propovedi.org

Simeon Krastev

Ние проповядваме разпнатия Христос

  1. Mar 19

    ЦАРЯТ ХОДАТАЙ – (Филипяни 2:6-11)

    Филипяни 2:6-11 По време на Рождество ние се замисляме за нашия Господ Исус Христос, за това кой е Той и за това, което Той направи за нас. За нас Исус Христос е Господ, Спасител, Цар и много други неща, но това върху което бих желал да се фокусираме днес е неговата роля на първосвещеник и ходатай и по-специално върху това как неговото въплъщение спомага (допринася) за изпълнението на ходатайственото Му (първосвещеническо) служение. Какво означава да ходатайстваш за някого? Да ходатайстваш за някого, означава да се застъпиш за него. Застъпвайки се за някого, ти се свързваш с него, обвързваш се с него пред този пред когото ходатайстваш. Когато ходатайстваме, ние се поставяме на мястото на този за когото ходатайстваме. В Изход Мойсей се застъпи за израилтяните, когато те съгрешиха, като направиха златно теле. Бог искаше да ги погуби и да издигне нов народ от самия Мойсей, но Мойсей умоляваше Бог да им прости, казвайки:  32 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. (Изход 32:32).  Този библейски пример демонстрира върховния акт на ходатайство – Мойсей беше готов да пожертва собствената си позиция и дори собствения си живот за народа, който обичаше. Това ни напомня за Христовата жертва за спасението на човечеството. Христос дойде на тази земя за да ходатайства за нас и дори да стане жертва за нас. За да го направи, Той се идентифицира с нас, като стана един от нас. ВЕЧНОСТТА НА ХРИСТОС Ходатайството на Христос започна с идентифициране с нас, с тези за които Той стана ходатай. Във Филипяни 2:6-8 четем за промените, които станаха с него в резултат на това идентифициране, което ние наричаме въплъщение. 6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:6-8) Когато говорим за раждането на нашия Спасител, трябва да сме на ясно, че Той не започна живота си с Неговото зачатие или с Неговото раждане. Дори преди да се роди, Той съществуваше, и то съществуваше в най-висшата възможна форма - “беше в Божия образ”. Какво означава да бъдеш в образ на Бог? Означава, че си Бог. Исус Христос е Бог. Той беше Бог преди да се роди, роди се като Бог и ще си остана Бог и след възкресението. Това не означава, че Той е отделен Бог от Бог Отец или от Бог Свети Дух. Не. Отец, Син, и Дух са един Бог - един Бог в три лица. Така казва и пророчеството за Неговото раждане (Михей 5:2) 2 А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израил, Чийто произход е от начало, от вечността. (Михей 5:2) Какво означава това, че Произходът на Месия е “от вечността”? Означава, че Той е вечен. Исус съществуваше преди Йоан Кръстител. Макар, че физически Исус се роди след Йоан Кръстител, като Бог, Той беше преди него. Това беше свидетелството на Йоан за Него (Йоан 1:15). 15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв. (Йоан 1:15) Исус съществуваше преди Авраам. Макар, че физически се роди стотици години след него, като Бог, Той беше преди Авраам. Това каза самия Исус (Йоан 8:58) 58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм. (Йоан 8:58) Като Бог, Исус съществуваше не само преди Йоан Кръстител, не само преди Авраам, Той съществуваше преди сътворението. В Йоан 17:5, Исус започва своята първосвещеническа молитва с думите:  5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света. (Йоан 17:5) Исус не само съществуваше “преди създанието на света”. Той беше облечен с Божията слава преди създанието на света. Исус Христос съществуваше не само преди пророците, преди патриарсите, преди сътворението, Той съществуваше дори преди създаването на духовните същества. В Колосяни 1:15 ап. Павел казва: 15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; (Колосяни 1:15) “Първороден преди всяко създание” Исус е вечен, Той е Бог. Това е толкова важно, че евангелист Йоан започва своето евангелие с тази истина - говорейки за началото и за вечната същност на Христос (Йоан 1:1). 1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. (Йоан 1:1) “Словото” в това изречение не са буквите, не е литературата, не е дори просто духовността. “Словото”, “Логосът” е Исус Христос. Бихме могли да прочетем това изречение като заместим “Словото” с “Исус Христос”. “В началото бе Исус Христос; и Исус Христос беше у Бога; и Исус Христос бе Бог.” За да подчертае Неговата божественост, Йоан продължава (Йоан 1:2-3) 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. (Йоан 1:2-3) Христос е не просто “от началото”, не е просто “вечен”, Той е Творецът, авторът на всичко, което съществува. ВЪПЛЪЩЕНИЕТО ХРИСТОС Така че, като Бог, преди да се роди на тази земя, Христос беше вечен. Беше не само вечен, беше славен, беше в едно от лицата на Троицата. Но, Той не остана в това състояние. Отказа се от ролята на господар. Отказа се от славата Си. Отказа се от всичките Си привилегии и избра да стане слуга. На тази земя, Исус се роди в обор, в помещение за отглеждане на животни. Бидейки Бог, Христос стана човек, и не само човек, но човек-слуга. 6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи рав

