Бяла памучна дреха, тип гащеризон, с къси крачоли и тънки презрамки, бродирана със син конец. Какво е това? За много от посетителите на изложбата „Мъжки времена” и до сега е загадка. В интерес на истината доста от тях предположиха, че става въпрос за интимна женска дреха, предназначена да подсили въображението на съпруга. Всъщност, това е нощница, носена от мъж. Влиянието е европейско и навлиза с модернизацията на българското възрожденско общество. Когато през пролетта на 2019 г. в музей „Етър” бе открита изложбата „Мъжки времена”, като закачка с посетителите организаторите стартираха игра – да се познае предмет, поставен в рамка. Част от посетителите се решиха да пуснат предположенията си в специално подготвената кутия. Верните отговори, че показаното е мъжка нощница, са едва 39. Интересни са мненията на част от непозналите участници – престилка за готвене, бански костюм, рокля на готвачка, танцувална булчинска носия, престилка на бръснар, мъжки гащеризон без дъно, за по-лесна употреба, кюлоти за първа брачна нощ. „Разбираемо е недоумението на съвременниците, непознаващи развитието на мъжкото бельо, което се появява по нашите географски ширини с модата на „опнатите гащи”, както българите наричат тогава панталоните. Европейската тенденция да се носи костюм бавно навлиза с връщането на наши сънародници, учили или живели в странство след средата на ХІХ век”, казва уредникът в музей „Етър” Румяна Денчева. До този момент, на практика, мъжете не носят бельо, а по-дългата горна риза, запасана в потурите, предпазва кожата от протриване от грубия абян плат. За нощница или пижама и дума не може да става. Румяна Денчева разказва, че се спи на пода под общи завивки от цялото домакинство, наброяващо често няколко семейства – от най-възрастния домовладика, през сина и снахата (останали под бащиния покрив, да доизгледат възрастните), семействата на техните вече женени синове и неженените дъщери. Като се има предвид, че събличането по риза се брои за голота и е недопустимо дори пред близки, можем да си представим каква революция в бита е преобличането за вкъщи и още повече – за сън. Но и това време идва. „В бита на заможните граждани се появяват мебели – маси, столове, спални, които съпругите, поучени от вносните журнали и девическите училища, с чувство за естетика и женски умения, декорират с покривки, кувертюри, чаршафи, бродерии, дантели, завеси. С навлизането на панталоните от по-тънък вълнен плат и съответната им риза с две предници, става наложително носенето на долни гащи. И не само това – в леглото, застлано с чаршафи, съпругът не може да легне с дрехите, с които цял ден е бил на работа. Културата на ежедневието налага мъжът да има специално облекло за сън, което първоначално е дълга риза, а по-късно – различни по вид и украса гащеризони с разнообразна дължина на крачолите, с шлиц на нужните места, или познатите ни пижами от тънък памучен плат. И понеже конфекцията е непозната, всяка съпруга по свое усмотрение и желание, с помощта на готови кройки или по съвети на жени – близки роднини и приятелки, шие спалното бельо на съпруга и синовете си. Така върху тази толкова интимна дреха се появяват бродерии, галони, набори, приготвени с много търпение, свян и копнеж, но толкова нехарактерни за днешния ден, колкото и за спящите на пода предци.” Изборът на мъжката нощница за загадка към изложбата бе закачка от страна на музейните специалисти към посетителите. Но не бива да се подминават както познавателния момент – да се покаже развитието на бельото, така и провокацията – гостите на „Етър”-а да развихрят въображението си.
