Войната и мирът обречени ли са да се редуват? Според историята – да. Ако пък изкуството и развлекателният бизнес се опитат да дадат отговор на този въпрос, той обикновено варира между див песимизъм и умерен оптимизъм. По-скоро реалисти са писателят и кинокритик Благой Д. Иванов и авторът и анализатор на международни геополитически проблеми Руслан Трад, които се впускат в дискусия за световните отношения в контекста на бъдещето, което наблюдаваме в книги, филми, сериали и дори в игри като „Warhammer 40,000“. Земята днес е обгърната от напрежение и разделение, раздирана е от крайни позиции, страда от липса на ясен и цивилизован диалог – какви бъдни дни ни очакват, види ли му се краят, можем ли да прогнозираме благоприятен развой? Разбира се, никой не е способен да предскаже каквото и да е, но можем да се обърнем към фантазията на човека и да разберем какво ни подсказва тя... например: • Мегакорпорациите в „Блейд Рънър“ на Ридли Скот, „Пришълците“ на Джеймс Камерън и „WALL-E“ на Андрю Стантън – какво се случва, когато пазарът диктува и поставя границите, когато нациите са ирелевантни в една система на окрупняване, под ботуша на която имаме подчинен на нея мултикултурализъм? • Моно-правителството в литературната поредица „Фондацията“ на Айзък Азимов, превърната в сериал, във франчайза „Стар Трек“ и в романите „Експанзията“ на Джеймс С. А. Кори, адаптирани в едноименния проект на кабелния канал „Syfy“ – разнолики портрети на космически и междупланетарен ЕС, обща държавна система, пост-национализъм, при който геополитиката напуска орбитата... • Повредена планета с вилнеещ нео-феодализъм – от поредицата „Лудият Макс“ на Джордж Милър до поредицата „Дюн“ на Франк Хърбърт – икономически и управленчески колапс, глад за ресурси, военачалници-диктатори и владичество на пост-месиански фигури... • Могат ли и как иновациите и автоматизацията да повлияят на геополитиката... или по-скоро как това се случва и как навярно ще се случва занапред? • Би ли могъл някой AI модел да прогнозира и да ни упътва в света на геополитиката и към едно по-мирно бъдеще – възможно ли е да се появи добронамерен „Скайнет“? • „Селото“ на М. Найт Шамалан не е филм за хора, избягали от цивилизацията, а филм, който ни показва, че човек не може да избяга от себе си – геополитиката в Космоса ще доведе ли до същите проблеми, които имаме днес... но в по-голям мащаб? • Възможна ли е Студена война в Космоса? • Завръщането към религиозна авторитарност и космическа теокрация – можем ли да пренесем ужаса на религиозната догма в бъдещето, да имаме марсиански римейк на християнските Тъмни векове или да треперим покрай извънземен ислямски фундаментализъм? • Историческите диктатури като алегория – в „Двете кули“ на Питър Джаксън, „Империята отвръща на удара“ на Ървин Кършнър и „Звездни рейнджъри“ на Пол Верховен... • Поп-културна екстраполация на геополитически стереотипи: израелския изолационизъм, който предпазва евреите от опитващите да преминат през стената зомбита в романа „Z-та световна война“ на Макс Брукс, екранизиран от Марк Форстър в блокбастър с Брад Пит... • Морален казус: мир чрез страх и заплаха (в „Пазителите“ на Алън Мур) или мир чрез емпатия и надежда (в „Денят на истината“ на Стивън Спилбърг)? • Предупреждения и медитация върху сериозни казуси и травми, но без дидактизъм – от „Сектор 9“ на Нийл Бломкамп до „Годжира“ на Иширо Хонда... • Мрак или светлина откриваме в ТВ-проекти като „Altered Carbon“ по Ричард Морган и „The Orville" на Сет Макфарлън? • Какво можем да научим от учени, изследователи или предприемачи като Ерик Шмид, Питър Тийл, Йохан Хари, Илон Мъск и Брайън Клаас? • Защо обичаме да четем жанрови великани като Майкъл Муркок, Джо Абъркромби, Ейдриън Чайковски, Робърт Хайнлайн, Брандън Сандерсън, Джон Р. Р. Толкин, Джон Скалзи, Филип К. Дик и Джордж Р. Р. Мартин?
