Ratio Podcast Ratio Podcast

В епизода Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
- Свива ли се бъдещето?
- Какво представлява поредицата „Футурум“ на ИК „Критика и хуманизъм“?
- Какво представлява холобионтът?
- Какво общо има той с различните форми на симбиотичност: мутуализъм, коменсализъм и паразитизъм?
- Паразит ли е човекът?
- Каква е разликата между Чарлз Дарвин и Лин Маргулис?
- Какво означава да си „автотрофен“?
- Защо Латур смята, че COVID-кризата ни е освободила, като ни е ограничила?
- Идва ли краят на безкрая и може ли да открием границите на границите?
- Що за учени отказват да живеят в Подлунието?
- Какво представлява Критичната зона и какво от това?
- Можем ли да останем хегемонти в свят на критична близост?
- Какво представляват „кръпките“?
- Защо гените не са по-важни от хората?
- Какво общо имат холобионтите с Робърт Саполски?
- Защо пейзажът се „раздвижи“?
- Какъв ще бъде светът на Земята (Гея)?

Бруно Латур определя холобионта като „съвкупност от действащи във формата на облаци с непостоянни контури, които позволяват на донякъде трайни мембрани да съществуват благодарение на помощта, която външното дава на онова, което се съдържа вътре“. Съществуват ли холобионти (в хола на Стоян…) или е по-добре да говорим за екосистеми? Може ли Гея да бъде заменена от Земята и какво всъщност означава това? Как продуктивността на грешките създава живота и защо учените не трябва да бъдат „извънземни“? Защо най-важното движение е „да може да се лутаме във всички посоки“ и на къде върви Антропоценът… Ето тези въпроси и много други :) са част от настоящия разговор.

===
Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/476

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Когато говорим за маймуни определено не си представяме “бизнес среща” между тях. Но се оказва, че взаимоотношенията между човекоподобните маймуни Бонобо, принадлежащи към отделни групи, могат да бъдат определени точно като такива. Те се срещат на определен интервал и демонстрират способности да сключват примирие.

Оказва се че освен да водят “мирни преговори”, маймуните използват и типичните за хората стратегии за наблюдение на врага. Учени изследвали група шимпанзета и установили, че те се катерят по хълмове, за да съберат информация за присъствието на съпернически групи и да избегнат потенциални конфликти.

В епизода Никола и Петко разговарят още за:
- Шимпанзета в менопауза;
- Катерене по дървета като шимпанзета;
- Изумителни адаптации за катерене при племе в Южна Америка.

===
Настоящият епизод се излъчва с подкрепата на Kin + Carta ( www.kinandcarta.com/en/ ) и Ozone.bg ( www.ozone.bg )

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/475

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Глобализацията промени пътуването завинаги – особено откакто има интернет във всеки дом, обикалянето на земното кълбо не е това, което по-рано беше. Всички чудеса, които по-рано трябваше да изминеш стотици километри, за да видиш, сега са на един клик разстояние, а животът, макар и с по-отворени граници, понякога изглежда най-уседнал… но все пак не са изчезнали тези от нас, които избират да скитат по пътищата на големия свят.

В този епизод на inter alia Васко и Ники разговарят на една от любимите им теми – пътуването.

От разговора можете да научите повече за:
- Странността на странстването;
- Как се е променило пътуването през последните десетилетия?
- Каква е перспективата на великия Вернер Херцог по въпроса?
- Къде е обикалял и с колко животни е живял лорд Байрън?
- Кой е Пол Салопек и какво е проектът Out of Eden Walk?

Нашите духовни странствания продължават, а за в винаги е хубаво да имаме другари. Затова каним тези от вас, които харесват това, което правим, да се присъединят към общността от патрони на Ratio на www.ratio.bg/support и да продължат с нас дискусиите в сървъра в Discord.

===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/474

В епизода Любомир Бабуров, Калина Петкова и Стоян Ставру обсъждат:
- Живеем ли в симулация?
- Каква е разликата между симулация и симулакрум (Жан Бодрияр)?
- На какво ни учат симулациите?
- Какво ни отнемат симулациите?
- Вредни ли са социалните мрежи?
- Каква е разликата между разказването на приказка и съвременните компютърни игри?
-Правят ли ни повече свободни технологиите и в частност: медиите?
- Ще го бъде ли Стоян в Амазония?
- Каква е разликата между „слабите“ и „силните“ медии?
- Защо дяволът е преди всичко „Изкусител“?
- Какво представлява перформативната симулация?
-Коя е „истинската“ реалност и наистина ли искаме да живеем… в реалността?
-Младите не са ли по-умни (адаптирани) от нас?
- Защо фейсбук създава (sic?) нови видове „приятелство“ и „общности“?
- Мога ли да share-на живота си със своята съпруга?

