Ти и науката: Подкастът на Обекти

Obekti

Подкаст на Obekti.bg с водещи Диана Узунова (еп. 1–65) и Христина Ангелова (от еп. 66 нататък), който цели да предизвика умовете на слушателите и да даде платформа на науката в услуга на всекидневието. Желаем ви приятно слушане!

  1. 31 Aug

    Е66: Опустиняване в България: реален риск или преувеличен страх?

    Почвата е едно от онези богатства, за които рядко се замисляме, докато не започнем да ги губим. От нея зависятхраната ни, водата, земеделието, цели екосистеми, а в крайна сметка и сигурността ни като общество. Изменението на климата вече променя начина, по който живеем с природата — температурите се повишават, сухите периоди стават все по-осезаеми, а интензивните валежи все по-често идват внезапно и разрушително. Наред с тези видими промени върви и един по-бавен, но не по-малко значим процес — почвите постепенно губят влага и плодородие. В днешния епизод на „Ти и науката“ ще говорим за засушаването, риска от опустиняване, състоянието на българските почви и решенията, които могат да ни помогнат да съхраним плодородната земя. Наш гост е проф. Емил Гачев от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките — учен, който работи не само в областта на климатичните изследвания, но и за по-достъпното им представяне пред обществото като един от авторите в „Климатека“.

    Е66: Опустиняване в България: реален риск или преувеличен страх?

  2. 31 Jul

    Е65: Емпатията – как ни свързва с другите и защо понякога ни е толкова трудно да я проявим

    Често говорим за емпатията като за нещо, което ни прави по-добри, по-човечни и по-близки един до друг. Но какво всъщност стои зад тази дума? Дали емпатията е просто способност да съчувстваме, или е много по-сложен психологически процес, в който се опитваме да разберем какво преживява другият, без да губим себе си? В свят, в който общуваме все повече, но невинаги се разбираме по-добре, темата за емпатията става все по-важна – както в личните отношения, така и в семейството, работата, общуването с децата и дори в начина, по който говорим с непознати. Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това какво е емпатия, раждаме ли се с нея или я изграждаме с времето, защо понякога ни липсва и как можем да я развиваме по здравословен начин. Наш гост е Светлана Маркова – социален и политически психолог с богата практика в различни държавни , образователни и корпоративни институции като обучител и консултант.

    Е65: Емпатията – как ни свързва с другите и защо понякога ни е толкова трудно да я проявим

  3. 29 Jun

    Е64: Персонализирана медицина с помощта на фаркогеномиката

    Фактът, че дадено лекарство помага на един човек, не означава непременно, че ще действа по същия начин и при друг. Понякога лечението дава отличен резултат, а друг път се оказва неефективно или води до нежелани реакции. Причината невинаги е в дозата, диагнозата или начина на прием – понякога отговорът се крие в самите нас, в нашите гени. Именно тук идва ролята на фармакогеномиката – област, която изследва как генетичните особености на всеки човек влияят върху реакцията му към различни лекарства. Това е една от най-обещаващите посоки в развитието на персонализираната медицина, защото дава шанс лечението да бъде по-точно, по-безопасно и по-ефективно. Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това как фармакогеномиката може да промени начина, по който се назначава терапия, докъде е стигнала науката в тази област и колко близо сме до времето, в което лечението ще бъде наистина съобразено с конкретния пациент. Наш гост е доц. Йордан Йорданов от Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София, преподавател и изследовател с интереси в областта на фармакологията, токсикологията и съвременните подходи за оценка на безопасността и действието на нови вещества и лекарстводоставящи системи.

    Е64: Персонализирана медицина с помощта на фаркогеномиката

  4. 29 May

    Е63: Колко безопасни са лекарствата, които приемаме

    Когато говорим за лекарства, обикновено мислим за тях като за средство, което лекува, облекчава и спасява животи. Но всяко активно вещество има и друга страна: наред с полезния си ефект то може да предизвика и нежелани, а понякога и токсични реакции. Именно затова безопасността е сред най-важните въпроси в медицината и фармацевтичната наука. Още преди едно ново лекарство да достигне до първите клинични изпитвания при хора, то преминава през дълъг процес на предварителна оценка. Изследва се как действа, в какви дози е безопасно, кои органи може да засегне и какви рискове крие. Целта е не просто да се открие ефективна молекула, а да се прецени дали тя е достатъчно безопасна, за да продължи напред. Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това колко токсични могат да бъдат познатите лекарства, къде минава границата между терапия и риск и как науката проверява безопасността на новите медикаменти още преди те да бъдат тествани при хора. Наш гост е доц. Йордан Йорданов от Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София, преподавател и изследовател с интереси в областта на фармакологията, токсикологията и съвременните подходи за оценка на безопасността на нови вещества и лекарстводоставящи системи.