  2. Mar 19

    ЧОВЕК, КОЙТО ИСКРЕНО ЖЕЛАЕ ДА СЕ СПАСИ – 1

    I.  ПОКАЖИ МУ ХРИСТОС, КАТО ЖЕРТВА, КАТО ТОЗИ, КОЙТО ПОНЕСЕ ЧОВЕШКИТЕ ГРЕХОВЕ  „Господ възложи на Него, беззаконието на всички ни” (Исая 53:6).  6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.  „Христос стана проклет за нас...” (Галатяни 3:13).  13 Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {гръцки: проклетия; виж 2 Кор. 5:21} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";  „Христос беше направен грях за нас...” (2 Коринтяни 5:21).  21 Който за нас направи грешен {гръцки: грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {гръцки: правда} пред Бога.  II.  ПОКАЖИ МУ ХРИСТОС КАТО ВЪЗКРЪСНАЛ СПАСИТЕЛ, „КОЙТО МОЖЕ СЪВЪРШЕНО ДА СПАСЯВА” Покажи, че чрез вяра в разпнатия Христос ние получаваме опрощение на греховете си, но чрез вяра във възкръсналия Христос ние получаваме освобождение от силата на греха.  Христос може да спасява съвършено (Евреи 7:25).  25 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.  Христос може да ни пази от препъване и падане (Юда 1:24).  24 А на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава,  Възкръсналият Христос притежава всяка власт (Матей 28:18).  18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.                    Той има власт да спасява!  С Божията сила сме вардени (1 Петрово 1:5).  5 които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.  Благовестието: „Христос умря – Той възкръсна” (1 Коринтяни 15:1-4). Христос не е мъртъв, Той е жив!  1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали. 3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; 4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;  III.  ПОКАЖИ МУ ХРИСТОС КАТО ГОСПОД  Необходимо е да познаваме Христос не само като Спасител, но и като Господ.  Бог е направил Исус „Господ и Помазаник” (Деяния 2:36).  36 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.  Ние трябва да приемаме Христос като Господ. Римляни 10:9  Деяния 10:36  9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),   IV.  ПОКАЖИ МУ КАК ДА НАПРАВИ ХРИСТОС НЕГОВ ЛИЧЕН СПАСИТЕЛ И ГОСПОД  Които приемат Христос стават Божии чада (Йоан 1:12).  11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. 12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;  „Който вярва в Него”...има вечен живот (Йоан 3:16).  16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:  „Който вярва в Него”... получава опрощение на греховете си (Деяния 10:43).  43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.  Всички, които вярват в Христос са оправдани (Деяния 13:39).  39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.  V.  ПОКАЖИ МУ НУЖДАТА ОТ УСТНО ИЗПОВЯДВАНЕ НА ХРИСТОС   Обръщението на грешника не може да бъде ясно и задоволително, докато той не е изповядал устно пред човеците Христос като свой личен Спасител.  Римляни 10:9-10  9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.  VI.  ВОДИ ГО ДО ПЪЛНА УВЕРЕНОСТ  Новоповярвалият трябва да бъде доведен до мястото, където той може да каже с пълна увереност: „Аз зная,че съм спасен, аз зная, че имам вечен живот.”  Йоан 3:36  36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.  1 Йоан 5:10-13  10 Който вярва в Божия Син, има това свидетелство в себе си; който не вярва Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствувал за Сина Си. 11 И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. 12 Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот. 13 Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син].  Йоан 1:12  12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;  Йоан 5:24  24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.  VII.  ДАЙ МУ НАСТАВЛЕНИЯ КАК ДА ЖИВЕЕ КАТО ХРИСТИЯНИН  Причината, поради която животът на много християни е изпълнен с грешки, „падания – ставания” и пр., се крие във факта,че тези християни, когато са приели Христос, не са били наставени как да живеят като християни.  НАСТАВЛЕНИЯ КЪМ ПОВЯРВАЛИТЕ  Постоянно изповядвай Христос пред човеците (Матей 10:32).  32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.  Изучавай редовно Божието Слово и го съхранявай в сърц

