Ratio Podcast Ratio Podcast

Любомир Бабуров, Иван Стойнев и Стоян Ставру обсъждат:
- Какво представлява Съдът в Страсбург?
- Защо е важно Решение на Съда в Страсбург от 09.04.2024 г. по делото на Асоциацията на възрастните жени за климата и други срещу Швейцария (жалба № 53600/20), с което се констатира, че Швейцария не е положила достатъчно активни мерки, за да ограничи промените в климата?
- Съществува ли „климатична неприкосновеност“?
- Каква е разликата между делата за околната среда и делата за климата?
- Какви са задълженията на държавите във връзка с промените в климата?
- Как може да се накаже една държава?
-Кои са възрастните дами от Швейцария и какво искат?
- Променя ли се отношението на правото към причинната връзка?
- Превърнаха ли се климатичните промени от научен спор (?) в юридически факт (!)?
- Защо България (за разлика например от Румъния) не участва със становище в делото срещу Швейцария?
- Как ни засяга решението на Съдът в Страсбург нас, българите като граждани на Европа?
- От какво се плашат държавите?
- Кой ще отговаря за изчезващите островни държави?
- Как се носи колективна отговорност?
- В какво се изразява умелия дизайн на заведеното от възрастните дами дело?
- Какво могат да направят оттук нататък националните съдилища по искове за обезщетения за вреди, причинени в резултат от неполагане на достатъчно грижи за ограничаване на негативните промени в климата?

Със свое Решение от 09.04.2024 г. по делото на Асоциацията на възрастните жени за климата и други срещу Швейцария (жалба № 53600/20) Европейският съд в Страсбург констатира, че Швейцария не е положила достатъчно активни мерки, за да ограничи промените в климата, което е нанесло вреди на живеещите в Швейцария възрастни хора, които са пострадали в резултат на горещите вълни, залели страната през средата на второто десетилетие на 21-и век. Делото има прецедентен характер и поставя началото на един нов юридически дебат относно това как отделните държави следва да отговарят за своето бездействие по въпроси, които се смятат за едни от най-важните за бъдещето на човечеството. От философски и политически разговорът за разпределението на вредите от неблагоприятните изменения в климата се превърна в юридически казус. Наред са юристите. Ако ви е

Днес ви споделяме един от нашите "тайни" епизоди, стандартно резервирани само за поддръжниците ни в Patreon.

В този епизод ви очакват най-неочакваните и и любопитни факти за конете, които обсъждаме с Надежда Карастоянова и Латинка Христова от Националния природонаучен музей.

От епизода ще научите:
– защо мъжките коне имат кучешки зъби;
– каква е ролята на големите им ноздри;
– как се съопставят конете и бойните магарета;
– какво знаят конете за емоциите ни.

Дръжте юздите на новия епизод и в галоп напред!

===

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/528

Гледайте и на видео: https://youtu.be/TLpThmTn1kA

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Бавна поредица на inter alia продължава с темата за киното и как то си присвоява идеята за бавност. Пригответе се за разходка из имена на филми и режисьори със съпътстващи обяснения за това как те се вписват в бавната естетика.

В този епизод на inter alia Васко, Ники и писателят и кинокритик Благой Иванов приказват за бавните филми: дълги, без много екшън, снимани изключително продължително и още перспективи на въпроса за хода на изкуството против бързината. От разговора можете да научите повече относно:

- Kак да познаете, че един филм е част от бавното кино?
- Kой филм е бил умишлено сниман повече от десет години и защо?
- Kои са любимите бавни филми на тримата събеседници?
- В кои части на света е сякаш повече на почит бавното кино?
- Свързано ли е бавното кино с детството ни и как?
- Кои са няколкото филма, които можем да свържем с Одисеята?

В бележките към епизода ще откриете някои от споменатите по време на разговора заглавия, но за да допълните каталога силно препоръчваме да слушате от началото до края.

