освен това тя е работила повече от десет години в сектора на информационните технологии.
Непознатото по природа е плашещо. Инстинктивно не искаме да се доближаваме. Това, че ние сме предразположени да търсим информация, която потвърждава нашето мнение, може да бъде свързано със страха

Завръщаме се за трети сезон на подкаста „Паралели и меридиани“ с нова визия, структура и водещ. Йоанна Елми поема щафетата от Александър Детев, а за първия епизод тя избра да продължи тема, която заедно с Иглика Иванова проследиха подробно в рубриката „Проектът Европа“ – темата за следващия Европейски парламент и следващата Европейска комисия, както и трудната задача, която им предстои: реформирането на този проект и вдъхване на нов живот в сякаш вече износени символи.
В началото на септември председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви имената на новите комисари и ресори. Но от самото начало към Фон дер Лайен имаше критики, а самата тя се бори с обвинения в корупция от годините, когато е била министърка на отбраната на Германия. Предложеният от нея състав пък включва политици, разследвани за злоупотреби и източване на евросредства. И макар Унгария да смени кандидата си за еврокомисар, а Румъния да обеща, че ще намери друг, въпросите за посланието, което изпраща подобна комисия във време, когато Европа има нужда от солидна позиция относно ценностите си, остават.
На тези въпроси се опитваме да отговорим с Иглика Иванова, докторантка в катедра „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и авторка в „Тоест“. С нея разговаряме и за назначението на Лаура Кьовеши за първия европейски главен прокурор и значението на нейния пост, но и образ за бъдещето на Европа.
Номинацията на Лаура Кьовеши за европейски главен прокурор е една щастлива развръзка. Един възел по-малко за развързване, защото беше важно тази кандидатура да се утвърди.Иглика ИвановаРубриката „Паралели“ ни връща не само назад в историята до кризата с комисията „Сантер“, но ни пренася и в България. С Емилия Милчева, нашата политическа журналистка за България, разискваме обрата в политиката на Бойко Борисов по отношение на Шенгенското пространство, след като по-рано този месец премиерът заяви, че България вече няма интерес да бъде част от общността, изтъквайки като проблем мигрантите.
Господин Борисов вероятно е разбрал, че влизането в Шенген няма да стане, и прецени, че вместо да се говори за вървене към Шенген като цел, където така или иначе не ни приемат и става досадно, може би звучи по-до