НИЦАВИМ ДЕВАРИМ 29 (9) Вие стоите днес всички пред Господ, вашия Бог, главите на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всички мъже на Исраел, (10) децата ви, жените ви, и чужденецът ти, който е сред лагера ти, от секачът на дърветата ти до черпещият водата ти, (11) за да пресечеш в съюз с Господ, твоя Бог, и в клетвата Му, които Господ, твоят Бог, прави (букв. разсича) с теб днес, (12) за да те установи днес за Себе си за народ, а Той да ти бъде Бог, както ти е казал, и както се е заклел на бащите ти - на Авраам, на Ицхак, и на Яаков. (13) И не само с вас аз правя (букв. разсичам) този съюз и тази клетва, (14) а и с този, който стои тук с нас днес пред Господ, нашия Бог, и с този, който не е тук с нас днес. [...] (17) за да няма сред вас мъж или жена, или семейство или племе, чието сърце се е отвърнало днес от Господ, нашия Бог, за да отива и служи на боговете на онези народи, за да няма сред вас корен на пелин или отровна билка, (18) и да се случи, че като чуе думите на тази клетва да се благослови в сърцето си, казвайки: “Ще имам мир, въпреки че ще вървя след ината на сърцето си,” помитайки и напоеното и изсушеното. ДЕВАРИМ 30 (2) И ще се завърнеш при Господ, твоя Бог, и ще се вслушаш в гласа Му, според всичко, което аз ти заповядвам днес, ти и децата ти с цялото си сърце и с цялата си душа. [...] (6) И ще обреже Господ, твоят Бог, сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господ, твоя Бог, с всичкото си сърце и с цялата си душа, за да живееш. [...] (11) Защото тази заповед, която аз ти заповядвам днес, не е невероятна за теб, и не е далечна. [...] (14) Защото много близко до теб е думата, в устата ти и в сърцето ти, за да я извършиш. [...] (19) Животът и смъртта съм поставил пред теб… и ще избереш живота. Рав Авраам Шмуел ми’София (17-ти век) - равин в София и Щип. Известен като даршан (проповедник) и пайтан (литургичен поет). Базирано на ръкопис. А/ Ще видя, че ето деня ми се отдалечава, а работниците мързелуват те, и домакинът притиска, наемащият работниците. Н/ Поставен в мен е йецерът жесток, засилва се той като всепоглъщащ огън. Горко ми от моя йецер и от моя Творец (Йоцер) - като двама държащи талит. И/ Йецерът отрежда, ще се вслушам в гласа му, но Творецът ми заповядва със заповеди. Какво да стори човекът, който ги има тези двама съдии на декрети. А/ Огън, въздух, вода, земя, всички с йецера ми са прилепени и четирите тези основи са като четири категории на щети. В/ Помислих си, че властващата душа ще помогне в бедата, но и тя последва йецера ми, съблазнената тя мома. Р/ Побързах да стана рано, но ме посъветва йецерът ми съвети: “Спи в приятното легло, сутрешната молитва е до пладне.” А/ Укорих го с дар говора си, но той на укора ми се отврати, а аз замълчах пред него като някой, когото го е хванал делириум. М/ Нямам сила да изпълня задачата си, бедата от йецера е като змийска отрова. Какво да сторя, когато застане Бог, Наемащият работниците? Ш/ Чух и се разтрепериха вътрешностите ми, когато осъзнах, че настъпва ден, в който обвинителят ми ще разкъса душата ми, той, който вкарва добитъка в кошарата и заключва. М/ Срещу йецера ми не ще смогна дори си множество аргументи и думи, но ще чета от Тората, защото всички свещени писания спасяват. У/ И ще си спомням денем и нощем, ще поставя деня на смъртта ми пред очите ми, защото не бърза да греши, който починалият му лежи пред него. Е/ Неговите съвети ме гнусят, да преследвам излишните удоволствия, съветва също да стопанисвам къщи, кладенци, канали и пещери. Л/ Не ще закупя земна обител от дърво и камък построена, а ще закупя небесна обител, дом и изкачване. Л/ Сърцето ми ще събудя от блянове, ще потъртся Бог и не ще спя, защото търсещите Бог, светове триста и десет (י”ש) наследяват и дават в наследство. Р' Йеошуа бен Леви казал: В бъдещия свят Светият, Благ. да е Той, ще даде в насл. на всеки един праведен човек 310 свята, както е казано: „За да дам в наследство на онези, които ме обичат, богатство (יש) (Мишле 8:21)”. (M., Окацин 3:12)