  3. Mar 19

    ЧОВЕК, КОЙТО ИСКРЕНО ЖЕЛАЕ ДА СЕ СПАСИ – 2

    I.  ПОКАЖИ МУ ХРИСТОС, КАТО ЖЕРТВА, КАТО ТОЗИ, КОЙТО ПОНЕСЕ ЧОВЕШКИТЕ ГРЕХОВЕ  „Господ възложи на Него, беззаконието на всички ни” (Исая 53:6).  6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.  „Христос стана проклет за нас...” (Галатяни 3:13).  13 Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {гръцки: проклетия; виж 2 Кор. 5:21} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";  „Христос беше направен грях за нас...” (2 Коринтяни 5:21).  21 Който за нас направи грешен {гръцки: грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {гръцки: правда} пред Бога.  II.  ПОКАЖИ МУ ХРИСТОС КАТО ВЪЗКРЪСНАЛ СПАСИТЕЛ, „КОЙТО МОЖЕ СЪВЪРШЕНО ДА СПАСЯВА” Покажи, че чрез вяра в разпнатия Христос ние получаваме опрощение на греховете си, но чрез вяра във възкръсналия Христос ние получаваме освобождение от силата на греха.  Христос може да спасява съвършено (Евреи 7:25).  25 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.  Христос може да ни пази от препъване и падане (Юда 1:24).  24 А на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава,  Възкръсналият Христос притежава всяка власт (Матей 28:18).  18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.                    Той има власт да спасява!  С Божията сила сме вардени (1 Петрово 1:5).  5 които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.  Благовестието: „Христос умря – Той възкръсна” (1 Коринтяни 15:1-4). Христос не е мъртъв, Той е жив!  1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали. 3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; 4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;  III.  ПОКАЖИ МУ ХРИСТОС КАТО ГОСПОД  Необходимо е да познаваме Христос не само като Спасител, но и като Господ.  Бог е направил Исус „Господ и Помазаник” (Деяния 2:36).  36 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.  Ние трябва да приемаме Христос като Господ. Римляни 10:9  Деяния 10:36  9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),   IV.  ПОКАЖИ МУ КАК ДА НАПРАВИ ХРИСТОС НЕГОВ ЛИЧЕН СПАСИТЕЛ И ГОСПОД  Които приемат Христос стават Божии чада (Йоан 1:12).  11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. 12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;  „Който вярва в Него”...има вечен живот (Йоан 3:16).  16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:  „Който вярва в Него”... получава опрощение на греховете си (Деяния 10:43).  43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.  Всички, които вярват в Христос са оправдани (Деяния 13:39).  39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.  V.  ПОКАЖИ МУ НУЖДАТА ОТ УСТНО ИЗПОВЯДВАНЕ НА ХРИСТОС   Обръщението на грешника не може да бъде ясно и задоволително, докато той не е изповядал устно пред човеците Христос като свой личен Спасител.  Римляни 10:9-10  9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.  VI.  ВОДИ ГО ДО ПЪЛНА УВЕРЕНОСТ  Новоповярвалият трябва да бъде доведен до мястото, където той може да каже с пълна увереност: „Аз зная,че съм спасен, аз зная, че имам вечен живот.”  Йоан 3:36  36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.  1 Йоан 5:10-13  10 Който вярва в Божия Син, има това свидетелство в себе си; който не вярва Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствувал за Сина Си. 11 И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. 12 Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот. 13 Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син].  Йоан 1:12  12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;  Йоан 5:24  24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.  VII.  ДАЙ МУ НАСТАВЛЕНИЯ КАК ДА ЖИВЕЕ КАТО ХРИСТИЯНИН  Причината, поради която животът на много християни е изпълнен с грешки, „падания – ставания” и пр., се крие във факта,че тези християни, когато са приели Христос, не са били наставени как да живеят като християни.  НАСТАВЛЕНИЯ КЪМ ПОВЯРВАЛИТЕ  Постоянно изповядвай Христос пред човеците (Матей 10:32).  32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.  Изучавай редовно Божието Слово и го съхранявай в сърц