    Е63: Колко безопасни са лекарствата, които приемаме

  5. 30 Apr

    E62: Невидимият екологичен отпечатък на изкуствения интелект

    Дигиталният свят често ни се струва почти безтегловен. Изпращаме имейл, качваме снимка, задаваме въпрос на изкуствен интелект – и всичко се случва за секунди, без да оставя видима следа. Но зад това удобство стои огромна физическа инфраструктура – сървъри, центрове за данни, кабели, електроенергия и ресурси. Колкото повече използваме интернет и новите AI технологии, толкова повече расте и тази скрита инфраструктура. В последните години изкуственият интелект се превърна в част от ежедневието ни – от търсачките и автоматичните преводи до генераторите на текст, изображения и код. Но каква е реалната цена на това удобство? И колко „невидим“ всъщност е екологичният отпечатък на AI? Днес ще говорим именно за това. Наш гост е Елица Станева-Бритън – автор в Климатека и психолог по образование. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно и магистратура в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. В момента е докторант към БАН, където изследва ролята на изкуствения интелект в психологията на творчеството. Научните ѝ интереси включват и теми като връзката между изменението на климата и човешката психология, както и въпросите на климатичната справедливост.

    E62: Невидимият екологичен отпечатък на изкуствения интелект

  6. 31 Mar

    E61: Цената на изхвърлената храна

    Знаете ли колко храна изхвърляме всяка година, без дори да се замислим? Част от нея никога не стига до трапезата ни, а друга – напълно годна за консумация – се озовава в кофата заради объркване, несигурност или просто навик. В същото време стотици хиляди домакинства у нас живеят с ограничен достъп до качествена храна. Разхищението не е просто личен пропуск. То има икономическа цена, социални измерения и дори климатичен отпечатък – защото всяка изхвърлена храна означава пропилени ресурси, енергия и труд. Днес в „Ти и науката“ ще говорим за мащаба на проблема, за причините зад него и за това как можем да го намалим – не само като потребители, а и като общество. Наш гост е екологът Асен Ненов – той е учил биотехнологии и се занимавал с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИББИ) към БАН. Работил е в сферата на потребителската защита в асоциация “Активни потребители". Пише за критичното потребление и за мащабната екологична катастрофа, като е сред инициаторите на първата група по дерастеж (degrowth) в България.

    E61: Цената на изхвърлената храна

  7. 27 Feb

    E60: Афазия – когато езикът се разпада, но мисълта остава

    Знаете ли какво е афазия? Едва 7% от участниците в проучване от 2020 г. на Националната асоциация по афазия в САЩ я разпознават правилно като езиково нарушение, въпреки че се среща по-често от болестта на Паркинсон. Афазията обикновено се появява внезапно – най-често след инсулт – и засяга способността на човека да изразява или разбира думи. Въпреки това той остава същият – със своите мисли, чувства и личност. Именно тази разлика между запазеното вътрешно преживяване и нарушената комуникация превръща афазията в дълбоко фрустриращо и изолиращо състояние. Темата привлече обществено внимание и след диагнозата на актьора Брус Уилис, който прекрати кариерата си именно заради афазия. Днес в „Ти и науката“ ще разгледаме какво представлява това нарушение и как науката го обяснява. Наш гост е Илиана Измирлиева, магистър по логопедия с над 24 години професионален опит, практикуваща в София.

    E60: Афазия – когато езикът се разпада, но мисълта остава

  8. 28 Jan

    E59: Информационната дезинформация: Защо климатът е идеалната мишена

    Днес в „Ти и науката“ говорим за нещо, което тихо, но решително променя начина, по който мислим, спорим и вземаме решения като общество. Живеем във време, в което лъжата често се оказва по-бърза от истината, емоцията – по-заразна от фактите, а рационалният разговор – все по-труден за водене. Защо изглежда, че колективно губим способността си да различаваме аргумент от внушение? Как работи психологията на тълпата в дигиталната епоха и защо дезинформацията вече не е страничен ефект, а системен проблем? Една от най-ясните и опасни прояви на този процес виждаме в темата за климата – не защото тя е „по-специална“, а защото съчетава наука, страхове, икономически интереси и силни емоции. Климатичната дезинформация е симптом на нещо много по-голямо: криза на истината в условията на масова комуникация. Наш гост е Христо Панчев – автор в Климатека, доктор по информационни науки и семиотика и магистър по публична комуникация на Софийския университет. Той е бил ръководител на комуникациите в „Грийнпийс“ – България и координатор в инициативата за Зелено възстановяване на Украйна на „Грийнпийс“ за Централна и Източна Европа. През 2022 г. е съветник към политическия кабинет на заместник министър-председателя по климатични политики. Научните му интереси са в областта на социалния маркетинг, психологическите аспекти и ролята на човешкото поведение в антропогенната промяна в климата.

    E59: Информационната дезинформация: Защо климатът е идеалната мишена
See All (66)

Ratings & Reviews

4.5
out of 5
2 Ratings

About

Подкаст на Obekti.bg с водещи Диана Узунова (еп. 1–65) и Христина Ангелова (от еп. 66 нататък), който цели да предизвика умовете на слушателите и да даде платформа на науката в услуга на всекидневието. Желаем ви приятно слушане!

Information

You Might Also Like