Графични разкази и комикси (с Мила Янева-Табакова и Андрей Андров)

Възкръсваме със зеления април – най-жестокия месец според Т. С. Елиът и когато, по Чосър, „птичките губят съня си“ – за да си говорим за графичните форми на разказ с илюстраторката Мила Янева-Табакова и комикс експерта Андрей Андров. И право да си кажем, доста ни хареса как се получи този епизод. Как се създава комикс? Къде се крие ключето на притегателната сила на този жанр? Каква е рецепцията на графичните романи в милата ни родина и има ли мегдан за тях? Защо е важно да общуваме с такъв тип литература и защо това не са просто „забавни картинки“? И още нърдщина в епизода. Преди това – в нашата част: енигматичната взаимосвързаност на нещата, първият български превод на основоположника на графичния роман, лебедовата песен на най-самобитния глас в американската проза, буйни танцьори и (отдавна не сме го имали!) нещо, което си заслужава. Приятно слушане!

Част от работата на Мила ще намериш тук, тук и тук

Новата Дъга и всичко под и около нея са тук

За следващото Комикс Кафе ще научиш тук

Важното за Награда за превод „Виктор Пасков“ е тук

Някои от комиксите, книгите, авторите и издателствата, които споменаваме:

• Stella Maris oт Кормак Маккарти
• „Взаимносъдържания вещех: есета“ от Олга Николова, изд. „Сдружение „ПЕАН“
• „МАУС. Баща ми кърви история“ и „МАУС. Тук започнаха мъките ми“ от Арт Спигелман в превод на Владимир Полеганов, изд. „Нике“
• „Колекция „Вещерът“ от Анджей Сапковски в превод на Васил Велчев, изд. „Сиела“
• „Земя на синовете“ от Джани Пачиноти-Джипи в превод на Нева Мичева, изд. „Жанет-45“
• „еднаистория“ от Джани Пачиноти-Джипи в превод на Нева Мичева, изд. „Жанет-45“
• Real от Такехико Иноуе
• Vagabond от Такехико Иноуе
• Zenith от Мария Медем
• „Вълните“ от Вирджиния Улф в превод на Иглика Василева, изд. „Лист“
• „Щедрото дърво“ от Шел Силвърстийн в превод на Александър Шурбанов, изд. „Точица“
• „Батман: Година първа“ от Франк Милър, Дейвид Мацукели и Ричмънд Луис в превод на Здравко Генов, изд. “Artline Studios”
• „На конци. 1968. Една действителна история“ от Веселин Праматаров, изд. „Кибеа“
• „Земя за прицел“ от Свобода Бъчварова, изд. „бгкниг@“
• „Човек на име Уве“ от Фредрик Бакман в превод на Цветана Генчева, изд. „Сиела“ 
• „Зелената къща“ от Марио Варгас Льоса в превод на Валентина Рафаилова, изд. „Колибри“
• Списание Ко-миксер / kuš! komikss / Arcane: League of Legends / Лоренцо Матоти / Сатанасов / Иван Коритарев / Мая Бочева

Стихотворението от Ейдриън Мичъл в превод на Александър Шурбанов:

Аз обичам танцьори, които тропат.

Изтънчеността 

подхожда на известни дървета, на някои птици,

на скъпи дукеси, на скъпи уличници.

Изтънчеността – тя е дребничко нещо,

необходимо на второразредните поети 

и второразредните футболисти.

Но големите танцьори тропат, тропат буйно,

мъчейки се да запазят равновесието си на земното кълбо.

Тропат, за да бъдат сигурни, че то е още там,

тропат, за да му покажат, че танцуват.

Музиката пъшка и трещи край тях

и танцьорите са потни – те обичат да са потни.

Прелестните капки се търкалят по червената им кожа,

пръсват се във въздуха

като ноти на музика.

Аз обичам танцьори като теб, които се потят и тропат

и пропукват тавана, когато скочат.

Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0