Тора на български - Torah in Bulgarian

Samuel Yudelzon
  • 0,0 (0)
  • DO THÁI GIÁO
  • HAI TUẦN MỘT LẦN

Размисли за Тора, празници, молитва и живота като цяло базирани на еврейската традиция

  1. Хайе Сара - Честта на починалия

    5 GIỜ TRƯỚC

    Хайе Сара - Честта на починалия

    Хайе Сара - Честта на починалия Рав Яаков Тева (ок. 1722 - ок. 1759 г.) - равин в Кюстендил и София. Базирано на цитат от него в книгата “Шоне алахот” (1762 г.)

    1 giờ 9 phút
  2. Вайера - Заслугите на праотците

    5 THG 11

    Вайера - Заслугите на праотците

    ПАРАШАТ ВАЙЕРА (Бехор Исраел) Яаков бехар Шмуел Маджар (р. преди 1752 г., София? - 1806 г., София). Рош йешива и равин в София, в края на 18-ти и началото на 19-ти век, автор на “Хелек Яаков” (ръкопис). Талмуд      Тосафот            Писке Тосафот (“Решенията на Тосафот”)                   Хелек Яаков ТАЛМУД, ШАБАТ 55а “И му каза Господ: Мини през града, през Йерусалим, и постави като знак тав (תו) върху челата на хората, които въздишат и стенат заради всички мерзости извършвани в нея” и т.н. (Йехезкел 9:4). Казал Светият, Благословен да е Той на Гавриел: “Иди и отбележи с тав от мастило челата на праведните, за да не властват над тях ангелите на разрушението, а на челата на нечестивите - тав от кръв, за да властват над тях ангелите на разрушението.” [...] Какво е специалното в буквата тав? [...]   Шмуел казал: “Изчерпала се е (тама/תמה) заслугата на праотците.” Раби Йоханан казал: “Ще се смили (тахон/תחון) заради заслугата на праотците.” ТОСАФОТ, там Рабену Там казал, че заслугата на праотците се е изчерпала, но не и завета им [с Бог], както пише: “И ще си спомня за завета Ми с Яаков” (Ваикра 26:42), дори след изгнанието. И това, което ние споменаваме [в молитвите ни] е завета на праотците. [...]  А според Ри (съкр. на Рабену Ицхак) Шмуел и Раби Йоханан не спорят, ами Шмуел имал предвид, че за нечестивите се е изчерпала, но за праведните не се е изчерпала, а Раби Йоханан имал предвид праведните. [...] Съответно, ние разчитаме на това, за да споменаваме зааслугата на праотците. В края на [мидраша] Ваикра раба [се казва]: “Раби Аха казал: Всъщност заслугата на праотците все още съществува и ние винаги ще ги споменаваме, както е казано: ‘Защото Бог е състрадателен [...] и не ще забрави завета на праотците ти’ (Деварим 4:31).”    ПИСКЕ ТОСАФОТ, ШАБАТ №238 Ние споменаваме заслугата на праотците.  ТАЛМУД, ШАБАТ 89б [К]азал Раби Йонатан: Какво е написаното тук: “Защото ти си нашият баща, защото Авраам не ни позна, а Исраел не ни признава; Ти, Господи, си наш Баща, наш Спасител, завинаги е Името Ти” (Йешаяу 63:16)?  В бъдеще, Светият, Благословен да е Той, ще каже на Авраам: “Децата ти съгрешиха срещу Мен.”  Ще каже пред Него [Авраам]: “Господарю на света, нека бъдат затрити, за да бъде осветено Името Ти.” Ще си каже [Господ]: “Ще кажа на Яаков, нали той имаше болка от отглеждането на децата си, та може би ще моли за състрадание към тях.”  Ще му каже [на Яаков]: “Децата ти съгрешиха.”  Ще каже пред Него [Яаков]: “Господарю на света, нека бъдат затрити, за да бъде осветено Името Ти.”  Ще каже [Господ]: “Няма разум сред старците и мъдрост сред децата.”  Ще каже [на Ицхак]: “Децата ти съгрешиха срещу Мен.”  Ще каже пред Него [Ицхак]: “Господарю на света, децата ‘ми,’ но не децата ‘Ти’?! Когато те първо казаха ‘ще направим,’ а после ‘ще чуем,’ Ти ги нарече ‘моят син, моят първороден’ (Шмот 4:22); а сега са ‘мои’ деца, но не и ‘Твои’?! Още повече, че колко да са грешили? Колко са човешките години? Седемдесет. Махни [първите] двадесет, за които не се наказва, и остават петдесет. Махни двадесет и пет за нощите, и остават двадесет и пет. Махни дванадесет и половина, през които се молят, ядат и извършват нуждите си, и остават дванадесет и половина. Ако понесеш всичките - прекрасно, ако ли не - половина за мен и половина за Теб. А ако ми кажеш, че всичките са за мен, нали принесох душата си пред Теб.”  Тогава те ще кажат: “Защото ти си нашият баща.”  Ще им каже Ицхак: “Вместо да ме хвалите мен, хвалете Светия, Благословен да е Той.” Ще им посочи Ицхак Светия, Благословен да е Той, пред очите им, и те веднага ще вдигнат очите си към висините и ще кажат: “Ти, Господи, си наш Баща, наш Спасител, завинаги е Името Ти.”

