Да поговорим за Балканите/ Let's talk about the Balkans

Institute of Balkan Studies & Centre of Thracology
  • 0.0 (0)
  • History
  • Updated Semimonthly

„Да поговорим за Балканите“ е подкаст на Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките.

  1. May 28

    Палестинският проблем и неговото отражение на Балканите

    В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Надя Шобаш по темата „Палестинският проблем и неговото отражение на Балканите“. През 2022 г. Надя Шобаш придобива бакалавърска степен в специалност „Арабистика и семитология“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2024 г. успешно защитава там и магистърска теза на тема „Преводът като езикова и културна комуникация. Изследване върху „Среднощна поща“ от Худа Баракат“ в магистърска програма „Преводач-редактор“ с арабски и английски профил. Надя Шобаш има публикации в различни издания като академичния бюлетин „Бежанците: днес и утре“ на ВКБООН в България и Литературен вестник. През 2026 г. е публикуван нейният български превод от арабски език на книгата „Пречупени криле“ на ливанско-американския поет и философ Джубран Халил Джубран. Интересите ѝ в областта на превода и езикознанието водят своето начало от любовта към езиците, развита на фона на разнообразната културна среда, в която израства – семейството ѝ има български, арабски и руски корени. Тези интереси тя задълбочава и работата си като преподавател по английски и арабски език. Сред целите на преводаческата и преподавателската ѝ дейност са повишаване на осведомеността по отношение на важни въпроси, свързани арабския свят и общество, както и насърчаване на междуезиковото и междукултурно общуване между България и страните от близкоизточния и северноафриканския регион.

    1h 17m

  2. May 11

    Балканско лятно училище по религии и обществен живот

    В този епизод д-р Васил Караджов разговаря с проф. днк Мария Шнитер за Балканското лятно училище по религии и обществен живот.  Мария Шнитер е дългогодишен преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и първи декан на Философско-историческия факултет. През годините е ръководила катедрите по етнология, социология и теология. Изследванията ѝ са в областта на филологията, славистиката, етнологията, литературознанието, медиевистиката, съпоставителното религиознание, антропологията на религиите и всекидневието.  Мария Шнитер е специализирала в университетите във Фрайбург, Вюрцбург, Берлин и Кьолн. Преподавала е българска литература и култура във Виенския университет, водила е лекции във Великобритания, Италия, Израел, Русия и др. Автор е на няколко монографии и на значителен брой научни публикации в специализирани български и международни издания.  Проф. Шнитер е съосновател и директор (2011–2023) на Балканското лятно училище за религии и обществен живот, част от международната академична мрежа CEDAR. Тази иновативна форма на обучение в „живот с различието“ събира в България участници от четири континента и досега има шест издания.

    48 min

  3. Apr 20

    ВМРО и нейните ръководители

    В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Калоян Васев по темата „ВМРО и нейните ръководители“. Калоян Васев завършва Бизнес мениджмънт и Модерна история в Университета Абърдийн във Великобритания. Темата на магистърската му дипломна работа е „Каква е разликата във формирането на колективна идентичност, предприето от ВМРО и ИРА?“. Автор е на монографиите „Тодор Александров – легендарният комита“, издадена през 2021 г. и „Иван Михайлов: последният конспиратор“, публикувана през 2025 г. В момента Калоян Васев е редовен докторант в секция „История на българския национален въпрос“ в Института за исторически изследвания при БАН.

    23 min

  4. Mar 31

    ВМОРО и ВМРО: организацията, която разтърси Балканите

    В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Калоян Васев по темата „ВМОРО и ВМРО: организацията, която разтърси Балканите“. Калоян Васев завършва Бизнес мениджмънт и Модерна история в Университета Абърдийн във Великобритания. Темата на магистърската му дипломна работа е „Каква е разликата във формирането на колективна идентичност, предприето от ВМРО и ИРА?“. Автор е на монографиите „Тодор Александров – легендарният комита“, издадена през 2021 г. и „Иван Михайлов: последният конспиратор“, публикувана през 2025 г. В момента Калоян Васев е редовен докторант в секция „История на българския национален въпрос“ в Института за исторически изследвания при БАН.

