Европа отблизо - с Веселин Желев

ClubZ

В подкаста "Европа отблизо международникът Веселин Желев представя анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Episodes

  1. 8 Jun

    "Европа отблизо", еп. 7 - "България сама се изважда от Европа"

    Здравейте, Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България. България сама се поставя в периферията на Европа, отказвайки участие в Международния трибунал за Украйна – проект, който според водещи юристи е безспорен както юридически, така и ценностно. Това подчертава в новия епизод на „Европа отблизо“ Йонко Грозев - един от най-уважаваните български юристи и девет години съдия в Европейския съд по правата на човека. В разговора той обяснява защо решението на кабинета „Радев“ не просто е необосновано, а стратегически вредно за страната. Грозев е категоричен, че трибуналът запълва ключова празнина в международното наказателно право – липсата на механизъм за преследване на престъплението „война на агресия“, което Международният наказателен съд не може да разглежда без съгласието на Съвета за сигурност. Именно затова отказът на България да се присъедини към инициативата, подкрепена от 17 държави от ЕС, я поставя в компанията на Унгария, Словакия и Малта – и я лишава от глас в процес, който ще определя бъдещата архитектура на европейската сигурност. В подкаста Грозев говори откровено за последиците: страната ни се самомаргинализира, намалява влиянието си в европейските институции и демонстрира непоследователност - член е на Международния наказателен съд, но отказва участие в механизма, който допълва неговата компетентност. Той обяснява и защо сравненията между трибунала и „народния съд“ са или невежество, или манипулация, и защо легитимността на специалния съд за Украйна е „вън от всякакво съмнение“. Разговорът стига и до най-деликатните въпроси: какво означава функционалният имунитет на действащи държавни глави, кога реално може да започне наказателно преследване, какво ще реши изходът от войната и защо Европа няма лукса да гледа на агресията като на регионален проблем. Това е един от най-ясните, аргументирани и авторитетни разговори по темата, правени у нас. Ако искате да разберете какво всъщност означава отказът на България, как работи международното право и какви ще бъдат последиците за страната ни, абонирайте се за подкаста и чуйте целия епизод.

    26 min

  2. 1 Jun

    Европа отблизо, еп. 6 - България между вътрешната употреба на външната политика и реалните залози в ЕС

    Първият ясен сигнал за външнополитическия курс на новото българско правителство вече е факт - и той тревожи. В епизода, който представяме днес, бившият министър на отбраната и дългогодишен експерт в НАТО Велизар Шаламанов анализира думите на премиера Румен Радев, който в Париж и Брюксел заяви, че Европа трябва да „промени подхода си“ към войната в Украйна, да преговаря с агресора и да спре военната помощ. Шаламанов е категоричен: това не е позиция, споделена с европейските партньори, а послание за вътрешна употреба, което рискува да постави България в опасна изолация. „Тези думи са едно към едно взети от руската пропаганда“, казва той в разговора. Най-важното в епизода:  България рискува да се превърне в проблемен партньор в ЕС и НАТО, ако продължи да води „двойна външна политика“ — една за Брюксел и друга за българската публика. Шаламанов подчертава, че това е несъвместимо с предстоящите ключови решения за Украйна и европейската сигурност. Европа поема водещата роля в гарантирането на мира, след като САЩ сигнализират, че няма да водят самостоятелно преговори с Русия. Според Шаламанов това е моментът, в който България трябва да бъде активна, а не да се отдръпва. Опит за промяна на стратегическия курс на страната — избран още през 1997 г. — би срещнал силна обществена реакция. „Обществото е достатъчно зряло, за да защити своя цивилизационен избор“, казва той. Икономическите последици могат да бъдат тежки, ако България тръгне по пътя на Унгария — спад на инвестиции, блокирани европейски средства, отслабване на стратегическите партньорства. Руската ядрена реторика е инструмент за страх, а не реална пречка пред подкрепата за Украйна. Шаламанов припомня, че Русия е губила войни и че ЕС не води война с Москва, а защитава международното право.

    22 min

  3. 18 May

    Европа отблизо, еп. 5 - Ще качи ли Радев България в "бързия влак" на Европа?