    1 giờ 7 phút
  3. Ноах - Има ли лош праведник?

    22 THG 10

    Ноах - Има ли лош праведник?

    Ноах Рав Гавриел Алмоснино  (1805?, Никопол? - 1890, Йерусалим) - равин в Никопол, София; пръв гл. равин на България. Базирано на ръкопис. БЕРЕШИТ 6 (11) И се поквари (ватишахет/ותשחת) земята пред Бога, и се изпълни земята със злодеяние.  (12) И видя Бог земята, и ето, че бе покварена (нишхата/נשחתה), защото поквари всичката плът пътя си на земята.  (13) И каза Бог на Ноах: “Краят на всичката плът е дошъл при Мен, защото пълна е земята със злодеяние заради тях, и ето, Аз ще ги унищожа (машхитам/משחיתם) със земята. КИДУШИН 40а Учим в Мишната: “Това са нещата, които човек върши и яде от плодовете им в този свят, а капитала му остава за бъдещия свят, и ето ги: почитането на родителите, добрите дела, примиряването на хората един с друг, а изучаването на Тората е равно на всички тях.” Относно почитането на родителите пише: “за да се удължат дните ти и за да ти се даде добро” (Деварим 5:16) и т.н. [Талмудът пита:] Относно отпращането от гнездото (шилуах акен) също пише: “за да ти се даде добро и да ти се удължат дните” (там, 22:7), та добави я и нея! [...] Рав Иди обяснил: “Кажете за праведника, че като е добър, че от плода на делата му ще яде” (Йешаяу 3:10) - има праведник, който е добър, и такъв, който не е добър ли? [Отговор:] Този, който е добър към Небесата и създанията, е добър праведник; добър към Небесата, но лош към създанията, е праведник, който не е добър. Същото е казано относно [следващия стих]: “Жалко за лошия нечестивец, защото наградата за делата му ще получи” (там, 3:11) - има нечестивец, който е лош, и такъв, който не е лош ли? Този, който е лош към Небесата и създанията, е лош нечестивец; лош към Небесата, но не е лош към създанията, е нечестивец, който не е лош. РАШИ, там “Рав Иди обяснил” - [отпращането от гнездото] не е подобно на другите, защото те имат полза за създанията, и [съответно] изпълняващият ги е добър към Небесата и създанията. “лош към Небесата и създанията” - като убиеца, крадеца и грабителя. “лош към Небесата, но не е лош към създанията” - нарушаващият забраните свързани с кръвосмешение, унижаващият празниците, ядящият забранени мазнини.  РАШИ, БЕРЕШИТ 6:11  “И се поквари (ватишахет/ותשחת) земята пред Бога” - израз използван за кръвосмешение и идолопоклонство [...]. “и се изпълни земята със злодеяние (хамас/חמס)” - кражба. (Изображението е портрет от табло с портретите на депутатите от Учредителното народно събрание в Търново, 1879 г.)