  4. Mar 19

    ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ЦАРЯ – (Марк 1:1-15) – 2

    Тези четири гласа са един от миналото и един от настоящето. И след това един от небето и един от земята. Първите два гласа съобщават, че Царят идва. А вторите два потвърждават, че Той е тук. Първите два гласа ни подготвят, а последните два ни убеждават. Първите два гласа ни призовават да се приготвим, а последните два ни заповядват: „Дай Му сърцето си“. И миналият път говорихме за първите два гласа. Днес ще говорим за вторите два. Но аз ще прочета пасажа и докато чета, опитайте се да чуете кои са тези четири гласа, за които говоря. Марко 1:1-15 1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;2 както е писано в книгата на пророк Исая:„Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си,който ще устрои Твоя път;3 глас на един, който вика в пустинята:Пригответе пътя за Господа.Прави направете пътеките за Него.“4 Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.5 И излизаха при него цялата Юдейска страна и всички жители на Йерусалим и бяха кръщавани от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.6 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед.7 И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.8 Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.9 И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан.10 След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.12 И веднага Духът Го закара в пустинята.13 Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.14 А след като Йоан бе предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието. „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син, както е писано в книгата на пророк Исаия.“ Това е първият глас, който е гласът от миналото. Гласът на пророците. „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.“ Глас на един, който вика в пустинята: „Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него.“ Това е гласът от миналото, пророчеството. И тук започва гласът от настоящето. „Йоан дойде“ – това е вече в съвремието. „Който кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички йерусалимляни, кръщаваха се от него в река Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед. И като проповядваше, казваше...“ Ето го тогава втория глас. Гласът на Йоан: „След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на сандалите Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.“ И след това виждаме гласа от небето. През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слизаше на Него. И дойде глас от небесата. Ето го третия глас: „Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение.“ И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята 40 дни изкушаван от Сатана и беше със зверовете, а ангелите Му служеха. А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки... Това е четвъртият глас. Гласът на Божия Син: „Времето се изпълни.“ Обаче вече от земята. „Времето се изпълни и Божието царство наближи. Покайте се и повярвайте в благовестието.“ Надявам се да се съгласите с мен, че пасажът има четири гласа. Един от миналото, един от настоящето, един от небето и един от земята. И, както казах миналия път, разгледахме първите два и днес ще разгледаме вторите два. Досега всичко беше подготовка. Ето защо в стихове 1 до 8 Марк използва бъдеще време. Тази думичка „ще“ – нещо ще се случи. Пророците говорят за пратеника, който ще подготви пътя за Господа. Йоан Кръстител говори за Този, който идва... След мен, още не е дошъл, но идва всеки момент. Но внезапно в стих 9 езикът преминава към сегашно време. „През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски.“ И отново в стих 14: „Исус дойде в Галилея.“ Особено важно е посланието, което Исус провъзгласява в стих 15: „Времето се изпълни и Божието царство наближи.“ Усещате ли сегашната сила на Божието царство, което вече е тук? Докато гласовете в стихове от 1 до 8 ни подготвят за идването на Царя, гласовете от стих 9 до 15 ни убеждават, че Царят вече е тук. Марк ни казва от стих 9: „И през тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан.“ На пръв поглед това действие прави всичко, но не е и да не ни убеждава. Защо Исус се подлага на кръщението на Йоан? Има ли нужда от това, което Йоан предлага? Йоан прави кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. Исус няма грехове. Такъв Цар, като този, който идва, не отговаря на описанието на Йоан... Не, Исус не се нуждае от прошка на греховете. Но Той е Този, чрез Когото ще бъде получена тази прошка. В този акт на кръщението Исус се кръсти... Този акт на кръщението всъщност определя мисията и кръщението на Исус в Йордан е всъщност предобраз на кръста. Това, че Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде Себе Си откуп за мнозина. Той, безгрешният, когато се кръщаваше, се идентифицира с

  5. Mar 19

    ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА СЕ МОЛИШ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО – (Авакум 1:1-4) – 1

