Bulevardi | Бианка Илич | Podcast bulevardi.bg

Вече една година основната тема на разговор е ковид пандемията и коя ваксина да изберем. Кралският дворец в Обединеното кралство и така популярното интервю на Мегън Маркъл като че ли успяха да ни разсеят за малко от пандемичната ситуация. Аз обаче си мисля за една друга тема, която ми е доста любопитна.

Казват, че само в болката се крие истината. Затова има хора, които умишлено си я причиняват. Има и такива, които, разбира се, смятат, че не понасят физическа болка, но продължават да се връщат към нея. Например статистиката сочи, че една жена - жертва на домашно насилие, се връща седем пъти към насилника си, преди да вземе окончателно решение да си тръгне. 75 процента от жертвите смятат, че вината е тяхна. По този повод си мисля за всички онези, които си причиняват болка сами. Например филмът „50 нюанса сиво” придоби такава популярност. Всички жени се възмущаваха на Крисчън Грей, който бие с камшика горката Анастейша, но нито една от нас не спря до първата книга и си купи билет за втората част на филма. Точно в тази връзка искам да ви разкажа една интересна история...

bulevardi.bg

Много често американците говорят за емоционална подкрепа и колко важно е да я имаш. В България не обръщаме много внимание на емоционалното си здраве. Но пък това сигурно ни прави толкова корав и здрав народ. Тук, в Ню Йорк, много хора решават емоционалните си проблеми или с медикаменти, или с алкохол. Има и такива, разбира се, които залагат на силните усещания – скачане с парашут, какичка, която да те нашляпа с камшик, или да смесиш ксанакс с шампанско.
Моят емоционален двигател обаче е доста по-простичък и наистина помага за стабилността ми. Той е един космат другар, който винаги е неотлъчно до мен. Само човек, който обича животните, ще ме разбере. А баба ми казваше, че човек, който не обича животните, не обича и хората. Аз не искам да издигам на пиедестал една котка, но истината е, че моят космат тигрец беше неотлъчно до мен, дори и в най-непоносимите моменти. Няма да забравя момента, когато загубих цялата си коса. Как падаше на валма, как оставаха грозни плешиви петна по цялата ми глава... А моят космат тигър стоеше неотлъчно до мен и ме гледаше с любов. На моя Мишо не му пука как изглеждам и никога няма да ме осъди какво съм казала и направила. Моят Мишо е намерен под кофа за боклук в не толкова приветливия квартал на Ню Йорк – Бронкс.

www.bulevardi.bg

Не се вживявам като Кари Брадшоу, нито си мисля, че съм от „Сексът и градът“, но имам своята гледна точка за оргазма като всяка себеуважаваща се дама на 35 години. Разбира се, Ню Йорк е много по-различен от това, което го представя русокосото миньонче. Никой не се разхожда ей така с „Маноло Бланик“, а забранените теми, по които не говориш на първа среща, са секс и политика.

Преведено от старогръцки „оргазъм“ (ὀργιασμός, ὁ) означава вълнение. Ако трябва да съм абсолютно точна, това е кулминационният момент на завършителната фаза от силна наслада, контролирана от вегетативната нервна система. Та тази кулминационна фаза може да се изрази по два начина – духовно и физически...

