Ти и науката: Подкастът на Обект‪и‬ Obekti

Всяка година се произвеждат близо 381 милиона тона пластмаса. До 2034 г. тази стойност се очаква да се удвои.

Всеки ден 8 млн. парчета пластмасови отпадъци попадат в световния океан. На места се образуват цели острови от боклук, а заради кръговрата на природата отпадъците, които безразсъдно изхвърляме, попадат обратно на трапезата ни.

Нещо повече – статистиката сочи, че до 2050 г. няма да е останала и една морска птица, която да не е погълнала пластмасов отпадък през живота си. А още по-алармираща цифра показва, че през 2060 година в световните океани ще има повече боклуци, отколкото животни.

Какво кара пластмасата да отделя парникови газове? Какво представлява микропласмасата и как вреди тя на водите, почвата и живите организми? Какво зависи от нас, за да се преборим с проблема?

По темата разговаряме с д-р Надежда Ангелова - гл. асистент в катедра “Неорганична химия” на Факултета по химия и фармация към СУ “Св. Климент Охридски”.

Приятно слушане!

Видеоигрите са една от най-неразбраните форми на забавление. В известен смисъл е лесно да се разбере защо. Погледнати отстрани, геймърите изглеждат така, сякаш буквално са залепени за екрана - потънали в своеобразния дигитален еквивалент на нездравословна храна.

В най-добрия случай това изглежда като безсмислено занимание.

В най-лошия - се притесняваме, че видеоигрите са социално изолиращи или активно вредни. Ако се вгледаме малко по-внимателно в тях обаче, ще осъзнаем, че нещата стоят по доста по-различен начин. Кои са някои от най-големите митове за видео игрите?

По темата разговаряме с Филип Търпов – организатор на Sofia Game Jam, най-голямото независимо събитие за гейминг в България. В миналото е бил главен редактор на гейминг медията Gamebox.bg, а в свободното си време е и фрийланс видеограф и кинооператор.

Когато имаме проблеми със сърцето, отиваме на кардиолог. Ако не виждаме добре, си записваме час при очния. Но какво правим, ако постоянно сме тъжни, тревожни, дори невротични? Ако току-що сме преживели първата си паник атака? Въобще – ако имаме какъвто и да било проблем от психично-здравно естество? Знаем ли към какъв специалист да се обърнем? Правим ли разлика между психолог, психиатър и психотерапевт? А самите специалисти работят ли в тясна връзка помежду си и знае ли кога един психиатър да насочи даден пациент към психотерапевт (и обратното) вместо да се опитва да решава всичките му проблеми с лекарства?

По тази изключително важна тема разговаряме с Йоана-Магдалена Илчева и д-р Владимир Сотиров. Г-жа Илчева е магистър по Клинична социална работа, сертифициран аналитичен психотерапевт и юнгиански аналитик към Международната асоциация по аналитична психология. Д-р Сотиров пък е психиатър и управител на амбулатория за психично здраве „Адаптация”. С д-р Сотиров вече имаме един изключително интересен епизод, посветен на шизофренията, който горещо ви препоръчваме да чуете. Днес обаче ще си поговорим с него и г-жа Илчева защо е крайно време да спрем да медикализираме човешкото страдание.

Имате усещането, че отношенията с даден човек ви изтощават емоционално? Вероятно сте обект на токсично въздействие.

Нездравословните връзки, които се определят най-общо като токсични, могат да окажат сериозно отрицателно въздействие в дългосрочен план – както върху нашето самочувствие, поглед над света и развитие, така и върху психическото и физическото здраве.

Понякога хората, попаднали в капана на подобна връзка, отказват или не могат да я разпознаят като токсична. Те вероятно се самообвиняват или просто не искат да признаят, че нещата не вървят добре, защото са инвестирали прекалено много време и усилие във взаимоотношенията.

Какво представляват токсичните връзки и хора? Как да ги разпознаем? Съществуват ли различни степени на токсичност? Какво провокира токсичното поведение?

По темата разговаряме с Диляна Велева - специалист в сферата на социалната и консултативната психология. Диляна завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Психология”, магистър, била е водеща на множество специализирани психологически тренинги. От 2005 година е асистент психолог в Института по психология на БАН и впоследствие в Института за изследване на населението и човека, катедра „Психология" (до 2019 г.). От 15 години работи интензивно като психотерапевт.

“Излез от зоната си на комфорт“ – всички сме чували тази фраза, нали? Тя обикновено се използва от мениджърите, които искат да мотивират служителите си да работят по-добре. Може би дори сте я казвали на свой приятел, който се страхува да предизвика себе си.

Често обаче дори не се питаме какво всъщност представлява тази зона на комфорт за отделния човек. Защо ни харесва да бъдем в нея и какво трябва да направим, ако сме осъзнали, че тя ни вреди и искаме да се измъкнем от нея?

По темата разговаряме с Беатриса Аврамова – психолог, който в практиката си използва знанието от различни психотерапевтични методи, насочени към регулация на нервната система, свързване с емоциите и нуждите, работа с вътрешния диалог, поставяне на граници, изследване и трансформиране на семейните и родови модели. Част е от школата по Естествена психотерапия.

Приятно слушане!

През последните години защитата при наводнения е тема, която търпи все повече обсъждане. Това е и един сложен и динамичен процес, изпълнен с много въпроси и несигурности и свързан със събиране и анализиране на информация, оценка на необходимостта и целесъобразността от прилагане на мерки и решаване на проблеми.

Какво представляват наводненията? Какви са причините за тяхната поява? Съществуват ли различни видове? Какви са прогнозите и какво можем да направим, за да намалим тяхното отрицателно влияние върху живота на хората и планетата?

По темата  разговаряме с проф. Стоян Недков - професор по Картография и ГИС, зам.-директор в направление наука и образования на Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (НИГГГ-БАН) и ръководител на секция „ГИС“ в същия институт. Проф. Недков има над 20-годишен изследователски опит в областта на ландшафтната екология, моделирането на свързани с водите екосистемни услуги и защитата от наводнения. Работил е в десетки национални и международни научни проекти като участник на екипите и като ръководител, вкл. в проекти, финансирани по програми на ФНИ, НАТО и Европейският съюз. Също така е преподавал  СУ “Св. Климент Охридски” и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, както и в Университета в Залцбург (Абстрия).

Приятно слушане!