    Тогава, когато му дали думата, той ги опитал и малко момиченце от неделното училище – това не е лош отговор! И все пак, ако стегнем вярата за по-дълго време и вероятност, имаме много въпроси. И истинската библейска, може да се каже и осъзната вяра, има много въпроси в себе си. Обратното на вярата е неверието и липсата на дела, съответстващи на вярата. Съмнението обаче, т. е. това да поставяме някои неща под въпрос, не веднага е признак на неверие. Всъщност, в библейската вяра има място за съмнение. И тези съмнения не трябва да се превръщат в неверие, но да ни подтикнат към едно духовно търсене, в което ние ще намерим отговор. Но, точно както изкушението и грехът не са едно и също нещо, въпреки че изкушението може да доведе до грях, но самото изкушение не е грях, така и съмнението и неверието не са едно и също нещо, освен ако съмнението не води към неверие. Някои известни Божии хора говорят по този въпрос. „”Джон Ортберг Това е нещо, което прави вярата. Един друг Божи човек, Фредерик Бюхнер, казва, че вярата е биполярна. Тя напредва и се оттегля. Върви напред и се връща назад. Един друг казва, че вярата прави три стъпки напред и две назад. Т. е. ние вярваме, съмняваме се, но пак след това вярваме. И това е всъщност пулсът на вярата ни. Фредерик Бюхнер казва също, че съмнението е като мравки в гащите на вярващите – те го поддържат жив и в движение. Защото като се съмняваш, трябва да търсиш при Бога, трябва да търсиш. И от книгата на пророк Авакум, която ще разгледаме днес, научаваме как да превърнем съмненията си във вяра. И това е свързано с това да се научим да продължаваме да се молим въпреки всичко. Въпреки че не разбираме. Продължавай да се молиш въпреки всичко. Това е голямата идея, основната концепция на книгата на пророк Авакум. Защото цялата книга е всъщност една молитва. МОЛИТВАТА НА АВАКУМ Ако искаме да бъдем стабилни вярващи, ние трябва да се научим как да продължаваме да се молим, дори когато не разбираме какво прави Бог. Т. е. може да дойде момент, когато казваме: „Защо сега става така?”. Но дори когато не разбираш, наистина не разбираш и казваш: „Защо, Господи?”, тогава трябва да продължиш да се молиш въпреки всичко. Това да продължим да уповаваме на Бог, дори когато не разбираме какво прави, е насърчение, което получаваме от други библейски разкази. Например, спомнете си какво става, когато Исус призова Петър за ученик. Той влезе в лодката му и Исус му казва: „Влез в лодката си, навътре в езерото, на дълбокото, и спусни мрежите си за улов”. Петър Му казва: „Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата”. Да, те не уловиха нищо, но той продължи да прави това, което Бог казва, въпреки че не разбираше защо Бог го кара да го направи. И си спомнете чудесния улов на риба, който те имаха, когато той направи нещо, въпреки че ситуацията изглеждаше невъзможна. Друг пример за молитва въпреки всичко е самият Исус. В Гетсиманската градина Той се моли: „Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша”. Той знаеше, че идва кръстът, идва страданието. Но не спря да се моли и каза: „Но не обаче както Аз искам, но както Ти искаш”. Дори да трябва да премина през кръста, Аз пак ще продължавам да се моля. И мисля, че темата на пророк Авакум е да се научим да продължим да се молим, дори когато не разбираме какво точно се случва. И това е урок, който Авакум научава лично. Четейки тази книга, Юда – това е Божият народ по това време, а и ние днес – получава привилегията да дочуе оплакванията на Авакум. Той се оплаква на Бог в молитва. Неговите диалози, молитвите му и песните му към Бога. Освен това Юда, когато чуе това и прочете тази книга, получава възможност да чуе не само оплакванията и думите на Авакум, но и какво Бог му отговаря. Т. е. ние можем да чуем отговорите на Бог на въпросите и оплакванията на Авакум чрез Божието собствено откровение към този разтревожен пророк. В този смисъл книгата „Авакум” е много уникална, защото тя всъщност е молитвата на един пророк и това, което Бог му отговаря. И няма друга подобна книга в Библията. Тъй като се занимаваме с Авакум, който е класифициран като старозаветен малък пророк, трябва да отбележим две неща по отношение на пророците. Авакум беше пророк, но ние разделяме пророците на големи и малки пророци. Трябва да помним обаче, че това са човешки категории, в които ние ги поставяме, за да можем да ги разграничаваме и изучаваме. Това, че някои ги наричаме малки пророци, не означава, че те са по-незначителни или по-малко вдъхновени от големите пророци. Тоест малките пророци са също толкова пророци, колкото и големите пророци. Просто книгите на така наречените малки пророци са значително по-къси от тези на другите пророци. Те не са по-незначителни, а просто техните книги са по-кратки. Но това, което те казват, никак не е по-малко значимо от книгите на големите пророци. Пророците са били заветните пазители на закона на Израел. Работата на пророка, като вдъхновен говорител на Бога, е била да изявява волята Му и да я прави убедителна. На еврейски думата „нави” за пророк е много интересна. На български има интересна игра на думи – да се навие, когато някой е навит като с пружинка, след което се задейства и започва да звъни, започва да се движи. Като механична играчка, която като я навиеш, започва да се движи. И пророците така са били заредени – когато Бог им е открил нещо, те са искали да го разкажат на всички, да го изявят, да го прогласят, да го разпространят. Дори на моменти за хората те са изглеждали като злобни улични кучета, които се опитват да ги захапят за петите,

  6. Mar 19

    ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА СЕ МОЛИШ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО – (Авакум 2:4) – 2

