Какъв ни е Шекспир? (с проф. Александър Шурбанов)

Докато ви готвехме специалка, произведохме цял-целеничък епизод, без да искаме. Той все пак е специален поради привидно нишовата тема, но всъщност е общочовешки и универсален, защото главният герой в този епизод е пуснал коренчета из почти цялата световна литература от 1616 г. насам. Поканихме големия англицист и преводач проф. Александър Шурбанов, за да си говорим за Уилям Шекспир – човека, драматурга, актьора, предприемача, мистерията, гласа на английския ренесанс, който продължава да кънти през вековете. Какъв ни е Шекспир и защо ни е да знаем повече за него, защо няма друго такова чудо в световната литература, как и защо е актуален 400 години по-късно, как филизите на творчеството му достигат и до България, как и защо да го четем днес и още в интервюто. В нашата част избухваме с италианско кино, българска лагерна литература,  мечешки мемоари и есенна разходка с американска поетеса. Приятно и благодарим!

Малка част от богатата биография на нашия гост:

Първи публикувани стихотворения – към края на гимназията,1957 г. в сп. „Родна реч“; последни в периодиката – сп. „Съвременник“, 2025 г. Първа поетична книга – „Третата ръка“ (1977 г.), последна – „Закуска с нар“ (2021 г.). Поетични книги в превод на други езици – издадени в САЩ (2002), Северна Македония (2016), Италия (2019), Испания (2024).

Първи значителен поетичен превод – Джефри Чосър, „Кентърбърийски разкази“ (1970 г.). След това – Милтън, Шекспир, Марлоу, Джон Дън, Колридж, Рабиндранат Тагор, Дилън Томас, стихове и проза за деца. Последни преводни книги: „Потомството на Чосър“ (англоезична поезия от XIV до XXI в.) и Алфред Тенисън, „Инок Ардън“.

Първа литературоведска книга – „Ренесансовият хуманизъм и лириката на Шекспир“ (1980 г.); последна: Shakespeare’s Lyricized Drama (2010 г.).        

Професор, доктор на филологическите науки, почетен доктор на университетите на Съри и Кент, Великобритания. Преподавател по английска ренесансова литература в Софийски университет 1971-2009 г. Носител на Почетния знак на Софийския университет с огърлица. Лектор по български език и литература в Лондонския университет и в Калифорнийския университет, Лос Анджелис.

Изборни длъжности: ръководител на Катедра „Английска филология“ и декан на Факултет „Класически и нови филологии“ на Софийски университет; член-учредител на Съюз на преводачите в България, Сдружение на български писатели и European Shakespeare Research Association; учредител и пръв председател на Българско дружество за британски изследвания и The Three Seas Writers and Translators’ Council (международна литературна организация със седалище на о. Родос).

Някои от книгите и постановките, които споменаваме:

• „Снимам, следователно живея“ от Микеланджело Антониони в превод на Иво Йонков, изд. „Колибри“
• „Обратната страна на медала“ от Милко Икономов, изд. „Фондация „Остров Белене“
• „Пратеникът“ от Йоко Тавада в превод на Мартина Неделчева, изд. „Изток-Запад“
• Memoirs of a Polar Bear от Йоко Тавада в превод от немски език на Сюзан Бернофски
• „Уморен да се раждам и да умирам“ от Мо Йен в превод на Петко Т. Хинов, изд. „Летера“
• How to Read a Poem and Fall in Love with Poetry от Едуард Хърш
• „Предслънце“ от Александър Шурбанов, изд. „Скалино“
• „Колосът“ от Силвия Плат в превод на Румен Павлов, изд. „Издателство за поезия „Да“
• „Сонети“ от Уилям Шекспир в превод на Владимир Свинтила, изд. „Български писател“
• „Софийски разкази“ от Иван Вазов, изд. „Колибри“
• „Убийството на Гонзаго“ от Недялко Йорданов, изд. „Библиотека 48“
• Момент от постановката на пиесата „Ромео и Жулиета“ от Иван Радоев
• Постановка по превода на Иван Славейков и Божил Райнов на „Юлий Цезар“ от Уилям Шекспир
• „Разкази. Гераците“ от Елин Пелин, изд. „Пан“
• „Ренесансовият хуманизъм и лириката на Шекспир“ от Александър Шурбанов, изд. „Наука и изкуство“
• „Великите трагедии“ от Уилям Шекспир в превод на Александър Шурбанов, изд. „Изток-Запад“
• „Крал Лир/King Lear“ от Уилям Шекспир в превод на Александър Шурбанов, изд. „Изток-Запад“
• „Събрани съчинения - том 4: Трагедии“ от Уилям Шекспир в превод на Валери Петров, изд. „Захарий Стоянов“