Пирке авот (2:1) - Раби

ПИРКЕ АВОТ 2:1

Раби (Йеуда а-Наси) казал: “Кой е правият път, който човек следва да си избере? Този, който придава чест на правещия го и кара хората да му придават чест. И бъди внимателен с леката мицва, както си с тежката, защото не знаеш даденото като награда за заповедите. И пресмятай загубата от мицвата в сравнение с печалбата (или “наградата”) ѝ, и печалбата (или “наградата”) от греха в сравнение с загубата от него. И виж три неща и няма да стигнеш до грях: знай какво има над теб - виждащо око и слушашо ухо, и всичките ти дела са записват в книга.”

Рав Исахар Абулафия (1727, Измир - 1781, София). Шадар (шалиах дерабанан) за общността на Тверия, равин на Белград (1771 - 1773 г.), а по-късно равин и рош йешива в София (ок. 1776 - 1781 г.). Базирано на ръкопис.

ПИРКЕ АВОТ 1:3

Не бъдете като слугите, които служат на господаря си с цел да получат награда, а бъдете като слуги, които служат на господаря си без цел да получат награда. 

БАМИДБАР 9:6

И имаше хора, които бяха нечисти заради [допир] с труп на човек и не можеха да направят пасхалната жертва на този ден, та се приближиха към Моше и към Аарон на този ден.

ТАЛМУД, СУКА 25а-б

Това, че някой, който се занимава с мицва е освободен от друга мицва, [...] го знаем от ученото тук: “И имаше хора, които бяха нечисти заради [допир] с труп на човек и т.н.’ - кои са били тези хора? [...] Хора, които са били заети с погребение на някой, който е имал нужда от това, чийто седми ден се паднал в навечерието на Песах, както е казано: ‘и не можеха да направят пасхалната жертва на този ден’ - на този ден - не, но на следващия - да.”  

ТАЛМУД, МЕНАХОТ 49а

Когато няма [достатъчно средства] за ежедневната жертва (тамид) и за допълнителната празнична жертва (мусаф), то коя има предимство [...] - става дума за постоянната жертва за утре и за допълнителната празнична жертва за днес. Дали ежедневната жертва е за предпочитане, защото е постоянна, или допълнителната празнична жертва е за предпочитане, защото е по-свята?