    Разговорът с Весела Чернева, зам.-директорка за Европейския съвет за външна политика, очертава една Европа, която вече се движи с различна скорост и една България, която рискува да остане на перона. Тя подчертава, че Съюзът е в момент на дълбока трансформация – от общата отбрана до индустриалната политика – и че страните, които не участват активно в този процес, просто няма да бъдат поканени в новото интеграционно ядро. Според нея България е била на ръба да изпусне този влак през последната година заради инертност, липса на позиции и отказ да се включи в коалициите на желаещите, които вече оформят бъдещето на ЕС. На този фон новият премиер Румен Радев влиза в Европа с багаж, който може да се окаже проблемен. Чернева отбелязва, че отношенията му с Европейската комисия са „големият въпрос“, особено предвид личните пристрастия на Урсула фон дер Лайен към Борисов и факта, че Радев често говори едно у дома и друго навън. Подобна двойственост не е новост в българската политика, но в епохата на глобални комуникации тя става все по-трудна за прикриване и може да подкопае доверието към страната. Германия е първата спирка на Радев, но не и най-лесната. Чернева припомня, че Берлин отдавна гледа с подозрение на връзката Борисов–Пеевски и че новото ръководство на ХДС/ХСС е далече по-критично към България, отколкото беше бившата канцлерка Ангела Меркел. В същото време германската икономика е в труден период, а всяко нейно забавяне се пренася директно върху Централна и Източна Европа. Това прави посещението логично, но и изпитателно. Темата Украйна остава най-големият тест за външната политика на кабинета. Чернева посочва, че въпреки проруските изказвания на Радев, служебните му правителства са одобрявали износ на боеприпаси и са подкрепяли европейските инструменти за Киев. Но тя поставя въпроса дали България може да създава коалиции около себе си, ако премиерът продължи да изпраща противоречиви сигнали. В Европа Украйна се възприема като щит, който пази целия континент, и страните, които не разбират това, остават изолирани. Чернева е категорична, че Радев няма да се превърне във втори Виктор Орбан – нито идеологически, нито институционално. Но предупреждава, че политиката „едно говорим тук, друго там“ вече не работи. Европа се движи напред, а страните, които не участват активно, просто остават извън стаята, където се вземат решенията. За България това означава риск да загуби влияние, ресурси и стратегическо значение в момент, когато Съюзът се пренарежда.

    43 min

  4. 11 May

    Европа отблизо, еп. 4 - "Безумната война" и скъпата носталгия: Красен Станчев разбива митове за енергията и кризата

    В новия епизод на нашия подкаст разговаряме с Красен Станчев - икономист, философ, основател на Института за пазарна икономика и един от най-уважаваните гласове в българския публичен дебат. Станчев поставя днешната икономическа турбулентност в историческа перспектива и обяснява защо сегашният шок на петролните пазари е различен от всички предишни. Той е категоричен: носталгията по „евтините руски нефт и газ“ е мит, който не издържа на елементарна статистика. България харчи десет пъти по-малък дял от БВП за енергийни суровини, отколкото в началото на 2000-те, а европейските икономики са далеч по-подготвени за подобни кризи. Станчев говори и за войната, която САЩ започнаха с Иран - конфликт, който според него е „меко казано безумен“, защото първи страдат именно съюзниците на Вашингтон и ЕС в Персийския залив. Последиците вече се усещат: риск от недостиг на самолетно гориво, напрежение върху глобалните доставки и нарастваща несигурност, която оскъпява всичко - от петрола до торовете и храните. Какво означава това за Европа и за България? Станчев е ясен: основната заплаха за рецесия у нас не идва от санкциите срещу Русия, а от войната на Русия срещу Украйна и растящите разходи за отбрана. И ако някой у нас продължава да твърди, че санкциите са виновни за високите цени, той просто „сменя причината със следствието“. Станчев прави и първия си анализ за предстоящия бюджет на новото правителство на "Прогресивна България", оглавено от Румен Радев. Според него кабинетът трябва да започне с най-простото: да изтрие неефективностите, да премахне фиктивните щатове в администрацията и да спре изкуственото надуване на доходи в непроизводителни сектори. Иначе страната рискува да повтори румънския сценарий - фалит при нисък дълг, просто защото приходите не стигат. Това е разговор, който не просто обяснява кризата - той я поставя в контекст, разбива митове и предлага решения. Ако искате да разберете какво всъщност се случва с икономиката, защо войната в Персийския залив ни засяга пряко и какво трябва да направи новото правителство, чуйте целия епизод.

    31 min

  5. 6 Apr

    Европа отблизо, еп. 3 - "Европа не ни осиновява" - разговор с Меглена Кунева за паметта, пропуснатите възможности и бъдещето на ЕС

    В новия епизод на подкаста на „Европа от близо“ Меглена Кунева – главен преговарящ за присъединяването на България към ЕС и първи български еврокомисар – прави рядко откровен и аналитичен разказ за европейския път на страната, за пропуснатите възможности и за драматичната трансформация, през която преминава Европейският съюз. Разговорът започва с въпроса за паметта за европейския път на страната ни. Кунева подчертава, че поколенията помнят различно – за едни ЕС е мечта и историческа справедливост, за други е естествена даденост. Но я тревожи фактът, че страната става все по-евроскептична, въпреки че ЕС остава най-големият инвеститор у нас. Тя отбелязва, че българите често са очаквали „Европа да оправи всичко“ – от съдебната система до корупцията и пътищата – без да осъзнават, че инструментите са дадени, но работата е наша. Една от най-провокативните ѝ тези е за патернализма и очакването за „дядо Иван“, което според нея продължава да влияе на обществените нагласи. Тя настоява, че ЕС не е „баба Европа“, а динамичен политически проект, който се променя бързо – особено днес, когато се преформулира под натиска на миграцията, войната и глобалните кризи. Кунева говори остро и за новия тип лидерство, което според нея подкопава демокрацията – еднолични решения, популизъм, социални мрежи, които заменят политическия разговор. Тя предупреждава, че „аз“-политиката е опасна и че „невъзпитаното публично говорене“ разрушава политиката отвътре. В разговора за миграцията и за речта на Урсула фон дер Лайен пред европейските дипломати Кунева обяснява защо Европа вече не може да бъде „пазител на стария ред“. Миграционният натиск, социалните системи и сигурността поставят под въпрос самата сърцевина на европейския проект – защитата на човешките права. Тя признава, че ЕС е изправен пред болезнени дилеми, включително изнасянето на миграционни центрове извън Съюза. Особено важна част от разговора е посветена на разширяването на ЕС и Украйна. Кунева го определя като „неизбежност“, но предупреждава, че това ще промени фундаментално кохезионната политика – средствата за сегашните членки ще намалеят. Тя говори и за идеята за „обратното разширяване“ – политическо присъединяване преди пълноправно членство. В български контекст Кунева е критична към липсата на административна реформа, към разрушаването на институционалната памет и към политическото поведение, което заменя честността с поза. Тя настоява за „план за настигане“, основан на колективен разум, прозрачност и възстановяване на уважението към публичното слово. Разговорът завършва с предупреждение и надежда: Европа трябва да остане цяла, защото без нея България би била „лесна плячка“. Но за да бъде част от силна Европа, страната трябва да се промени отвътре – поведенчески, институционално и морално.