    1 giờ 4 phút
  4. Годишен урок в памет на равина д-р Ашер Хананел

    20 THG 10

    Годишен урок в памет на равина д-р Ашер Хананел

    61-ва годишнина от смъртта на последния главен равин на София, а по-късно и гл. равин на България, д-р Ашер Хананел (1895 г., Шумен - 1964 г., София)

    49 phút
  5. Сукот в периода на пророците

    5 THG 10

    Сукот в периода на пророците

    Сукот - 5786 МЕЛАХИМ 1, 8  (АФТАРА ЗА ВТОРИЯ ДЕН НА СУКОТ) (1) Тогава събра Шломо старейшините на Исраел, всичките глави на племената, водачите на бащините домове на Децата на Исраел при царя Шломо, в Йерусалим, за да преместят ковчега на завета с Господ от града на Давид, той е Цион. (2) И се събраха при царя Шломо всички мъже на Исраел в месеца Етаним, на празника; това е седмият месец.   [...] (6) И внесоха коанимите ковчега на завета с Господ на мястото му, във вътрешността на храма, в светая светих, под крилете на херувимите,  (7) защото херувимите разперваха криле над мястото на ковчега, и покриваха (ваясоку/וַיָּסֹכּוּ) херувимите ковчега и прътовете му. [...] (65) И направи Шломо по това време празника и целият Исраел с него, от Лево хамат до Долината на Египет, пред Господ, нашия Бог, седем дни и седем дни, [общо] четиринадесет дни.  (66)  На осмия ден отпрати народа и благословиха царя и тръгнаха към шатрите им радостни и благодарни за всичкото добро, което направи Господ за Давид, Неговия слуга, и за Исраел, Неговия народ.    ШМОТ 25:20 И ще бъдат херувимите разперили криле отгоре, покриващи (сохехим/סֹכְכִים) с крилете им капорета. ЗЕХАРЯ 14 (АФТАРА ЗА ПЪРВИЯ ДЕН НА СУКОТ) (16) И ще стане така, че всеки останал от всичките народи, които се изправиха против Йерусалим, и ще отиват от година на година да се поклонят на Царя, Господ на Войнствата, и да празнуват празника Сукот. (17) И ще се случи на този, който не отиде от родовете на земята в Йерусалим да се поклони на Царя, Господ на Войнствата, и няма да имат дъжд. (18) Но ако родът на Египет не отиде и не дойде, то няма [да вали] върху тях [дъжд] ли?! Тях ще ги сполети бедствието, което ще прати Господ на народите, които не отидат да празнуват празника Сукот. (19) Това ще е грехът на Египет и грехът на всичките народи, които не отидат да празнуват празника Сукот.  ЕЗРА 3 (1) И пристигна седмият месец, а Децата на Исраел бяха по градовете. И се събраха народът като един в Йерусалим. (2) И станаха Йешуа бен Йоцадак и братята му коаним, и Зерубавел бен Шеалтиел и братята му, и построиха жертвеника на Бога на Исраел, за да принесат на него жертви на всеизгаряне, както пише в Тората на Моше, божият човек. (3) И поставиха жертвеника върху основите му, защото бяха в ужас от народите на тези земи, и принесоха върху него жертви на всеизгаряне на Господ, жертви сутрин и вечер. (4) И направиха празничната жертва за Сукот, както пише, и жертвата за всеизгаряне, ден за ден, според броя, какъвто е законът, всяка една в деня ѝ.  (5) А след това, постоянната жертва за всеизгаряне, и за месеците, и за всички свещени празници на Господ, и за всеки дарил дар на Господ;  (6) от първия ден на седмия месец започнали да принасят жертви на всеизгаряне на Господ, но светилището на Господ не бе основано. НЕХЕМИЯ 8 (14) И откриха, че пише в Тората, която заповядал Господ чрез Моше, че Децата на Исраел следва да седят в суки на празника, в седмия месец.  (15) И затова дадоха да се чуе и разгласиха във всички градове и в Йерусалим, казвайки: “Излезте в планините и донесете маслинови листа, и балсамови листа, и листа от мирта, и листа от финикова палма, и листа от гъсто дърво, за да се направят суки, както пише.” (16) И излязоха народът, и донесоха и си направиха суки, всеки един на покрива му и в дворовете си, и в двора на дома на Бога, и на площада на Портите на водата, и на площада на Портите на Ефраим. (17) И направиха цялата общност на завърналите се от плен суки, и седнаха в суките, защото от дните на Йешуа бин Нун не бяха правили това Децата на Исраел, до този ден; и радостта бе много голяма. (18) И четоха от свитъка на Тората на Бога всеки ден, от първия ден до последния ден; и направиха празник седем дни, а на осмия ден - възпиране, какъвто е закона.

