Защо не емигрира

Днес ви каним да се запознаете с хлебаря Пресиян Петров.

Този млад човек има големи мечти и възможност да забогатее в чужбина, но остава в България. Защо?

В сайта ни ЗАВРЪЩАНЕ ще може да намерите нашите подкастове в аудио формат, както и в текст тук. (Текстът е дело на доброволната помощ на  Лора Касабова и нейния екип. Благодаря, Лора!)

Пресиян „Хлебаря“ Петров

ЗА ОБИКНОВЕНИЯ ЖИВОТ

Пресиян Петров: Когато бях студент  в университета, родителите ми нямаха голяма възможност да ми помагат финансово и се налагаше доста често да работя. Не винаги можех да го правя, тъй като посещавах лекции, упражнения и т.н. Във втори курс се замислих кое е това нещо, което искам да го има в живота ми всеки ден и това беше да не съм гладен. Казах си – ако имам хляб, никога няма да съм гладен. После изведнъж ми хрумна: “Едва ли е толкова трудно да правиш хляб“.

Една вечер го споделих на моя приятелка, която отиде и намери място, където започнах да работя. Това изведнъж ми промени ежедневието и живота. От студент, който отива в 8ч. на лекции, станах човек, който става в 1ч. през нощта, върви пеша до хлебарницата, работи там до преди обед и след това отива на лекции и упражнения. Оттогава правя хляб почти всеки ден. Много рядко пропускам.

БД: Това колко години е вече?

ПП: Това е 10-та или 11-та година.

БД: Знам, че дядо ти отглежда пшеница. Това значи, че в твоето семейство вече е съществувала тази възможност – ти да поемеш по този път. Как точно станаха нещата?

ПП: Така звучи, но не е така. Израснал съм покрай дядо си, но никога не съм се интересувал какво точно прави. В смисъл, отива в градината, прави там някакви неща, аз му помагам, обаче не съм  задавал въпроси за нищо. Казва ми: “Оплеви градината“ или „Да прекопаем крушите“ или „Тук ще хвърлим няколко зърна в земята“. Никога не ми е правило впечатление това нещо.

Когато станах  хлебар и се прибрах на село за първи път, може би 1-2 години не си бях ходил, му казах, че освен, че ходя на лекции и упражнения, съм станал хлебар. Той се разплака. Това беше първото нещо, което направи. После започна да ми обяснява  как той цял живот с това се е занимавал. Как нашите прабаби и прадядовци също са се занимавали с това. Разбрах, че всъщност родът ми се е занимавал с това без аз да знам. Те не са искали ние да живеем такъв живот, а са искали да ставаме академици или нещо подобно. Затова не са и споделяли, не са смятали, че трябва да вървим в тази посока.

Супер случайно се случи или може би не.

Както казва дядо ми: „Не може да избягаш от това, което кръвта ти иска“.

ЗА НАШИТЕ УЧИТЕЛИ

Имал съм честта да имам доста учители, най-различни. Учил съм в много хубаво училище, което години по-късно осъзнавам колко много неща ме е научило, особено учителят ми по математика. Когато си тийнейджър, не възприемаш точно по този начин нещата, но след време разбираш, че всичко, което са ти говорили, е било полезно. Имах огромната чест, още девети-десети клас, да срещна един човек, който много ми говореше за духовната част на нещата.

Не толкова за материалния свят, а по скоро за нещата отвъд, нещата, които можем да почувстваме, да разбираме или да си мислим - за нашия вътрешен свят, в който сме сами или не сме сами. 

Малко по малко започнах да срещам все по-интересни хора. Бях около 20-годишен, когато срещнах един от корейските си учители, който ме заведе после в Корея и живях при него известно време. Той ми помогна да срещна друг корейски учител, при който специализирах това хлебарство, което в момента правя. Бил съм с френски учител, при който живях едно лято.

В Дания и в Швеция съм бил при друг, който ме учеше на хляба. Впоследствие дядо ми се оказа също такъв учител. Аз бях научил много от него без да разбера,  докато растях там. След като станах  хлебар стана още по-лесно да комуникираме, защото говорехме за едни и същи неща. Когато той ми обясняваше, аз вече го чувах 10 пъти повече. Страшно много неща съм научил от всички тях – различни хора, различни култури. Това до голяма степен е помогнало да стана човекът, който съм сега.

БД: Аз не съм ял хляб от Корея и нямам никаква представа как изглежда един хляб там. Като нашият ли е? Разкажи малко повече за твоето преживяване там.

ПП:  Още през 2011 г. не бях доволен от нещата, които учех в България. Смятах, че можем повече, че нещата, които трябва да може един хлебар, са много повече. Започнах да се оглеждам къде в чужбина мога да отида. Естествено, всички обясняваха как Франция е най-доброто място за учене на хляб, защото е една от най-старите държави, която има традиции  в това нещо.

Първата ми идея беше да замина там. Успях да намеря майстор англичанин, защото не знам френски, а знам английски. Той беше живял дълго време във Франция и си беше като французин – държеше се като тях, говореше постоянно на френски, много малко на английски, но с мен си говореше и ми обясняваше всичко. С него изкарах лятото на 2011-та и разбрах, че хлябът, който той прави, е в пъти по-добър, отколкото най-добрите хлебарници в София правеха. Като идея и като отношение към хляба беше същото, но все едно беше години напред във времето.

Например, ако нас никой не ни закачаше, щяхме да стигнем след 20 години това, което той правеше. Той така се беше научил от своите учители. Стигнах до един момент, в който видях много информация на едно място и като я усвоих се върнах обратно, но не срещнах разбиране в т