ШАВУОТ ЗОАР, I, 8а Раби Шимон седеше и изучаваше Тората през нощта, когато булката трябваше да се събере със съпруга си (нощта на Шавуот). Защото ни е било казано, че всички членове на свитата на булката, през нощта преди сватбата ѝ, са длъжни да я придружават и да се радват с нея в последните ѝ приготовления за великия ден: да изучават Тората, от Тората към Пророците, от Пророците към Писанията, а след това тълкуванията на стиховете и до тайните на Мъдростта, тъй като всички те представляват нейните приготовления и украшения. Булката, заедно със своите моми, влиза и застава над тях, украсяи се подготвя чрез тях и се радва с тях през цялата нощ. А на следващия ден тя не влиза под балдахина (хупата), само в тяхната компания. Те са наречени “участниците в хупата.” И когато тя стъпва под балдахина, Светият, благословен да е Той, пита за тях, благославя ги и ги коронясва с булчинския венец: щастлив е техният дял! Затова Раби Шимон и всички негови спътници пяха с песента на Тората, като всеки един от тях правеше нови открития в Тората. И Раби Шимон и спътниците му се радваха. И им каза Раби Шимон: „О, синове мои, щастлив е вашият дял, защото на следващия ден булката ще влезе в брачния балдахин само заради вас; защото всички, които помогнат да се подготвят украшенията ѝ тази вечер, и се радват за нея, всички те ще бъдат отбелязани и записани в книгата за възпоменание и Светият, Благословен да е Той, ще ги благослови със седемдесет благословии и корони на небесния свят.“ ПИСМО ОТ Р’ ШЛОМО АЛКАБЕЦ ДО СОЛУНСКИТЕ КАБАЛИСТИ (1533 г.) Знайте, че праведникът (Каро) и аз, неговия и ваш смирен слуга, принадлежащи към нашето общество, се съгласихме да останем будни цяла нощ, за да прогоним съня от очите ни на Шавуот. Успяхме, слава Богу, така че, както ще чуете, не престанахме да учим нито за миг. [...] Веднага щом бяхме изучили два трактата от Мишната, нашият Създател ни порази така, че чухме глас, говорещ от устата на праведника, нека неговата светлина свети. Беше силен глас с ясно произнесени букви. Всички спътници чуха гласа, но не можеха да разберат какво се казва. Беше изключително приятен глас, който ставаше все по-силен. Всички паднахме по лице и никой от нас не беше оставил дух в себе си поради големия ни страх и благоговение. Гласът се обрърна към нас, казвайки: „Приятели, най-избрани от избраните, мир вам, възлюбени спътници. Щастливи сте вие и щастливи са онези, които са ви родили. Щастливи сте вие на този свят и щастливи в следващия, защото сте решили да Ме украсите тази нощ. За тези много години главата Ми беше унила без да има кой да Ме утеши. Бях хвърлен на земята, за да прегърна бунищата, но сега вие върнахте короната на предишното й място. Бъдете силни, любими Мои. Бъдете смели приятели мои. Радвайте се и ликувайте, защото принадлежите сред малцината избрани. Имате заслугата да принадлежите към царската свита. Звукът на вашата Тора и дъхът на устата ви са се издигнали до Светия, Благословен да е Той, пробивайки през много небосводи, докато се издигне нагоре. Ангелите мълчаха, серафимите бяха неподвижни, хайот стояха безмълвни и цялото небесно войнство чу заедно със Светия, Благословен да е Той, звука на вашия глас. Ето, аз съм Мишната, майката, която укорява децата си, и дойдох да говоря с вас. Ако бяхте десет на брой, щяхте да се изкачите още по-високо, но въпреки това сте достигнали голяма височина. Щастливи са онези, които са ви родили, приятели Мои, в това, че като се лишавате от сън, вие сте се изкачили толкова високо. Чрез вас се издигнах тази нощ и чрез приятелите ви във великия град, град-майка в Исраел. Вие не сте като онези, които спят на легла от слонова кост в сън, който е една шейсета от смъртта, които се изтягат на леглата си. Но вие се прилепвате към своя Създател и Той ви се радва. Затова, синове Мои, бъдете силни и се радвайте на Моята любов, радвайте се на Моята Тора, радвайте се на страха от Мен.“