Дигиталната среда в наши дни създава редица ефекти, които са продължение на дадености, наблюдавани десетилетия по-рано. Когато сложим интернет и социалните мрежи в контекста на предшестващите ги медии, разбираме по-добре цялостните развития, от които е част днешната картина. Днешният разговор е разговор за последиците от технологичното усилване на медиите като генератори на симулирани реалности, в които хората губят стари и развиват нови умения. Има ли нещо лошо в „бързите“ медии и трябва ли да се притесняваме за децата … Или всъщност децата да се притесняват за нас? Чуйте.

===
За госта:
Калина Петкова е PR по образование и професионално ежедневие, което донякъде означава, че често е в симулация. При нас е по-скоро в качеството си на доктор по комуникации. Работила е в изследователски проекти, посветени на медийната среда у нас и от няколко години е лектор в магистърска програма „Семиотика, език и реклама“ в СУ.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/473

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Ratio Podcast вече на 6 години. На 20 ноември отбелязохме нашия рожден ден и можем да се похвалим с цели 500 епизода зад гърба си. Така наречения “бащичко” на подкаста е познатия ви от серията Vox Nihili - Стоян Ставру, който е водещ и на първия епизод “За достойнството и границите на правото” в далечната 2018 г.

В епизода освен какво се случи в живота на Ratio podcast досега, Никола и Петко разговарят и за втория тестов полет на Starship. Седем месеца след първия тест и след 1000 реконструкции от SpaceX определят опита като успешен, за разлика от мнението на НАСА.

Какво очакваше НАСА от втория тест на Starship, ще разберете от епизода, в който разговарят още за:

- Причините, поради които SpaceX се забавиха с изстрелването.
- Стотици римски фортове открити от шпионски сателити
- CRISPR модифицирани копринени буби правят нишка от паяжина.

Слушайте ни за седмичната си доза наука!

===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/472

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Серията „Вокс вириди“ е „зелената издънка“ в поредицата „Вокс нихили“ на Ratio подкаст и Предизвикай правото! Тя има за цел да произведе разговори по част от етическите и философските въпросите, свързани с екологията, енергетиката и климата, както и като цяло с бъдещето на отношенията „човека-природа“.

В епизода Любомир Бабуров, Венцислава Кожухарова и Стоян Ставру обсъждат:
- Каква е разликата между замърсяваме и освобождаване въглероден двуокис?
- Защо „природният“ газ трябва да се казва „изкопаем“ газ?
- Кой печели от външните ефекти?
- Какво може да даде и да вземе Глобалният Север от Глобалния Юг?
- Има ли климатичен колониализъм?
- Какво мислят за промените в климата хората, чиито градове потъват?
- Каква е разликата между Коус и Пигу?
- Какво представлява схемата за търговия с въглеродни емисии?
- Какъв е ефектът от заиграването с чувството ни за вина?
- Трябва ли да бъде „прочистена“ земята от… европейците?
- Какво да правим с „мръсните“ производители?
- Ще ни помогне ли пазарът?
- Какво ще кажат внуците ни, когато се наложи да посрещнат последиците от нашата нерешителност?
-Какво представлява „зеленият протекционизъм“?
- Как се прави „зелен“ активизъм и как използва т.нар. „overton window“?

Днешният епизод е посветен на въглеродния двуокис, метана и парниковите газове, които човечеството отделя в атмосферата. Сочени като причина за промените в климата, тези газове придобиват все по-негативен медиен и политически облик, като техните емисии се разглеждат като форма а замърсяване. Европейският съюз отдавна е възприел принципа „Замърсителят плаща!“, за да мотивира всички производители да наблюдават внимателно какво количество въглероден двуокис изпускат при осъществяването на своето производство и да въвеждат нови технологии и начини на производство, които намаляват тези емисии. Дали обаче става въпрос за „замърсяване“, което предизвиква чувство за вина, или за „външни ефекти“, които следва да се научим да управляваме, е в центъра на настоящия разговор.

===
За госта:
Венцеслава Кожухарова е част от екип „Енергия и климат“ в Екологично сдружение За Земята. По образование е политолог, а сега се занимава с енергетика. Най-вече се интересува от тема