Ако ви допада това, което правим, и искате да ни помогнете за още бавни киночасове на наслаждение (и придружаващите ги разговори), вижте как на http://ratio.bg/support

===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/527/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/ojnrEvYDb_M

Любомир Бабуров, Мадлен Елчинова и Стоян Ставру обсъждат:
- Трябва ли да медитираме, за да получим достъп до нашата интуиция?
- Защо интуицията не трябва да бъде част от инструментариума на съдията?
- Мъжете имат ли интуиция?
- Може ли да дадем дефиниция на интуицията?
- Къде се изгубва интуицията между Кант („трансцеденталния идеализъм на пространството“) и Бегсон („вътрешния смисъл на оригинала“)?
- Свързана ли е интуицията с опита?
- Що за философия е експерименталната философия?
- Каква е разликата между интуицията и надеждната способност?
- Има и разлика между „лоша“ и „добра“ интуиция?
- Кога знанието преди разсъдъка не е пред-раз-съдък?
- Може ли един съдия да „говори“ от името на закона?
- Какво е разликата между перфектната и неперфектната епистемология?
- Виновен ли е дебелият мъж?
- Консистентен ли е Любо?

Разговорът беше всичко друго, но не и интуитивен. Защото, оказа се, имаме различни интуиции за интуицията. Различията ни не се заличиха, когато започнахме да говорим и осмисляме интуициите си за интуицията. Макар и да бяхме чули, че „подсъзнанието може всичко“, оказа се, че в това можене се включват и някои доста неприятни грешки. Сред нарастващото объркване все пак разграничихме рационалните от „суровите“ интуиции, като разгледахме връзката им с житейския опит и предразсъдъците. Основен акцент е отношението на правото към интуициите на съдията и различните стратегии, които могат да бъдат възприети от хората, натоварени със специалния епистемен дълг и носещи отговорността да кажат като последен авторитет какво гласи Законът. :)

===
За госта:
Мадлен Ангелова-Елчинова (https://elchinova.weebly.com/) е главен асистент в катедра „Философия“ на ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2021) и председател на Българското общество за аналитична философия (БОАФ) (2023). Защитава докторантурата си в катедра в СУ „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Теория на познанието в българската философия на XX век“ (2020). От 2023, Мадлен е технически редактор на BalkanJournalofPhilosophy и редактор на Годишник на специалност „Философия“. Изследователските ѝ интереси са свързани с епистемология, философия на възприятията и метафилософия. В момента работи върху анализ на връзката между възприятия

Китай замислят нова мисия за връщане на проба от Марс, с която да изпреварят всички и да поставят началото на поредната космическа надпревара. В момента са втората суперсила в космоса, като вече имат собствена космическа станция Тиенгон, скоро ще имат супертелескоп по-мощен от Хъбъл и планират да построят база на луната (International Lunar Research Station (ILRS).

Освен традиционната космическа таматика Никола и Петко обсъждат и първата успешна трансплантация на свински бъбрек в 62 годишен мъж с краен стадий на бъбречна недостатъчност.

В епизода разговарят още за:
- Бебетата започват да учат език още преди да са се родили
- Сънят дава шанс на имунната ни система (и не само) да работи ефективно
- Джим Джармуш

===

Този епизод се излъчва с подкрепата на Magniflex, които познават добрия сън и помагат на милиони хора по света да го постигнат, водени напред от науката. Може да разгледате повече за тях на: https://magniflex.bg/

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/525

Гледайте и на видео: https://youtu.be/I18Tvl9X9vw

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Мисия възможна ли е Home Office? Никола и Кив не от домовете си, а от студиото разговарят за въздействието на работата от вкъщи върху ефективността и производителността на служителите.

Наложеният от Ковид пандемията дистанционен модел на работа така и не изчезна съвсем след нейното приключване. По отношение на неговата ефективност обаче съществуват противоречиви мнения. Това се дължи главно на множеството фактори, от които зависи - естеството на работата, длъжностите, индустрията, условията в домовете и т.н.

В епизода освен ползите и негативитe на Home office, обсъждат редица въпроси, сред които:
- Жените или мъжете работят по-ефективно от вкъщи?
- Как се случва екипната работа в условията на Home office?
- Как се дефинира “трудова злополука” в условията на работа от вкъщи?
- Защо корпорациите изведнъж върнаха всички в офиса?
- Кои се справиха и кои не толкова добре с работата от вкъщи?

===
Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/524/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/htuC1PLIEjU

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/