    Конфидираше, че да дойде правда в България. И след това, какво казвах, ще ги съдят много чрез злите вавилонци. И след като Бог му обещава съд чрез злите вавилонци, Авакум завършва книгата като подскача, като елен по полините. Как стигаме от началото на книгата до края, в тези съвсем различни състояния? Как стигаме от състояние на изпълнени със страх и безпокойство, че войните са неизбежни и ние също ще трябва да преминем през смърт, през глад, през кризи, през опасности? Как да достигнем до състояние на хваление и радост, дори песен, в които виждаме Авакум в края на книгата, от първото състояние? Какво научаваме от пророка, как Бог го предвижва от състоянието му в първа глава, в състоянието му в трета глава? Отговора на тези въпроси намираме в пет забележителни ключови стихове или ключови пасажи в книгата на пророк Авакум. Авакум 2:4 4 Ето, душата му се надигна, не е напълно права;а праведният ще живее чрез вярата си. Дали Бог се усмихна и отстъпи пред оплакванията на пророка? Бихме ли могли да кажем: „Благодарим за този пророк, защото е толкова смел, че да спори с Бога“. И той убеди Бога. Каза му: „Да, Авакуме, ти си прав. Не е правилно да използвам срещу вас народът, който е по-грешен и по-нечист от вас, да ви съдя. Ще се въздържа и няма да нанеса това наказание върху народа си, което съм замислял“. Това ли се случи? Не. Защото той спори с Бога, но не Го убеди. Какво ли Бог му каза на Авакум в резултат на неговите спорове и така наречени роптания срещу Бога? „Това, което ти казах, Авакуме, ще стане. Но Аз ще те поставя в едно бомбоубежище и ще издигна една защитна стена около тебе и тя ще бъде непробиваема, по-здрава от най-дебелата скала, ще те скрия в това скривалище и всичко това, което ще се случи, няма да те докосва по никакъв начин. Ти ще бъдеш запазен. Косъм от главата ти няма да падне“. Така ли му каза Бог? Няма. Напротив! Нищо не се промени в обстоятелствата или ситуацията около Авакум. Това, което Бог му казва, ще стане, и той спори с Бога, но в ситуацията му нищо не се промени. Тогава какво се промени? Ние знаем, че Бог не се е отказал от налагането на съда, който беше решил да наложи над народа Си. Нито пък даде някакво специално лично обещание на Авакум. Напротив! Вижте какво казва пророкът. Авакум 3:16 16 Чух – и вътрешностите ми се смутиха,устните ми трепереха от гласа,гнилост прониква в костите мии на мястото си се разтреперих;защото трябва да чакам скръбния ден,когато възлезе против народаонзи, който ще се опълчи против тях. Т.е. има физическо преживяване. „Вътрешностите ми се смутиха“. Устните ми трепереха от гласа. Някой път човек се ядосва и започва да трепери. Устните му просто започват да треперят от вълнение, от стрес, от преживяване, от, може би, гняв, от, може би, скръб. Гнилота прониква в костите ми. Т.е. това е толкова навътре, това вълнение, че стига до сърцето ми, направо до костите ми. И на място си се разтреперих. Защото трябва да чакам скръбния ден, когато ще възлезе против людете оня, който ще се опълчи против тях. Оня, който ще се опълчи против тях в този стих, е вавилонецът. Т.е. той трябва да чака войната и войната идва. И той, само като си мисли за това, което ще стане, е абсолютно разстроен. Не е ли това живописно описание на ефекта от страха и притеснението, стреса, както е модерно да се казва, от ужаса, безпокойството върху човешкото тяло? Това е ясно, картинно описание на реакцията на човешкото тяло при преживяване на шок и ужас. Може би някога сме изпитали такъв тежък ужас. Но въпросът е как Бог предвижва Авакум от това състояние на трепет и страх, в състояние на ликуване всред кризата, всред тази ужасна ситуация. Така че нека отново да проследим развитието на книгата. Втора глава започва с Авакум, който застава на кулата си, на наблюдателницата си, да види какво ще направи Бог. Може би в този момент Авакум все още се надява, че може би Бог ще промени решението Си по някакъв начин, ще осуети нашествието на тези свирепи вавилонци. Те няма да поробят людете. Но Бог му казва: „Не! Наложеното видение няма да се размине. Бедствието ще дойде. Неизбежно е. Решено е“. И сега Авакум, искрено и силно се притеснява, и в стих четвърти, говорейки за наближаващия нашественик, той казва: „Ето, душата му се надигна. Това е душата на вавилонците, на враговете на Израел. Не е напълно права. А праведният ще живее чрез вярност“. А праведният ще живее чрез вярност. Не ви ли е познат този стих? Трябва да ви е познат, защото е цитиран три пъти в Новия Завет. Римляни 1:17 17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ Благодарение на нашата вяра в Исус, всичкият ни грях, всичката ни вина, целият ни срам са простени, ние сме оправдани. И чрез прошка и оправдание нашите взаимоотношения с Отца са възстановени. А праведният ще живее чрез вярност. Този стих е цитиран също от автора на посланието към евреите. Евреи 10:38 38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“ Но какво означаваха тези думи за Авакум в неговата ситуация и в неговото време? Означаваха: „Дръж се за Бога и продължавай напред“. Твоето разбиране за Бога и твоят живот с Него не се определят от обстоятелствата. Убеден си, че това, което Бог казва за Себе Си, е вярно. Убеден си, че това, което Бог казва за теб, също е вярно. Тогава придържай се към тези неща. Вие сте Неговия заветен народ, Неговите възлюбени. И ти си Божие дете. Просто Го хвани за ръката и продължавай напред. Стъпка по стъпка. Така ще преминеш през войната и плена и вси