www.bulevardi.bg

Всеки ден ни се налага да правим някакви избори. Дали ще избираме президент, или ще избираме къде да работим, или може би избираме с кого да живеем, къде да се учим, с кого да си изпием кафето и т.н. Всеки ден ни се налага да избираме. Важното е, след като направим избора, да можем да продължим да живеем с този избор.
При нас, в Ню Йорк, в момента е какофония покрай избора за президент. Истината според мен е, че политиката не води до нищо хубаво. Всички твърдят, че има много по-важни неща, но като стане дума за политически партии и коя от тях да ни управлява, хората които познаваш, изведнъж се превръщат в абсолютно непознати. Толкова много агресия, а всъщност претендират, че са добри същества. Готови са да излязат на война, ако не си на тяхното политическо мнение. Развалят се дългогодишни приятелства, семейства или пък ти се налага да криеш политическия си избор в името на това да не загубиш човека до себе си. Аз съм се научила от един много мъдър човек в живота ми, че политиката е мръсно нещо и не върви ръка за ръка с изкуството. Последните дни станах свидетел на километрични опашки от граждани, които стават в 5 сутринта, за да подадат гласа си за техния избраник. Дори присъствах на ситуация, където млада влюбена двойка, която е излязла на среща, се оказа с различни политически разбирания – девойката изхвърча от заведението толкова бързо... Както Графа го пее – и дим да я няма!
Това е един от многото примери за избори, които ни се налага да правим. Също така има много хора, които са си избрали да мразят, защото така е модерно. За съжаление, особено в България. Когато си млад, си мислиш, че си много як, ако всичко около теб е гадно и всеки е прост. И дай да хейтим, защото аз много съм готин. Гледай тоя как се е облякъл, какво е казал, какво е направил – ама, разбираш ли, всичко е гадно...
Говорейки за омраза, наскоро гледах новия филм на Саша Барон Коен – „Борат“. Определено филмът не ми е по вкуса и няма да си го пусна за втори път, но главната женска роля се играе от едно много талантливо, прекрасно момиче, родено в Бургас. Колко ругатни, лоши отзиви и злобни фейсбук постове изчетох... И колко хора се сетиха да кажат: „Абе ей, момичето е българка!“. Колко български актриси познаваме, които

ep.03 | Дневниците на Бианка: Да се загаджим

Така или иначе светът е полудял и аз като една видна налудничава особа реших да си направя един експеримент – в името на изкуството, разбира се!
Нали знаете всички тези сайтове, където можеш да срещнеш половинката си. Е, и аз се записах в един такъв... В името на изкуството!
Аз не съм от най-типичните красавици – модели, които са високи 190 сантиметра, с дълги и като абанос коси и с кожа като порцелан, но смятам, че съм приятно симпатична. Особено сега съм една весела къдруша, с 24-каратова усмивка и големи сини очи. Е, да, малко съм пухкава, ама баба винаги е казвала: „Пълна жена – весела къща!“.
Та получих няколко покани за приятелство, което ме накара да се чувствам, че има светлина в тунела. Един, така да кажа – прекрасник, започна доста настойчиво да ми пише и аз, разбира се, откликнах на платоническото приятелство, което започнахме да водим виртуално. На снимка изглеждаше перфектен. Готов за сватба. Тридесет и пет годишен американец, от италиански произход. Израснал в Калифорния, в католическо семейство. За съжаление родителите му починали при автомобилна катастрофа и няма братя и сестри. Зодия Стрелец. Висок 180. С големи сини очи и уникално чувство за хумор. Единственият проблем беше, че е изпратен на мисия от ООН в Ирак. Пехотинец на мисия в лагера Тажи, близо до Багдад. Ирак е на почти същата часова разлика като България от Ню Йорк, затова не беше трудно да се нагодим и да се чуваме по телефона. Редовни обаждания, разкази за детството и неговата Коледа; моят живот в Ню Йорк и т.н... Абонирах се за вестник „Войнишки времена“ (Millitary Times), за да се осведомявам какви военни действия се предприемат. Въобще по време на пандемия няма много какво да се прави, така че моите забавления бяха свързани да си изпращаме снимки и да се чуваме по телефона След месец постоянна онлайн кореспонденция вече бях готова да тръгвам за Ирак и да снимам филм за Багдад. Даже при един от разговорите си поръчах шафран. Казах си: Мале, какъв багдадски боб ще му сготвя с шафран... Ще го запленя! Единственият въпрос който ме тревожеше, бе, че те, войниците, нали убиват хора... Трябва ли да мисля за това или не?
Разбира се, има една много хубава поговорка, че докато ние