    1 giờ 4 phút

  6. 30 THG 9

    Тешувата и брит милата

    Йом кипур - 5786 ДЕВАРИМ 30 (1) И ще стане, когато дойдат върху теб всички тези неща - благословията и проклятието, които поставих пред теб - и ще [ги] вземеш присърце сред всичките народи, при които те е изгонил Господ, твоя Бог, там; (2) и ще се завърнеш при Господ, твоя Бог, и ще се вслушаш в гласа Му, според всичко, което аз ти заповядвам днес, ти и децата ти, с цялото ти сърце и с цялата ти душа.  (3) И ще върне Господ, твоят Бог, твоите пленници и ще има състрадание над теб, и ще те събере от всичките народи, сред които Господ, твоят Бог, те е пръснал, там. (4) Ако бъде един от изгнаниците ти в края на небесата, от там ще те събере Господ, твоят Бог, и от там ще те вземе. (5) И ще те доведе Господ, твоят Бог, в земята, която са овладели бащите ти, и ще я овладееш, и Той ще ти стори добро и ще те увеличи [дори повече] от бащите ти. (6) И ще обреже Господ, твоят Бог, сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господа, твоят Бог, с цялото ти сърце и с цялата ти душа, за да живееш ти.  (7) И ще даде Господ, твоят Бог, всичките тези проклятия на враговете ти, и на мразещите те, които са те преследвали. (8) А ти ще се завърнеш и ще се вслушаш в гласа на Господ, твоят Бог, и ще извършиш всичките Му заповеди, които аз ти заповядвам днес.  РАМБАН, там 30:6 “И ще обреже Господ, твоят Бог, сърцето ти” - Това е казаното: “Който идва да се пречисти, му помагат [свише]” (Талмуд, Шабат 104а) - гарантира ти, че ще се завърнеш при Него с цялото ти сърце, и Той ще ти помогне в това.  МОЛИТВАТА АМИДА, ПЕТА БЛАГОСЛОВИЯ Завърни ни (ашивену), наш Баща, към Тората Ти; и приближи ни, наш Царю, към службата Ти; и ни върни в пълно разкаяние/завръщане (тешува) пред Теб. ДЕВАРИМ 10 (11) А сега, Исраел, какво [друго] Господ, твоят Бог, иска от теб, освен да се страхуваш от Господ, твоя Бог, да вървиш по всичките Му пътища, и да Го обичаш и да служиш на Господ, твоя Бог, с цялото ти сърце и с цялата ти душа,  (12) да спазваш заповедите на Господ и законите Му, които аз ти заповядвам днес, за твое добро? [...] (16) И ще обрежете крайкожието на сърцето ви, и врата ви не ще втвърдявате повече. ВАИКРА 23:24 Говори с Децата на Исраел казвайки: “На седмия месец, на първия ден на месеца, ще бъде за вас шабат, възпоменание с тръбене, свещено събрание.”    МИШНА, РОШ АШАНА 1:2 В четири времена светът бива съден: на Песах по отношение на реколтата. На Шавуот по отношение на плодовете на дърветата. На Рош ашана всички хора по света минават пред Него като стадо овце, както се казва, „Този, Който оформя сърцата на всички тях, Който различава всичките им дела“ (Теилим 33:15). На Сукот биват съдени по отношение на дъжда. ВАИКРА 16 (29) И ще бъде за вас закон вечен, на седмия месец, на десетия ден, ще изнурите душите си и всяка работа не ще вършите, местния жител и чужденеца живеещ сред вас, (30) защото на този ден ще ви се изкупи, за да се пречистите, от всичките ви грехове пред Господ ще се пречистите. БЕРЕШИТ РАБА 11:6 Един философ запитал Раби Ошая казвайки му: “Ако милата (обрязването) е толкова желана [от Бог], то тогава защо не я дал още на Адам (първия човек)?” Казал му [Раби Ошая]: “Защо ти си подстригваш косата, а оставяш брадата? [...] Всяко нещо създадено през шестте дни на сътворението има нужда от действие - горчицата има нужда от подсладяване, [...] пшеницата има нужда от смилане, и дори човек има нужда от поправяне.”    МОРЕ НЕВУХИМ, III, ГЛ. 43 И така и Рош ашана е един ден, защото е ден за разкаяние (тешува) и пробуждането на хората от духовната им дрямка, та затова и тръбим в шофара в него [...] и той е като подготовка и встъпление към деня на поста (Йом кипур), както виждаме в обичаите на десетте дни от Рош ашана до Йом кипур, известни в традицията на народа.