  7. Mar 19

    СЕДЕМТЕ ЦЪРКВИ ОТ ОТКРОВЕНИЕ – ЕФЕС, СМИРНА И ПЕРГАМ – (Откровение 1:9-20)

    Книгата Откровение би могла да се разглежда като учебник по ученичество. Първа глава, от 1 до 8 стих, говори за покорство на святината на внезапността и безотказното Христово пришествие. От 1:9 до 3:22 е общението на учениците в Христос и това са писмата до седемте църкви. Втората част е сигурността на учениците в Христос. Това е от 4:1 до 8:1. Там се говори за печатите. След това е свидетелството на учениците за Христос от 8:2 до 11:14. След това се говори за конфликтът на учениците заради Христос. И тук са тези зверове, за които се говори, антихристи и така нататък. След това е реабилитирането на учениците от Исус Христос от 15:1 до 20:15. Единството на учениците с Христос е от 21:1 до 22:5. И епилог от 22:6 до 21. Така че, ако разглеждаме Откровението като учебник по ученичество, това ще ни помогне ние да бъдем по-наясно с тази, иначе объркваща книга. Но това, за което ще говорим тази сутрин, е „Видението на Човешкия Син“ и това е от първа глава на Откровение, от 9 до 20 стих. Откровение 1:9-20 9 Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в скърбите и в царството, и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството на Исус Христос.10 В Господния ден бях обзет от Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:11 Каквото виждаш, напиши на книга и го прати до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.12 И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;13 и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък;15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води;16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той сложи десницата Си върху мен и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият;18 бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.19 И така, напиши това, което видя, което е и което ще стане след това.20 Ето тайната на седемте звезди, които ти видя в дясната Ми ръка, и на седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте светилника, които ти видя, са седемте църкви. И там се казва: „Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исус“. Т.е. той е бил там в затвора. „В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа. И чух зад себе си силен глас от тръба, който казваше: „Каквото виждаш, напиши на книга и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия“. И обърнах се да видя този, или гласът, който ми проговори. И като се обърнах, видях седем златни светилника и сред светилниците видях един, който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс. И главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му като огнен пламък, и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена, а гласът Му беше като на много води. Имаше в десницата Си седем звезди, и от устата Му излизаше меч, остър от двете страни, и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв, а Той тури десницата Си върху мен и каза: „Не бой се! Аз съм първият и последният и живият. Бях мъртъв, и ето живея до вечни векове, и имам ключовете на смъртта и на ада“. Това беше относно това, което Йоан видя. „Това, което има да стане, подири тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми. Седемте златни светилника, седемте звезди са ангелите на седемте църкви, и седемте светилника са седемте църкви“. Тук има една карта на Мала Азия, това е съвременна Турция, и там виждате Патмос, където той е бил заточен, което е близо до брега, и оттам виждате Ефес, Смирна, което е съвременен Измир, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. На този слайд се виждат пътищата, които са водили в древен Рим, и виждате, че има един обиколен път, който минава през горната част на Мала Азия, и един, който минава през долната част на Мала Азия, и те се събират в Сардис. Но това, което е в списъка, следва пътя, т.е. като по часовниковата стрелка. От Ефес се отива в Смирна, от Смирна в Пергам, което е съвременният град Бергама, оттам се отива в Тиатир, в Сардис, във Филаделфия, в Лаодикия, което е много близо до Йераполис, и оттам се отива обратно в Ефес. Това са седемте църкви. На тази картинка виждате Исус как е с коса бяла като сняг, със слънце, което свети, със седемте звезди и с ключовете, които са на кръста Му, с нозете Му и с меча, който е за устата. Начинът, по който Исус се представя на всяка църква, е свързан с първоначалното видение на Йоан. Т.е. това, което виждаме, е подготовка и действие. Това е много често в книгата „Откровение“. Имаме някаква картина, някакво видение и след това започва действие. Така че в случая това, което Йоан вижда като видение, е подготовка за писмата до седемте църкви. И във всяка една от седемте църкви Исус се представя по някакъв начин, който е свързан с част от това видение, което Йоан вижда. Например, този, който ми проговори, като видях седем златни светилника, знам, че това са седемте църкви, и сред светилниците е един, който прилича на Човешкия Син.