    50 min
  6. Европа отблизо, еп. 2 - България може да е най-евтиният енергиен регион - ако не се саботираме сами

    30 Mar

    Европа отблизо, еп. 2 - България може да е най-евтиният енергиен регион - ако не се саботираме сами

    Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България. Какво научихме от енергийната криза? Защо вятърната енергия у нас буксува, докато батериите бележат световен рекорд? И защо България – често убедена, че е „на опашката“ – всъщност изпреварва Европа в някои ключови енергийни показатели? В новия епизод на „Европа отблизо“ министърът на околната среда и водите Юлиан Попов прави едно от най-цялостните и честни обобщения на енергийната ситуация у нас и в ЕС. Разговорът започва от уроците след 1973 г., минава през електромобилността, батериите и вятърната енергия, и стига до най-болезнените теми – корупционните практики, местните блокажи и хибридните влияния, които спират развитието на чистата енергия в България. Сред акцентите: Електромобилността вече сваля цената на петрола, а България е сред държавите с най-ниска зависимост от газ.Соларната енергия достига 20% от електропроизводството, но вятърната остава едва 3–4% – не заради липса на потенциал, а заради страхове, лоша комуникация и местни интереси.България е световен лидер по инсталирани батерии на глава от населението – „абсолютен шампион“, както казва Попов.Емисии, схемата за търгоия с тях и популизъм – защо идеята за „суспендиране“ на търговията с емисии е технически невъзможна и икономически вредна.Ядрената енергия – защо затварянето на работещи мощности е грешка, но новите централи са скъпи, бавни и често икономически неоправдани.Отпадъците – „кошмар на всички равнища“ – и защо законодателството трябва да бъде пренаписано почти от нулата.Дюни, реки, Черно море – къде са най-горещите точки в опазването на природата.Попов очертава и голямата картина: ако Югоизточна Европа свърже своя соларен и вятърен потенциал със съществуващата хидроенергия на Западните Балкани, регионът може да се превърне от най-скъпия в най-евтиния енергиен пазар в Европа. Това е разговор за бъдещето – но и за пропуските, които ни дърпат назад. За технологиите, които вече са тук – и за политическите и местни бариери, които ги спират. И за това как България може да бъде лидер, ако най-сетне повярва, че може.

    36 min

  7. 23 Mar

    Европа отблизо, еп. 1 - Радев е "боязлив популист", няма да рискува сблъсък с ЕС а ла Орбан

    Здравейте, Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България. Днес за първи път рубриката ни излиза като подкаст. В дебютния му епизод историкът и публицистът Явор Сидеров чертае тревожна, но нюансирана картина на българското присъствие в Европейския съюз. В навечерието на поредните избори основният въпрос не е просто кой ще управлява, а дали България ще продължи да бъде само „обект“, или най-накрая ще се превърне в „субект“ на европейската политика. Въпреки засилващата се вълна от популизъм, Сидеров е оптимист за геополитическата устойчивост на страната. На въпроса дали предстоящият вот може да превърне България в „следващата черна овца“ или „следващата Унгария“, той отговаря категорично:  "Не. Мисля, че България е по-привързана към Европейския съюз, отколкото изглежда."Според него Румен Радев е „един мек, доста боязлив на този етап популист“, чиито опити за промяна на политическия модел вероятно ще изискват трудни коалиции. Според Сидеров, дори и ново правителство с популистки елементи „едва ли ще събори обществената постройка“, тъй като българите остават фундаментално свързани с ЕС.

    35 min
  • 7 Episodes

About

В подкаста "Европа отблизо международникът Веселин Желев представя анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Information

  • Creator
    ClubZ
  • Years Active
    2k
  • Episodes
    7
  • Rating
    Clean
  • Copyright
    © 2026 Европа отблизо - с Веселин Желев
  • Provider