    56 phút

  7. 23 THG 7

    Псалм 145 (Ашре) - 5-ти стих

    ТЕИЛИМ 145 (4) Поколение на поколение ще хвалят делата Ти, и подвизите Ти ще разказват. Дор ледор йешабах ма’асеха, угвуротеха ягиду. (5) За прелестта на честта на славата Ти и чудесните Ти деяния ще говоря. Адар кевод одеха, ведивре нифле’отеха асиха. (6) И за мощта на страшните ти дела ще разказват, и величието Ти ще споделям. Ве’езуз норотеха йомеру, угдулатха асаперена.  ИБН ЕЗРА Поколенията ще разказват за видимите Ти подвизи, а аз ще го споделям в сърцето си - “прелестта на честта на славата Ти”, т.е. основите на честта на видимите Ти подвизи, също и чудесните (или “непостижимите”) Ти деяния, които не са били разбрани от предишните поколения.    РАДАК (Рав Давид Кимхи) Както правя аз, че споделям с хората прелестта на честта (кевод) на твоят од (одеха), което значи красотата на честта на мощта Ти, защото чрез мощта Му и чудесните Му деяния Той става почитан, както е казано: “И ще стана почитан (икавда) чрез фараона” (Шмот 14:4), и чудесните Ти деяния, които си извършил за мен, така и да направят и те - когато получат благодат от Бог, да разкажат за него и да споделят с много хора.  ТЕИЛИМ 145 (1) Възхвала на Давид: ще те въздигам мой Боже, Царю, и ще благославям името ти завинаги.  Теила ле-Давид, аромимха Елоай амелех вааварха шимха леолам ваед.  МИШЛЕ 14:28 В множеството на народа е славата (адрат/הדרת) на царя. ДИВРЕ А’ЯМИМ, АЛЕФ, 29:25 И възвеличи Господ Шломо в очите на целия Исраел, и му даде царска чест (од/הוד), която нямал никой друг цар на Исраел преди него. ДАНИЕЛ 11:21 А на негово място ще застане презиран човек, и няма да му дадат царска чест (од/הוד). БЕРЕШИТ РАБА 9:1 “И видя Бог всичко, което сътвори” (Берешит 1:31) [...] “Честта (кевод/כבוד) на Бог е скриването, а честта на царете - издирването” (Мишле 25:2) - Раби Леви казал от името на Раби Хама бар Ханина: “От началото на книгата [Берешит] до тук, ‘честта на Бог’ това ‘е скриването’. Оттук нататък - ‘честта на царете е издирването’, т.е. честта на думите на Тората, които са оподобени на царете, както е казано: “чрез мен ще царуват царете” (Мишле 8:15) - ‘е издирването.’” ПЕСИКТА РАБАТИ 37:1 Когато създал света, [Светият Благословен да е Той] се облякъл в слава и чест (од ве’адар), както е казано: “[Благославяй душе моя Господа; Господи, Боже мой, Велик си много,] слава и чест (од ве’адар) облече” (Теилим 104:1).”

    55 phút

  8. 27 THG 6

    Корах - Размишления

    Парашат Корах

    55 phút
Xem tất cả (176)

Trailer

Giới Thiệu

Размисли за Тора, празници, молитва и живота като цяло базирани на еврейската традиция

Thông Tin