  8. Mar 19

    СЕДЕМТЕ ЦЪРКВИ ОТ ОТКРОВЕНИЕ – ТИАТИР И САРДИС – (Откровение 2:18)

    От 7-те църкви говорихме за Ефес, Смирна и Пергам. И днес ще говорим за останалите 4 църкви или докато не стигне времето. Ние благодарим на Бога за това, че през тази година ние можахме да посетим Турция и да посетим повечето от тези църкви. Така че те са едни реални църкви, на реални места. И всъщност начинът, по който те са подредени географски, е начинът, по който те са описани в Откровението. Преди се смяташе, че всяка една от тези църкви е като символично представяне на някакъв период от историята, но днес това не се приема. Това са си послания до конкретни църкви. Но и всъщност редът, понеже така са подредени църквите и ние ги караме по ред в тяхната обиколка. Виждате как са подредени Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. Но тази църква, за която днес ще говорим, е Тиатир. От Тиатир днес не е останало почти нищо, защото там има един град, който се казва Акхисар. Има само запазено едно квадратче от целия град, където в центъра има запазени части от постройки. И всъщност има част от улица, може би, и всъщност една голяма базилика, християнска. Това, което ни показват тези базилики, които има във всички от седемте църкви, всъщност ни показва, че църквите в Откровение са чули посланието. И след като е минало времето, те са предали вярата на следващите поколения и след време цялото население е станало християнско и те са построили огромни молитвени домове, често на мястото на предишни храмове, които са били на различни други богове. Но в началото там е имало само камъни и разбира се, тук е било разпръснато, така да се каже. Днес в Турция има усилие в това тези камъни да се съберат отново заедно и да представят как нещата са изглеждали. Както виждате на тази картинка, се виждат тези колони, които във времето са били вдигнати и поставени обратно. И това е също с базиликата, която е доста голяма в Акхисар. Това е Тиатир, и ние казваме, че тези послания са разделени на 6 основни компонента. Във всяко едно от тези има представяне, в което Исус Христос се представя. Това са послания от Исус Христос до църквите. И в това представяне виждаме Исус Христос, който е заточен на остров Патмос, но той вижда видение на Исус Христос, който го успокоява и след това му дава насоки, но той диктува тези послания, които Йоан трябва да запише. И така, стигаме до Тиатир. На тази църква Исус Христос се представя до ангела на тиатирската църква. Пиши: „Това казва Божият син, който има очи като огнен пламък, и чиито нозе приличат на лъскава мед“. Откровение 2:18 18 До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед: Когато Исус се представя в началото на всяка църква, това, което казваме, е някаква връзка с тази църква. И това е всъщност единствената църква, е дори единственото място в Откровението, в което Исус се представя като Божият син. И това е интересно, защото историци казват, че всъщност Тиатир е бил основан като военна станция, но те са се покланяли на Аполон, Аполон, който се е считал за Божият син. Но всъщност Исус казва: „Не, Аполон е Божият син, но Аз съм Божият син“. И Той идва с едни очи, които са като огнен пламък, т.е. те са като лазера, като рентген, който пронизва и вижда абсолютно всичко. И Той изгаря греха. Хората в Тиатир са знаели какво е огнен пламък, защото те са били занаятчии. Просто произвеждали са медни изделия, различни неща, сребро, имало е такива, които работят със злато, сребро. Те са знаели как се отделя златото в определена температура от рудата, шлаката се отделя, т.е. това, което са отпадъците, и златото просто се отделя, защото то е по-тежък метал от останалите, и това, което е отгоре, се премахва. Брас, той често много се молеше: „Господи, премахни шлаката от сърцата“. То е всичко, което не е чистота, всичко, което не е угодно на Тебе, Ти го премахни. Но очите на Исуса като огнен пламък и нозете Му приличат на лъскава мед. Т.е. това е мед, която е пречистена, която е лъскава и красива, но също медта говори за съд. Че Господ ще съди църквата, Господ ще съди света. И виждаме едно такова подобно видение, което вижда и Даниил. Това е много интересно в 10-та глава. Даниил 10:1-6 1 В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниил, който бе наречен Валтасасар; това нещо беше истинно и означаваше големи бедствия, и той разбра и проумя видението.2 (В онова време аз, Даниил, жалеех цели три седмици;3 вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и нито веднъж не се помазах, докато не се навършиха цели три седмици.)4 На двадесет и четвъртия ден от първия месец, докато бях при брега на голямата река, която е Тигър,5 като повдигнах очите си, видях един човек, облечен в ленени дрехи, чийто кръст беше опасан с чисто уфазко злато.6 Тялото му беше като хрисолит, лицето му – като изгледа на светкавица, очите му – като огнени светила, мишците и краката му бяха наглед като лъскава мед и гласът на думите му – като глас на многоброен народ. Слава на Бога! Аз вярвам, че това е предсъществуващият Христос, защото това е преди въплъщението на тази земя, но Той съществува и преди това, защото Той е Бог. Когато Той дойде на тази земя, Той се въплъти, това е чудото на въплъщението, но и преди и след въплъщението Той е същият, Той е Божият син. Така че това е представянето на Исус на Тиатир. И след това Той започва с една препоръка и насърчение и казва: „Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите“. Откровение 2:19 19 Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че

About

Ние проповядваме разпнатия Христос