    1h 5m

  5. Mar 9

    От Балканите до „Солидарност“ и свободата. Пътят на д-р Христо Тошев – II част

    Това е втората част на разговора на д-р Васил Караджов с д-р Христо Тошев за животa му в емиграция и участието в полския профсъюз „Солидарност“. Христо Тошев e български лекар, роден в Асеновград  през 1945 г. През 1977 г. се мести при съпругата си в Полша и започва работа в болницата на град Бидгошч. През 1980 г. се включва в дейността на Независимия самоуправляващ се профсъюз „Солидарност“ и става член на работнически комитет. След въвеждането на военно положение той сътрудничи с нелегалните структури на забранения съюз. Участва в тайни срещи, разпространява незаконна литература, предоставя медицински грижи и улеснява хоспитализацията на активисти, заплашени от репресии. Организира бягството от болницата на опозиционен активист, излежаващ присъда в затвора, предотвратявайки повторния му арест. През 1988 г. д-р Тошев бяга от Полша и след тригодишен престой в Германия получава убежище в САЩ и статут на политически бежанец. След пенсионирането си се връща в Полша, а в момента живее в България. През 2022 г. с решение на президента на Полша д-р Христо Тошев е удостоен с Кръст на свободата и солидарността, а през 2023 г. е награден с Офицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша. Този епизод се реализира в изпълнение на проект „Популизъм и миграции: интердисциплинарно изследване на проблема в Европа през XX и XXI век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-РИЛА/4 от 16.12.2024 г.

    49 min

  6. Feb 25

    От Балканите до „Солидарност“ и свободата. Пътят на д-р Христо Тошев – I част

    В този епизод д-р Васил Караджов разговаря с д-р Христо Тошев за живота в емиграция и участието му в полския профсъюз „Солидарност“. Христо Тошев e български лекар, роден в Асеновград  през 1945 г. През 1977 г. се мести при съпругата си в Полша и започва работа в болницата на град Бидгошч. През 1980 г. се включва в дейността на Независимия самоуправляващ се профсъюз „Солидарност“ и става член на работнически комитет. След въвеждането на военно положение той сътрудничи с нелегалните структури на забранения съюз. Участва в тайни срещи, разпространява незаконна литература, предоставя медицински грижи и улеснява хоспитализацията на активисти, заплашени от репресии. Организира бягството от болницата на опозиционен активист, излежаващ присъда в затвора, предотвратявайки повторния му арест. През 1988 г. д-р Тошев бяга от Полша и след тригодишен престой в Германия получава убежище в САЩ и статут на политически бежанец. След пенсионирането си се връща в Полша, а в момента живее в България. През 2022 г. с решение на президента на Полша д-р Христо Тошев е удостоен с Кръст на свободата и солидарността, а през 2023 г. е награден с Офицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша. Този епизод се реализира в изпълнение на проект „Популизъм и миграции: интердисциплинарно изследване на проблема в Европа през XX и XXI век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-РИЛА/4 от 16.12.2024 г.

    34 min

  7. Feb 4

    Гражданска наука с Герасим Герасимов

    В този епизод Виктория Лекова разговаря с Герасим Герасимов по темата „Гражданска наука“. Двамата обсъждат приноса на учените-любители, участващи в събирането на данни, които в последствие се анализират от експерти; за доброволческата дейност и ангажираност, които добавят научна стойност към изследванията, както и за електронната база данни Smart Birds Pro, развита от екипа на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).  Герасим Герасимов е ангажиран с организацията от нейното създаване и е добре позната фигура в българската природозащитна общност. За него екологията и опазването на природата са каузи по сърце, а не единствено изследователски интерес. В момента Герасим Герасимов е проектен ръководител на българския екип от мащабния проект "Transform4Europe", в който парньор е Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

    25 min

  8. Jan 12

    „Археологията – професия или начин на живот“ с проф. Людмил Вагалински

    В този епизод д-р Арина Корзун разговаря с проф. д-р Людмил Вагалински по темата „Археологията – професия или начин на живот“.  През 1985 г. Людмил Вагалински завършва история със специализация по археологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1987 г. става редовен докторант в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). През 1989 г. той защитава докторска дисертация на тема „Спортни състезания и гладиаторски игри в римска Тракия (І–ІV век)“. По същото време започва работа като научен сътрудник в секция „Антична археология“ в НАИМ.  Между 2003 и 2007 г. Людмил Вагалински е ръководител на секция „Антична археология“. Година по-късно става заместник-директор, а от 2010 до 2018 г. е директор на НАИМ.  От 2007 г. той ръководи разкопките на античния град Хераклея Синтика край с. Рупите в община Петрич, а от 2003 г. – теренните проучвания на римската колония Деултум край с. Дебелт, община Средец.  В периода 2015–2017 г. Людмил Вагалински ръководи от българска страна на най-мащабния морски проект в света – Black Sea M.A.P. (Black Sea Maritime Archaeology Project), в рамките на който са изследвани и картирани над 1200 кв. км площ от българската акватория на Черно море и са проучени 61 корабокрушения от всички исторически епохи.  Людмил Вагалински е основател и главен редактор на престижното научно списание Archaeologia Bulgarica, което излиза без прекъсване от 1997 г. От 2018 г. той поддържа и популярната едноименна медийна платформа www.archaeologia-bulgarica.com

    1h 13m
See All (70)

About

„Да поговорим за Балканите“ е подкаст на Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките.

Information

You Might Also Like