Бележка под линия

Stefan Rusinov

Обговарянки на литературни преводи.

  1. Владимир Полеганов за „Маус“ на Арт Спигелман

    16 Apr

    Владимир Полеганов за „Маус“ на Арт Спигелман

    На 29 май миналата година за пръв път записвахме пред публика – в рамките на фестивала „СтолицаЛитература“, благодарение на инициативата на фондация „Елизабет Костова“ и домакинството на „Клуб на пътешественика“. Раздумката беше с Владимир Полеганов за превода му на графичния роман „Маус“ на Арт Спигелман, издание на „Нике“ от 2025 г. Обсъдихме: някои причини за отказ от превод, преводаческата тревожност, ограниченията на изображенията, излизането извън рамката „така се прави“, промяната на преводаческия глас в началото и края на превода, комиксовата разговорност, уловките при наличието на счупен английски в оригинала, съобразяването с пространството на балончетата и правоъгълничетата в панелите, предаването на ругатни и междуметия и още… С включвания от Димитър Камбуров, Мария Змийчарова, Александър Маринов-Санчо и Евгения Бернщайн. Подробности за епизода: в блога. Запис и обработка: Илиян Ружин и Милен Димитров.

    1hr 53min
  2. Мария Змийчарова за „Призрак в гърлото“ на Дерън Ни Гриъфа

    3 Mar

    Мария Змийчарова за „Призрак в гърлото“ на Дерън Ни Гриъфа

    Мария Змийчарова е преводач от английски, шведски, датски и норвежки и лауреат на Голямата награда „Кръстан Дянков“ за превод на съвременен англоезичен роман за преводите си на „Призрак в гърлото“ на ирландската писателка Дерън Ни Гриъфа, издание на „Аквариус“ от 2024 г., и „Вода“ на ирландския писател Джон Бойн, издание на „Лабиринт“ от 2025 г. В разговор за „Призрак в гърлото“ обсъждаме: колко е хубаво да имаме преводи от всякакви езици, какво може да правят преводачите за обновлението на книжовния език, как близостта до материята на книгата влияе върху превода, кой да има последната дума при възникване на непреодолими конфликти с редактора, какви ще ги вършим в новата епоха на машинния превод, кои са фините естетически настройки при поетически превод, какво може да се обърка с вулгаризмите дори ако преводачът не е от свенливите… Говорим също за цъкането, суичъра, чепа и още… Книгата в сайта на „Аквариус“ и в Goodreads. Подробности за епизода: в блога. Този епизод е финансиран от фондация „Елизабет Костова“, организатор на конкурса за наградата „Кръстан Дянков“. Запис и обработка: Илиян Ружин и Милен Димитров.

    2h 20m
  3. Марко Видал Гонсалес за „Безумие“ на Георги Райчев

    27/11/2025

    Марко Видал Гонсалес за „Безумие“ на Георги Райчев

    Марко Видал Гонсалес е преводач от български на испански. По време на резиденцията си в Къщата за литература и превод в София през октомври той се отби и в „Бележка под линия“, за да си поговорим за прясно излезлия сборник Locura („Безумие“) – разкази на Георги Райчев в негов превод. Обсъждаме гимнастиките при пресъздаването на звученето на текста, мярата при използването на архаизми и диалектизми, ориентирането в нарочно неясно разказване, затрудненията при предаване на изядени звуци в разговорна реч, дилемата при забелязване на писателски лапсуси и още… Книгата в сайта на Caleidoscopio и в Goodreads. (Аз четох изданието „Грях“ на „Захарий Стоянов“, в което са включени всички разкази от Locura плюс още няколко.) Подробности за епизода: в блога. Това е деветият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook. Записът е направен в Resonator от Илиян Ружин и Милен Димитров.

    1hr 47min
  4. Антония Пенчева за „Минало многократно време“ на Херкус Кунчус

    31/10/2025

    Антония Пенчева за „Минало многократно време“ на Херкус Кунчус

    Антония Пенчева е преводач от литовски и руски, преподавател в УНСС и настоящ председател на Съюза на преводачите в България. Този разговор завъртаме около превода ѝ на романа „Минало многократно време“ на литовския писател Херкус Кунчус и минаваме през: пътя на литовската литература към България, предаването на вулгаризми, богатството на българските представки, неизменните разминавания и добавяния в превода, справянето с препратки, Хегел, вестник „Чук-чук“ и още… Подробности за епизода: в блога. Това е седмият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook. Записът е направен в Resonator от Илиян Ружин и Милен Димитров.

    1hr 37min
  5. Анджела Родел за „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров

    30/09/2025

    Анджела Родел за „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров

    Анджела Родел е преводачка от български на английски и читател от отбора на Достоевски. С нея обсъждаме: мястото на превода в живота ѝ, пътя ѝ до „Хайка за вълци“, важността преводачът да е наясно с възможностите на литературните гласове, разчупващото се американско табу за бележките под линия, свиренето на превода, способностите и неспособностите на машинния превод, редакторските функции на Дийпел, проблема с липсата на споделени културни разбирания в приемащата среда, предаването на различни гласове и регистри, буквалното пренасяне на фразеологизми, проучването около превода, главоблъсканиците с обидите и прякорите, също за пъпната връв, дограмата, суджука и още… Американското издание на книгата в сайта на Archipelago Books. Подробности за епизода: в блога. Това е шестият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook. Епизодът е записан в Resonator от Илиян Ружин и Милен Димитров.

    2h 7m

Ratings & Reviews

4.8
out of 5
18 Ratings

About

Обговарянки на литературни преводи.

You Might Also Like