ep. 23 | Нещата и животът: Учителят и ученикът се носят в сърцето

“Най-високият резултат от образованието е толерантността.”
Сетих се за тези думи покрай последната седмица, в която дъвчем един задочен и неосъществил се разговор между уважаван професор и неговата успяла студентка. Не смятам дори да спомена имената на участниците в тази виртуална драма - от посочването и конкретиката често се стига до един яхниен битовизъм, от който никой няма полза. Много по-важно ми се струва да си вдигнем малко главите от ухаещите на надомни караници паници, да спрем да движим поглед по оста “низко - високо” и да се огледаме. Винаги съм била сигурна, че по-добрата видимост се постига не с вирване на нос или забиване на чело в земята, а с любознателно въртене на очните ябълки във всички посоки. Важи не само за безопасното каране на автомобили и движението по повърхността на земята. Важи и за онези многопланови повърхности, които, предполага се, носим в умовете си. Затова и днес посвещавам този текст на темата за учителството. С цялото лично уважение, което изпитвам към десетките учители в моя живот, появили се волю или неволю на пътя ми и озарили с душите си мрачните петна на укрепващата ми човешка същност.

www.bulevardi.bg